Разговор с Родни Конъл, Брендън Дуйон и Ник Дудек от тексаското синт-поп/ даркуейв трио Night Drive часове преди първия им концерт в България
В разгара на най-скучния за София концертен месец от годината клуб „Сингълс“ (НДК, вход А4) посреща една изключителна по тихия си и ненатрапчив начин група, която колегите от Spin Magazine сравняват (съвсем заслужено) с Interpol и Lower Dens. Тук можем да добавим още музикални референции – не само американски, но също така и британски: The Smiths, Брайън Фери, New Order… И до Австралия можем да стигнем, но в крайна сметка тази музика отдавна е наднационална и независимо дали е възникнала в Копенхаген, Бурса, или Минск, тя бива моментално припознавана от тренираното слушателско ухо, когато е истинска и извън клишето. Night Drive определено не копират 80-те, а просто използват рамката (мистика, синтезатори, минималистични бийтове, меланхолични вокали), за да кажат това, което те самите имат да ни кажат като творци.
А някъде назад във времето, като върнам лентата с десетилетие и нещо, е любовта на двамата основатели Брендън и Родни към авангардното кино…
Брендън Дуйон: С Родни се запознахме в Мексико Сити на един филмов фестивал, а Ник го срещнахме малко по-късно. Но странната история тук е, че една гадателка ни каза, че ще го срещнем… И двамата сме големи почитатели на този филма „Отвъд черната дъга“ (квазифутуристичен, антиутопичен филм на канадския режисьор от гръцко-италиански произход Панос Косматос – б.а.) и той повлия в голяма степен особено при създаването на песните за първия ни албум. Песента Arboria (от ботаниката, черен бръшлян – б.а.) носи името на герой от филма (Доктор Меркурио Арбория, създател на Института „Арбория“ – б.а.).
Това определено важи и в по-широк план, ако говорим за музиката ви. Човек, като затвори очи (не докато шофира, разбира се), докато я слуша, образите сами си идват…
Родни Конъл: Мисля, че винаги сме се опитвали да пишем песните си по такъв един… кинематографичен начин, че да придадем образността, заложена в идеите им – и с текстурите, които Брендън създава със синзаторите си, и с много други елементи… Но общото е, че винаги сме се стремели да уловим тона, нюанса, атмосферата, което е добра изходна точка. И в киното също е така: преживяването на даден филм обикновено се основава на същия принцип. Той е неразделна част от нещата.
Навярно подобен въпрос са ви задавали и преди, но защо избрахте името Night Drive, а не Lost Highway например, ако си говорим за кинематографични усещания и направим тази препратка към класическия филм на Дейвид Линч „Изгубената магистрала“, името също би подхождало на вашата музика?
Родни Конъл: Заради двойственото значение на Night Drive, предполагам…
Брендън Дуйон: Глаголът drive може да касае и желанието, което те тласка в дадена посока, но и следването на движещата сила. Не знам, изглежда самото име съдържа това двойно отражение, при което винаги имаме положително-отрицателна дихотомия в нашата музика…
Родни Конъл: Но винаги може да се направи и буквална препратка: това е музиката, която слушаш, докато шофираш късно вечер. А колкото до „Изгубената магистрала“, въпреки че Дейвид Линч е велик режисьор и е чудесно, че правиш тази връзка, не мисля, че това име звучи като за нашата музика. Мен поне то ме води към жанрове като „американа“, а ние определено не сме това – доста по-синтетични сме.
Но пък действието „шофирам“, „движа“ може би прави неизбежна и тази асоциация… В крайна сметка и нашето си име, Night Drive, се състои от две съвсем прости думи, които носят много силен образен заряд.
Да, в различен жанр сте, съгласен съм, но чувството е сходно. От друга страна, като отворихме дума за жанра, при вас го има звука на 80-те, на синт-поп музиката, на даркуейва. Но пък вие сте група от ХХI век и създавате нова музика, която е размисъл за света днес, а не толкова през 80-те.
Родни Конъл: Да, но и не смятам, че можеш да избегнеш това, което е било преди теб. Съвременният творец винаги се опитва да създаде нещо, което да отговаря на сегашния момент, с надеждата обаче, че то ще продължи да бъде значещо и в бъдещето, без по някакъв начин да бъде обвързвано с конкретното време. Но едновременно с това и не можеш да отречеш „Крафтверк“ или Брайън Ино, или „Депеш Мод“ и всички тези огромни музикални монументи, които определено са оказали влияние върху всички ни… Но има и много други нови артисти, които слушаме и харесваме в не по-малка степен.
