Разпространено е за хуманитаристиката предубеждението, че не била точна наука. Дали? Четем в „Хубавата Елена между Троя и Тракия“ (изд. „Захарий Стоянов“, 2009) думи на проф. Иван Маразов: „Естествено е в народната мълва Елена да стане знак на женското коварство, на опасния сексуален чар, на недопустимата женска агресивност. Макар че постоянно е заета с „женски дейности“ (тъкане, предене), тя си позволява да се намесва активно в мъжкия разговор. Патриархалното гръцко съзнание не може да допусне такова поведение от страна на жената, била тя и богиня“; четем в „Елена от Троя: богиня, принцеса, курва“ (превод Людмила Андреева, изд. Locus Publishing, 2024) думи на проф. Бетани Хюз: „Има я и „безсрамната курва“, „изменническата кучка“, „егейската кучка, жена на трима съпрузи, която ражда само момичета“, „проститутката“, красивото либидно създание, неустоимо за мъжете; жената от „снимките, закачвани на стената“, златокосата фантомна Елена, охулвана в богословските текстове и разпръсната из художествените галерии на Европа, еротичен eidolon – гръцка дума, означаваща призрак, образ или идея – идол на женската красота и сексуалност, едновременно желана и презирана“. Книгата на Бетани Хюз излиза на английски през 2005 г., но в библиографията (иначе обилна) в труда на Иван Маразов не фигурира; в библиографията на монографията на Бетани Хюз пък липсват разработки на Иван Маразов, макар той да е отколешен изследовател и познавач на елинската и тракийската древности, прочут нашир и надлъж. Тоест, установяваме как двамата хуманитаристи независимо един от друг използват ако не едни и същи думи, то поне едни и същи смисли, за да обрисуват и пресъздадат пред своите читатели образа на Хубавата Елена такъв, какъвто отеква както в архаичността, така и през вековете (та до днес). И се оказва всъщност, съдейки оттук, че хуманитаристиката съвсем не е наука, в която всеки си интерпретира както си знае, напротив –  хуманитаристиката е наука, основаваща се на обективни факти и културно-исторически реалии, които я правят също толкова истинна, колкото всяка друга наука за натурата или за пространствата. Наука почти като геометрията…

Проф. Бетани Хюз не е непозната на любознателния български зрител и читател. Тя е автор на два епизода за „Съкровищата на България“, заснети съответно през 2023 и 2024 г., в които представя Казанлъшката гробница, Бузлуджа, Базиликата в Пловдив, Хераклея Синтика, Рилския манастир, Рилските езера, Археологическия музей във Варна с най-старото обработено злато в света, Варненското езеро, нестинарските обичаи в село Кости и ритуалите в западнородопското село Рибново (в първия); Стария град в Пловдив, средновековните руини във Велико Търново, Белоградчишките скали, Созопол, пещерата „Магура“ (във втория). Тя е съосновател на SandStone Global, компания за телевизионни, филмови и аудиопродукции, чиито филми се излъчват по BBC, National Geographic, Viasat History, Discovery, Amazon и Netflix. За интересите, за работата ѝ и за нея самата може да се прочете в „Клуб Z“ (Проф. Бетани Хюз прави втори епизод за съкровищата на България). Всъщност – имайки предвид тази ѝ настояща дейност, бихме могли да кажем, че книгата „Елена от Троя: богиня, принцеса, курва“ е своеобразен гид в историята, древните култури, възприемането и рецепцията им през епохите. Хубавата Елена като Вергилий – водач и наставник:

1. През Източното Средиземноморие. Бетани Хюз с Хубавата Елена иска да ни покаже (и ни показва) един топос от историята (и географията), в който са били съсредоточени могъщи култури – Минойската, Микенската, Хетската, Египетската, Елинската… Избира да започне разказа си с едно събитие, превърнало се в катастрофа за древния свят – избухването на гигантския вулкан на о. Санторини (тя предпочита името Тера), почти сложило край на Минойската цивилизация, след което: „Микенските предци на Елена са подготвени да влязат през пробива“. Оттук вече тръгваме заедно с Бетани Хюз, която пък следва по петите тази най-архаична Елена из древните земи, за да научим за едно време, което едва-едва се мержелее през пелената на хилядолетията. Постепенно Елена израства пред нас като почитана богиня, но и царица, на която са посвещавани култови фигурки и която се е радвала на народна почит:

