Четвъртият режисьорски филм на Кевин Костнър отново е уестърн, разбира се. Двайсет години след „Свободна територия“ той явно е решил да обедини в един проект всичките си предпочитани теми от цивилизоването на Дивия запад (подсигурено и с участието му в сценарния екип). Проблемът в „Хоризонт: Американска сага – Част 1“ е, че така заложеното сюжетно изобилие е по-подходящо за телевизионен сериал, защото в рамките на два – пък били те и тричасови – филма (и дори да станат три или четири) многобройните персонажи няма как да се разгърнат пълноценно, а разказът, освен че прескача от една група герои на друга, може да се превърне най-много в алманах от случки, анекдоти и предписания за поведение, ако попаднете в уестърн за колонизирането на американския Запад…
Своеобразният пролог съвършено обобщава безмилостната архитектоника на „култивирането“ на необятната щатска територия: бял преселник обособява терена на имота си и го подготвя за строеж на жилище; представители на племето апачи наблюдават натрапника; преминаващ свещеник открива телата; под близкото дърво се появяват три кръста; нови семейства от изток са се заселили на същото място; вече никой не обръща внимание на кръстовете под дървото… Плюс лайтмотивът с флаера за града на мечтите Хоризонт, където всеки предприемчив американски фермер ще открие достатъчно земя (и вода), за да изгради новия си живот.
„Хоризонт: Американска сага – Част 1“
Годината е 1859. Млада жена с бебе стреля по спящ мъж и бяга. Синовете на ранения ще търсят отмъщение. Апачите нападат и палят пионерско селище, Франсис и дъщеря ѝ се спасяват под пода на къщата, но съпругът и синът ѝ загиват. Лейтенант от американската армия обяснява на оцелелите, че няма достатъчно ресурс да пази всички преселници, но може да ги вземе във форта. Апачите не са на едно мнение относно живеенето в страх и атакуването на белите хора, които им пречат да ловуват. Ловците на глави тръгват да търсят нападателите и малко момче, загубило семейството си, се присъединява към тях. Жената с поотрасналото бебе е намерила убежище в друг щат, когато в града пристига продавачът на коне Елисън, който спасява живота на младата проститутка Мериголд. Франсис живее във военния форт и харесва лейтенанта. На Запад пътува керван с мечтаещи за нов дом, сред тях са префиненият художник Проктър и съпругата му, които създават проблеми на водача Ван Вейдън. Във форта войниците тръгват да се присъединят към редиците на Съюза в Гражданската война. Елисън и Мериголд се скриват в друго селище. Ловците на глави нападат индианско село, в което са останали само жени и деца. После неочаквано се завърта калейдоскоп от бъдещи случки и разбираш, че „Хоризонт: Американска сага – Част 1“ е свършил, преди да е започнал истински.
„Хоризонт: Американска сага – Част 1“
Трите часа са сведени до въвеждането на множество персонажи, чиито сюжетни линии така и не се пресичат, за да образуват органично цяло, от което биха изплували наративни и емоционални проблеми, които да еволюират в хода на действието и да бъдат изведени поне до временен, етапен завършек (както се практикува в други филми с продължение). Подходът, който работи в тв сериалите, от една страна, ограничава самостоятелната фабулна стойност на този „Хоризонт…“, а от друга – не е взел предвид възможността Част 2 да не види бял свят (или поне голям екран)… Така извънмерната амбиция на Кевин Костнър сякаш „приглася“ на устрема на американската нация, трасирала държавата си върху гробове…
Синтезирайки тематично класическия уестърн и демистификацията му, „Хоризонт…“ позволява да изкристализират асоциации (как и двете страни губят близки) и поуки (че трябва внимателно да избираш съюзниците си например), докато Кевин Костнър и екипът му залагат на визия, която достоверно предава живописната иконография на Дивия запад и неговите митове. Структурата се опитва да съчетае индивидуалните сюжетни линии с нещо като „хорова партитура“, като в първия случай разказва индивидуални истории, монтирани паралелно, които не са равностойни като послание и задълбоченост на персонажите. За да се усети хоровата страна на фабулата пък, т.е. измерението на епос, е необходимо да се отстраним от конкретните събития и да погледнем на персонажите като на обобщен образ от Пионерския период. Тук обаче се крият два риска: да прекъснете емпатичната нишка с историята и да осъзнаете недостатъците на някои от образите в качеството им на клишета…
Между началното и финалното кръвопролитие в Част 1 мимоходом са загатнати доста потенциално щекотливи теми като насилието над жени; „тъмната страна“ на ловците на глави; изконният расизъм на бялата раса – от паралела между индианци и мексиканци, през унижението на бащата в магазина, до китайците, на които отказват работа, защото не говорят английски; или огледалният ефект при съпоставянето на съдбата на момче от преселниците и млад индианец… Някои критици обвиняват режисьора Костнър, че се подчинява на модните холивудски конвенции и политическата коректност, което влизало в противоречие с безмилостното разобличение в „Танцуващият с вълци“ (1990). Но всъщност „Хоризонт…“ се опитва да огледа двете страни на монетата – ще го потвърдят онези, които „оцелеят“ до финала.