Ще споменете ли няколко имена, които са ви формирали – дори като слушатели, не само като музиканти?
Родни Конъл: Наистина са много. Всеки от нас слуша стотици различни неща. Има групи, около чиято музика и тримата сме гравитирали като лични вкусове, дори преди да заработим заедно – Cut Copy например или The Drums, или дори Strokes – без да звучим като никоя от тях… Но ето, аз обичам да слушам и Лана дел Рей, и Скот Уокър, и по-седемдесетарски неща като „Уокър Брадърс“…
Брендън Дуйон: Ако трябва да спомена артист, диаметрално различен от нашата музика, като дете много слушах Ения – впечатлявах се от странните синтезатори в музиката ѝ и множеството наслагващи се вокални пластове. И за да звучи съвсем куртоазно, като бях на 18, някой ми подари касета на известния хор „Мистерията на българските гласове“ и за мен това беше най-удивителното пеене, което някога бях чувал…
Не е като да няма връзка с твоите инструменти – хоровата музика често звучи като един огромен космически синтезатор.
Брендън Дуйон: Точно това си мислех да кажа и аз. Странните хармонии и нивото им на прецизност ги кара да звучат… извънземно.
Ник Дудек: Аз започнах с Joy Division и Nirvana – групи, в които ритъмът е движеща сила, без да е особено сложен… Strokes също така, както каза и Родни. Определено аз съм рокмузикантът в групата, но ме вдъхновяват и групи като New Order и подобните им… Когато се събрахме, всеки от нас вече беше свирил в няколко групи и това, което се получи от пресичането на пътищата ни, този кросоувър, е сумата от всичко, изградило трима ни през годините.
Музиката ви връхлита слушателя на бавни, но уверени вълни – и студени, но и топли. Тя не е депресираща, на първо място. Липсва позата на отчаянието, така характерна за 80-те. Как постигате това равновесие?
Родни Конъл: Да, песните ни са доста наситени като текст и звучене или просто музикално – в търсене на баланса между ин и ян, но следвайки естествената емоционална наситеност на песента. Защото пък ако опитваш прекалено усилено да откриеш и постигнеш този баланс, се получава малко неестествено и пресилено.
И като говорим за емоционална наситеност, предполагам, че на концерт тя също може да бъде променлива величина, дори да промени дадена песен – в зависимост от мястото, обстоятелствата, как се чувствате в дадения момент. Прав ли съм?
Родни Конъл: Да, това със сигурност можем да си го позволим и си го позволяваме, особено с помощта на Ник, който с барабаните е способен да ни тласне да се изкачим на съвсем ново стъпало… Ритъм секцията на живо създава ново измерение в музиката ни и зарежда с много по-силна енергия не само публиката, но и самите нас.
Ник Дудек: Всичко опира до динамиката също така. Има песни на групата, които макар безкрайно да обичам, следват един и същи бийт през цялото време, и като барабанист пред мен се явява предизвикателството как да ги развия от динамична гледна точка на концерт.
Как създавате песните си заедно? Имате ли си метод на работа?
Родни Конъл: Различно е за всяка песен. Най-често Брендън композира нещо и го споделя с мен. И ако то ми проговори, аз започвам да надграждам. Понякога така се раждат нови части на песента. Аранжираме ги заедно след това… Така работим, но не винаги. Понякога първоначалната идея е моя. Друг път просто се появява заглавие, което ни харесва, и опитваме да го изпълним със съдържане. А има и моменти, когато тримата се впускаме в джем – ей така, докато репетираме. Няколко от песните в следващия ни албум се зародиха така. И тримата много обичаме да джемим – по-скоро за поддържане на формата, не с цел задължително да излезе нещо от това. Но пък няколко чудесни песни възникнаха така.
Кариерата ви започна преди 11 години с краткия ЕР-албум „Позиция I“, миналата година издадохте и „Позиция II“. Този нов албум, който очакваме през 2025, дългосвирещ ли е, или „Позиция III“?
