Две книги на Людмил Тодоров – сборникът с три новели "Посланичката" и книгата с четири неекранизирани сценария "От какавидата до пеперудата. Незаснето" – бяха представени по време на "Аполония" в памет на светлата творческа личност, която напусна този свят миналата година.

В репортаж за "Артефир" чуваме думите на Златна Костова, Георги Лозанов и Ивайло Христов от вечерта на събитието.

Костова разказва, че "Посланичката" е деветата по ред книга на Людмил Тодоров, който през последните години пламенно редактира своето литературно творчество и сам създава този триптих от повести. 

"В тези три новели може да бъде видян Людмил от всичките му страни.", заявява Костова и допълва, че освен за автора всеки читател ще научи по нещо и самия себе си. Това е така, защото преживе Тодоров наблюдава света с очите на художник и това личи и в литературното, и във филмовото му битие на творец. Ето защо неговите близки решават да издадат и книгата "От какавидата до пеперудата", която съдържа някои от незаснетите сценарии на режисьора.

По думите на Лозанов, като писател, Людмил Тодоров заслужава да бъде разглеждан от най-добрите литературни критици. "Коварно е, когато талантът не е един.", казва Лозанов поради факта, че Тодоров остава в съзнанието на аудиторията основно като режисьор, а това, че той е добър съвременен писател остава прикрито.

"Едно произведение е равно на прочитите които успява да предизвика.", казва Лозанов и изразява своята сигурност, че "Посланичката" и останалите литературни творби на Людмил Тодоров ще бъдат утвърдени като важна част от българската литература.

Ивайло Христов определя книгата "От какавидата до пеперудата" като нещо, което досега не е виждал – нереализирани сценарии, които се четат като завършен литературен продукт. По думите на Христов филмите на Тодоров са истински и разбираеми, защото Тодоров е хитър слушател и наблюдател в живота. "Героите му са интелигентни, топли,  смислени и можещи хора, в които, от друга страна, бушуват всякакви демони.", казва Христов.