Разговор с руския пианист и композитор Михаил Плетньов
През изминалия сезон Михаил Плетньов се завърна за два концерта със Софийската филхармония на сцената в зала „България“. След 45 години.
На 19 ноември 2023 г. беше възторжено аплодиран от публиката, изпълнилата до краен предел залата. Под диригентството на Найден Тодоров той изпълни Втория клавирен концерт в до минор от Сергей Рахманинов. Посрещнахме го и на 6 юни 2024 г. вече като диригент и композитор. Представи прелюд от сюитата „От Средновековието“, оп.79 от Александър Глазунов, Симфония „Манфред“ от Пьотр Илич Чайковски и своя Концерт за тромпет и оркестър със солист Щефан Планк.
Кратък поглед назад във времето ни препраща към 3 ноември 1978 г., когато под диригентството на Васил Стефанов младият лауреат на конкурса „Чайковски“ изпълнява със Симфоничния оркестър на БНР Първия клавирен концерт на Чайковски. След няколко месеца със същия диригент и оркестър той гостува с Втория и Третия концерт и с Концертната фантазия оп. 56 от Чайковски.
Когато му припомних тези дати той възкликна: Колко отдавна беше! Бях на 21 години. Дойдох тук по покана на вашия професор Константин Ганев. Беше прекрасно! Спомням си, че след това с майка ми, която беше с мен, отидохме в една много специална почивна станция на Златните пясъци. Имаше един много красив манастир в скалите (Аладжа манастир). От онези години си спомням и още нещо от България – вкусните праскови. Сега като ви говоря, още усещам вкуса им – ароматни, сочни…
Михаил Плетньов е роден през 1957 г. в Архангелск. На тринайсет години е приет в Московското централно музикално училище, където преподавател му е Евгени Тимакин. Следва в Московската консерватория при едни от най-добрите преподаватели Яков Флиер и Лев Власенко. На 21 години печели шестия конкурс „Чайковски“ в Москва и веднага става търсен и популярен. Днес той е смятан за един от най-добрите интерпретатори в света на музиката на Чайковски. „Чайковски е направил толкова много за музиката, колкото Тургенев за литературата“, казва той.
Михаил Плетньов е автор на Квинтет за пиано, флейта, цигулка, виола и виолончело, Капричио за пиано и оркестър, Класическа симфония, Концерт за виола, Вариации по тема от Рахманинов, Соната за виолончело, Фантазия „Хелветика“, Джаз сюита и др.
Близките му отношения с Михаил Горбачов му позволяват да създаде през 1990 г. Руския национален оркестър, първия частен състав в страната, който придобива голяма популярност. Изнася концерти в чужбина, записва много, най-вече руска музика. През 2009 г. списание „Грамофон“ включва оркестъра в списъка на двайсетте най-добри световни състава. Михаил Плетньов живее в Швейцария от 1996 г. През 2022 г. заради позицията си срещу войната в Украйна е лишен от възможността да работи с Руския национален оркестър. Тогава създава международния оркестър „Рахманинов“.
По време на срещата ни през ноември м.г. Михаил Плетньов обясни, че в годината на Рахманинов се старае да изпълни колкото може повече негови творби. В средата на април 2024 г. в Ротердам пък се проведе фестивал „Рахманинов-Плетньов“. Там със Симфониета Ротердам под диригентството на Конрад ван Алфен пианистът изпълнява четирите концерта и Рапсодията върху тема от Паганини от Сергей Рахманинов.
Вашият настоящ оркестър се нарича „Рахманинов“?
В тази ситуация, когато ми откраднаха оркестъра, реших да създам свой. Ала моят оркестър „Рахманинов“ трудно се събира, тъй като е международен. Надяваме се, че ще изнасяме концерти, имаме проекти за бъдещето. Въпреки че всичко това е много трудно.
Да, намирането на музиканти за концерт изисква много репетиции.
Музикантите са много добри, проблемът не е в броя на репетициите. Всеки един от тях работи някъде другаде. И всички те трябва да бъдат свободни в даден момент или да получат разрешение да дойдат. Но за щастие има организатори, които се занимават с това. В общи линии се получава.
Как се създават програмите за този оркестър?
Опитвам се да свиря и да дирижирам музиката, която ме интересува.
Каква е тази музика?
Елате на концерта и разберете (смее се).
Вашият концерт, който прозвуча в София през юни, за кого е създаден?
Създаден е за прекрасния тромпетист Сергей Накаряков. Разговаряхме, той искаше да напиша концерт за него. Наистина дълго време не успявах, но в крайна сметка го написах. Премиерата му е тук, в България.
Сергей не го е изпълнил?
Сергей все още не го е изпълнил, но ще го изсвирим с него през януари. Мисля, че в Сингапур.
Много популярни са вашите клавирни транскрипции на балетите на Чайковски. Защо ги правите?