В Терапне са открити около триста теракотени фигурки, сред които има и жени, яздещи коне. Те биха могли да са изображения на самата Елена или – може би по-вероятно – на нейни поклонници. На хълма са открити и fibulae – здрави бронзови и железни игли за дрехи, носени може би от момичета, които са общували с духа на Елена и след това са оставяли зад гърба си момичешките си дрехи, спускайки се по хълма като ritedepassage, облечени като зрели жени. Между 700 и 200 г. пр.Хр. по хълма е имало постоянен поток от хора, стиснали даровете си за Елена и мислейки пламенно за нея по пътя.

Това е първата еманация на Елена Водачката – богинята, която преобразява девойките в жени…

2. През археологическите търсения. Бетани Хюз разказва подробно за различните експедиции, поставили си за цел да разкрият тайните, които древността – къде ревниво, къде не чак толкова, пази в лоното си. Описани са множество разкопки около Спарта, на целия полуостров Пелопонес, в Крит, в Микена и разбира се в Троя – прословутите издирвания на Хайнрих Шлиман. Научаваме извънредно много неща – перипетии, несъобразности, изкушения, заблуди, но като че ли най-важното е, че първите „археолози“ съвсем не са си поплювали, ами по един напълно неприемлив в днешно време начин са мачкали пластове и находки:

През 1870 г. с упорит ентусиазъм той и работниците му, които наброяват 160 души, прокопават огромен изкоп от север на юг през хълма Хисарлък, дълбок 14 м и широк 79 м, издълбавайки централната и потенциално най-плодородната зона на археологическия обект. Хисарлък е търговски център от около 3000 г. пр. Хр. На обекта в Троя има четиридесет и един жилищни пласта и в бързината си да открие Елена, Ахил, Хектор и останалите Шлиман разкъсва повечето от тях, унищожавайки незаменими свидетелства за миналото.

Това е втората еманация на Елена Водачката – царицата, която прави мъжете слепи за всичко останало…

3. През културните пластове. Познаваме Хубавата Елена от една книга, превърнала се в еталон за елинския свят, „Илиада“. Омир обаче описва там красавицата не особено почтително: зарязва съпруга си Менелай, за да избяга с лекомисления Парис, и заради нея един велик град потъва в небитието. През вековете тя е обговаряна, рисувана, разказвана, излагана, представяна всякак, но това тъмно петно върху реномето ѝ си стои и – къде повече, къде по-малко – винаги изскача и боде очите. Ала в същото време тя е велика героиня, значи нещо трябва да се направи, за да бъде оправдана. И да, Исократ ѝ посвещава защитна реч, а Овидий от нейно име пише писма. Най-предан ѝ е Стесихор, сицилийският поет, живял през VІ в. пр.Хр., според когото Елена била невинна; виновен бил дубликатът ѝ, който Парис – също като Иксион, родителя на кентаврите, прегърнал Нефела, подобието на Хера, прегръща сянката на Елена:

Съществува една непозната версия на историята за Троянската война от поета Стесихор, писал в Сицилия през VІ в. пр.Хр. В неговата интерпретация на „историята“ на Елена спартанската царица никога не е ходила в Троя, а изпраща eidolon (двойник или фантом) през мъгливо-ярките води, докато Елена от плът и кръв всъщност се крие в Египет в продължение на десет години. Платон разказва, че Стесихор написал своята версия, след като ослепял заради клевета срещу Елена. // След като се опомнил и осъзнал с какво могъщо (гневно) същество си има работа, Стесихор омилостивил Елена, като съчинил поема в защита на „истинската“ Елена, в която тя прекарва безукорно Троянската война в Египет. В резултат на този благоразумен обрат зрението му се възстановило.

Това е третата еманация на Елена Водачката – мръсницата, която извиква у поетите желанието да я изчистят.

Книгата на проф. Бетани Хюз „Елена от Троя: богиня, принцеса, курва“ е безценен пътеводител в културната история на западното човечество. А изводът от нея е: без Елена във всичките ѝ еманации ние ще сме бедни и изгубени. И това е съща истина, научно доказана. Почти геометрически…