Родни Конъл: Новият ще е дългосвирещ, но определено по-нататък ще се върнем и към „Позициите“ с трета част, за да затворим трилогията. Сигурно накрая ще пуснем трите и като един дълъг албум на двойна плоча с три страни и една празна…
Напоследък все по-често срещам групи, които не виждат смисъл в издаването на пълнометражни албуми, а предпочитат (спрямо динамиката на модерния свят) да пускат песните си сингъл по сингъл, или най-много – като свързани кратки албуми. При вас как е?
Брендън Дуйон: Може би тези групи са прави, но при нас е другояче – започваме да работим върху нещо и ако в процеса на работата усетим, че е дългосвирещ албум, го записваме като такъв, ако го усетим като кратък – правим го кратък. Винаги само си показва.
Родни Конъл: Моето усещане е, че живеем в един нов Див запад и можеш да направиш каквото решиш – няма правило. Понякога и ние чувстваме, че трябва да работим нещата сингъл по сингъл. Но самата музикална индустрия в наши дни е доста нестабилна, а от друга страна, медията и форматите днес ти позволяват да постъпиш по много различни начини. Вече не съществува „правилен начин“. Ситуацията е такава, че винаги те кара да гадаеш… Аз обаче все още чувствам, че трябва да се правят и дългосвирещи албуми с по 10–12 песни. Тогава и индустрията те взема по-насериозно, защото винаги с издаването на сингли и кратки албуми възниква въпросът: „О, ама това групата ли е, или някакъв техен страничен проект?“.
Ник Дудек: Аз харесвам идеята за концептуални албуми с различни страни, създавани бавно и методично – като „Позициите“. Както в добрите стари времена.
Родни Конъл: Определено харесваме албумите като формат, от този свят идваме все пак…
Ник Дудек: Но до излизането на даден албум не ни пречи да издаваме по един сингъл всеки месец.
На какви места предпочитате да свирите? Имате ли си любими концерти, които никога няма да забравите?
Брендън Дуйон: Сещам се за един наистина уникален наш концерт в Хюстън, който навярно никога няма да се повтори. Беше по време на локдауна. Бяхме на покрива на висока сграда, а от другата страна на улицата имаше огромен паркинг, слушателите бяха в колите си и приемаха звука през радиочестота, а нас ни прожектираха на огромен екран… Ръкоплясканията между песните съответно ставаха с натискане на клаксоните.
Родни Конъл: Наистина специално изживяване, което не искаме да се повтори, защото имаше пандемия, което беше ужасно. Но беше наистина добро решение как все пак да има концерти, когато това беше невъзможно… Иначе обичаме и традиционните места – зали с хубава техника, в които всичко е добре организирано и имаме повече контрол върху презентацията си, тъй като използваме доста визуални елементи и искаме да създадем цял нов свят за публиката… Но сме имали и чудесни концерти в пънк-рок барове и мазета, където ни се е получавало не по-зле и много сме се забавлявали.
Понеже споменахте концерт, предаван по радиочестота, да ви попитам и колко често вашата музика звучи по радиото, какво е радиото за вас днес?
Брендън Дуйон: Има едно радио, което често пуска наша музика – KUTX на 98.9 FM в Остин
Родни Конъл: А когато през 2017 г. излезе едноименният ни албум, имаше кампания на колежанските радиостанции и много от тях в цялата страна излъчваха песни от него – като например Rise and Fall или Trapeze Artist Regrets… Веднъж дори чух наша музика на едно летище.
Брендън Дуйон: Харесвам самата идея за радиоводещия като човек, който живее с музиката и винаги има какво ново да предложи на широката публика, която иначе би стояла само в зоната си на комфорт…
Родни Конъл: И също така радиото е обществено достъпно и нямаш нужда от разни абонаменти, за да го слушаш. Това трябва да се цени в световен план, смятам.
Концертът на Night Drive е довечера (петък, 23 август) от 21 ч. в зала „Сингълс“ на НДК и ще се записва от предаването „Аларма“ на БНР за излъчване в лятната серия „Най-доброто от Аларма“, като на терасата пред клуба на вход А4 още от 19 ч. ще звучи специална музикална селекция с песни, подбрани от „Аларма“. Пак там могат да бъдат купени ограничено количество билети на по-ниски цени за следващи концерти на „Аларма“ в клуба през септември и октомври.
Цветан Цветанов