Първата беше на „Лешникотрошачката“, тогава бях 16-годишен. Дори не вярвам, че имах такава енергия. Защо направих транскрипциите? Исках да се изпълнява тази музика и слушателите да я познават. После я изпълних, харесаха я и публикуваха транскрипцията. Оказа се, че не само аз се интересувам. Ето че транскрипциите се свирят и до днес. Аз самият бях изненадан. Никога не съм мислил, че ще ги изпълняват. Някои транскрипции просто ми се е приискало да направя, а за други е имало повод. Едва по-късно създадох клавирната транскрипция на „Спящата красавица“ – за една пианистка, която поиска да я изпълни. Помислих си, че е добре да се свири тази красива музика. Музиката на този балет не е толкова сложна. На „Лешникотрошачката“ е трудна. Чайковски е любимият ми композитор. Направих и на трите му балета.
Вие и Марта Аргерич имате награда Грами за записа на „Пепеляшка“ на Прокофиев?
Да, изпълнихме я и я записахме. Беше подарък за рождения ѝ ден. Тя обича да свири на две пиана, но аз не. Тя свири непрекъснато. Аз свиря само когато наистина се налага. Освен това тя изпълнява много камерна музика, а аз малко.
Кои са хората, допринесли за израстването ви като изпълнител?
Те са толкова много и за жалост всички са покойници. Но да ви призная, най-много съм се учил от тези, които не свирят добре. От тях научих как не трябва да се свири. Много съм слушал тези, които свирят ужасно. Сред тях има и известни. Това не трябваше да го правя.
А композирането – казахте, че имате идеи за други творби?
Да, имам някои идеи. Какви са, няма да казвам, както и какво пиша.
Изоставихте ли преподаването?
Не съм преподавал от дълго време. От друга страна, мога да кажа, че диригентът е професор, който трябва да преподава музика на оркестъра. Той е учител, психолог и вдъхновител.
Музикантите молят ли ви да напишете нещо за тях?
Е, случва се, но не мога да кажа, че всеки ден някой иска нещо такова. Ето, както стана с Накаряков. Беше много заинтересован, много пъти ме питаше: „Къде е концертът?“. Направих няколко варианта, които не ми харесаха. И най-накрая ми се стори, че имам добър вариант, така че го публикувах.
Предпочитате да композирате за солист или за оркестър?
Основно за оркестър, но може и за солисти. Ето, написах концерт за цигулка, който се изпълни. За съжаление човекът вече не свири на цигулка, но той го поиска. Писах го 30 години. Все обещавах. И в крайна сметка взех, че го написах. Премиерата направи Вадим Репин първо на своя фестивал, а след това в Москва. Самият аз дирижирах концерта в Будапеща. Със сигурност пак ще го свирим, може и да го запишем.
Казахте, че са ви откраднали оркестъра. Много е тъжно това, което се случва, нали?
Не е тъжно, това е ужасно! На пръстена на цар Соломон пише „всичко отминава“. Да, разбира се. И това, което става днес, ще отмине. Всички се надяваме. Надеждата е хубаво нещо, но за съжаление за Русия не виждам никаква надежда. И не само за Русия, навсякъде. Мислят, че ще дойде нещо по-добро. Както преди са мислели: Наполеон няма да съществува и ще настъпят добри времена. Нищо подобно. Като цяло всъщност нищо не се променя. Явно това е в природа на отделните нации, а и на човека. Хората просто не могат да живеят в мир един с друг. Цялата история на човечеството е история на насилие, узурпация, диктатури, войни. Както беше, така си и остава.
И в този свят как съществува музиката?
В това ужасно блато от време на време се появяват гении. Тези гении имат много труден живот. И Бетовен, и Бах, и Моцарт, и Шостакович… И все пак създават шедьоври. Особено в Русия… Русия по принцип е ужасна страна, където се раждат гении. Нали знаете, Пушкин е убит. Лермонтов е убит. Маяковски е убит. Есенин е убит. Марина Цветаева се обесва. Гумильов е убит. Достоевски е трябвало да бъде убит, но случайно попаднал в затвора. Толстой е отлъчен от църквата. Свободата на словото в Русия е бунт. Както написа някой, в Русия разговорът е равен на заговор, а мисълта е равна на бунт. Знаете ли, казват, че това се случва и в Америка. Сега това се случва навсякъде.
Откъде, вие, Михаил Плетньов, черпите силата си? Композирате, свирите, дирижирате.
Не знам. Не знам откъде идва силата. Като цяло имам малко сили, вече съм стар. Засега все още мога да свиря на пиано. Е, с възрастта ще става все по-трудно да свиря. Вероятно ще намаля ангажиментите. Но не е трудно да се дирижира. Можете да дирижирате цял живот, до сто години.
Дирижирате ли често?
Когато имах свой оркестър, дирижирах много. Сега се случва по-рядко. Например с Филхармонията на Токио, където съм главен гост-диригент. Много обичам този оркестър. Често съм в Будапеща, дирижирам оркестъра на Андраш Келер (Concerto Budapest), дирижирам корейски оркестри. Интересно ми е да дирижирам състави, в които музикантите искат да научат нещо. На други им е все едно, например на германските. Там всички знаят всичко. Тогава на мен не ми е интересно и отказвам.
