Как държавата финансира проекти за култура

Как държавата финансира проекти за култура
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    07.08.2024
  • Share:

Порталът за обществени консултации публикува проект за Наредба за общите условия за провеждане на конкурсите за предоставяне на средства от Националния фонд „Култура“ (НФК), за допустимост на разходите, за оценка на проектите и за тяхното изпълнение. Срокът за обсъждане е до 9 август.

 

 

С документа се цели постигането на по-ясни правила за обявяване и провеждане на конкурсните процедури, както и подобряване на отчитането им. Вносителите очакват по-голяма ефективност, ефикасност и целесъобразност на действията, както и адекватен административен капацитет на Фонда.

В действителност, по аналогия с актуалната в момента спортна реторика, дейностите на двете звена в културната администрация –

 

Министерството на културата и НФК, наподобяват един зле ръководен отбор с два състава и с два независими треньорски щаба.

Министерството на културата продължава да изпълнява несвойствени дейности, извън основното си предназначение да създава и следва политики. НФК е без капацитет заради отдавна зейналите огромни пробойни в нормативната уредба.

Създаването на политики наподобява дейността на треньорските щабове в големите отбори. Те старателно изготвят ключови показатели, които систематизират и анализират, за да изкристализират в надеждни данни. Активно се дискутират в служебен и публичен формат. Добре структурираният анализ е в основата на всяка печеливша стратегия и тактика.

Работата по проекти наподобява ситуацията по време на игра. Резултатите от инвестираните ресурси се измерват с проявените качества на състезателите в изпитанията на състезанията и с преживяванията на публиката. Успешната мисия се увенчава с успех, когато се „циментира“ общността от участниците.

Проектът за Наредба за общите условия за провеждане на конкурсите за предоставяне на средства от Националния фонд „Култура“ не съдържа решения, защото нито се съобразява с политики и стандарти, нито с ключови показатели, нито генерира надеждни данни, за да проследява тенденции и процеси.

 

Министерството на културата и НФК все повече си пречат, защото правят едно и също.

Ведомството финансира консервационно-реставрационни дейности,визуални изкуствалитературатакнигоиздаванебиблиотекитеатър,музика и танцлюбителско творчество. Индикативната програма на НФК за 2024 г. подкрепя проекти за музика, сценични изкуства, екранни изкуства, визуални изкуства, литература, наследство, цирк. Всички от изброените дейности поглъщат огромна административна енергия с отделни изисквания, ред за подаване на документите (онлайн или по поща), апликационни форми, щатни служители, експерти по оценка, комуникация със заинтересованите страни, протоколи, договори, отчети.

За всяка конкурсна процедура обичайно се разпределят 300 000–500 000 лв. Отчетът на НФК сочи че през 2023 г. са подадени 1487 предложения. Одобрени са 434, 189 са резерви и 864 са отхвърлени. В крайна сметка са финансирани 497 проекта за 8 683 142,92 лв. Това прави по около 17 400 лв. средно на проект. За разлика от НФК, Министерството на културата не публикува подобна информация. Тя лесно потъва в общите отчети и няма как да се проследи.

Откъдето и да го погледнем – финансирането е обидно ниско, а сметките за административната издръжка на финансираните програми са все по-високи.  

Кандидати не липсват, даже се увеличават. Сред тях разпознаваме все повече „случайни минувачи“ и дори откровени авантюристи, примамени от възможността за „лесни пари“. Така се оформят контурите на поредната скъпо платена от обществото ни услуга в полза на неидентифициран административен комфорт. Министерството и НФК са без капацитет да организират качествена селекция на подобен обем от кандидати. Още по-притеснителни са резултатите от главоломно увеличаващо се свръхпроизводството на събития със съмнителна и даже никаква културна и художествена стойност. Това са си вече директни поражения върху общественото здраве в широкия смисъл на думата, с наши пари.

В проекта за наредба са променени и схемите за плащания: авансово до 70% от договореното финансиране, еднократно междинно плащане, което не може да превишава 80% от договореното финансиране, и окончателно плащане след одобрен окончателен съдържателен и финансов отчет. Указани срокове липсват. Можем да си представим как ще се спазват при сегашните темпове на оценка на проектите и валидиране на отчетите им.   

Очаквано, в проекта отсъстват индикатори, система за наблюдение и оценка на въздействието, годишни доклади. Резултатите от дейността на финансиращите програми са все така непроницаеми за обществото. Скрити остават броят на участниците, привлечената публика, локациите – селища, зали, открити пространства, обекти на културно наследство. Неизвестно е колко нови произведения са създадени, в какви изкуства, жанрове, стилове, реализирани продукции, ангажирани доброволци и назначени лица на пълно, частично работно време, с граждански договори, реализирани нощувки и други услуги от местните услуги и инфраструктура.

За да изпълни предназначението си, представеният проект за наредба се нуждае от ясни приоритети, изчистени критерии, поне тригодишни програми, адекватни инструменти за наблюдение и оценка на въздействието и гаранции за спазване на обозрими срокове в процедурите. В противен случай ще продължава да се възпроизвежда деструктивната инерция на порочните практики.

 

 

 

 

 

Любомир Кутин

Станете почитател на Класа