Спектакълът на един от най-отличаваните европейски режисьори, Оскарас Коршуновас (Литва), с неговия театър „Студио ОКТ“, закри 18-ото издание на „Световен театър в София“
Отвъд драматургията обикновено е пространството на физическото тяло – хореографирано или не, то издава своите значения, които допълват смисъла на текста. Именно в това е ключът в интерпретацията на „Отело“ от Оскарас Коршуновас, с която завърши 18-ото издание на „Световен театър в София“. Спектакълът се игра на Голямата сцена в Народния театър „Иван Вазов“ на 9 юли.
От елегантното разминаване на майсторски изградени музикални и танцови фрази, през енергетичното допълване на перформативния жест към познатата класическа трагедия от Шекспир в осъвременен превод на литовски от Алексис Чургинас – в центъра на интерпретацията се оказва не толкова самият Отело, а неговият сценичен партньор – Яго.
Но новият Отело крие изненада. Не само заради смелите танцови и музикални решения, с които артистът на сцената се справя изключително прецизно и талантливо, но и заради режисьорското решение – Отело се играе от талантливата цветнокожа литовка Онейда Кунсунга-Вилджиуниене, а нейното присъствие е в безпогрешен хореографски баланс с нагнетяващите изпълнения на актьорите на Градския театър във Вилнюс.
„Отело“ на Оскарас Коршуновас е мащабно зрелище с внимателно построена динамика. Тя стъпва върху сложни, но разбираеми за публиката обрати между трагичното и комичното, сериозното и смешното; върху множество изненадващи решения – макар и не толкова неочаквани за носителя на Наградата „Европейски театрални реалности“ 2001, но все пак до голяма степен събуждащи в публиката емоции, особено когато за пръв път на сцената се появява титулярката на ролята от едноименната пиеса.
Това поставя познатия ни антагонизъм между Отело и Яго в изцяло нова светлина. Структурирано спрямо новите обстоятелства и спецификата на природата на актьорите (общото между тях е младата възраст, което обаче категорично не означава липса на сценичен опит), в това постановъчно решение мавърът, покорил армии, и генералът, за когото се омъжва Дездемона – Отело, се оказва жена.
И в действителност този шок за публиката е балансиран от въздействащите хореографски решения, често изпълнени без почти никаква по-особена и сложна сценографска среда или костюми.
Всъщност водещи в пространствения дизайн и основа на сценичното движение на артистите са т.нар. макари – в духа на текста на Шекспир. В края на пиесата, в един от монолозите си Яго казва как „оплита“ останалите в манипулациите си така, както в макарата се навива конецът. Художественото решение е изключително видимо през тази метафора за действие. Всички актьори танцуват и залитат, застават и говорят върху пиедестала на тези макари в различна форма. Те оформят и постоянно движещите се линии в игралното пространство. Тази образност на сцената придава един нов пласт на тълкуване на текста – извън историческата периодика, благородството на Дездемона или принадлежността на героите от Венеция.
„Отело“ на Коршуновас изследва трагедията на Шекспир през съвременния танц и пърформанса, музиката и изключително интензивния физически процес за актьорите. Коментираните теми – от страстта и хюбриса, амбицията и желанието за отмъщение до красотата и съдбата – било то политическа, или лична, стигат в крайна сметка до най-дълбокия пласт: сложните казуси около ксенофобията и пола.
Творческият екип категорично надминава политическия език, който ни е познат по тази тема, именно през естетическото и философското, за да остане в паметта на публиката с интелигентното и нееднозначно тълкуване на вечните послания на Шекспир.
Спектакълът се игра на литовски език, с български и английски субтитри. Той беше осъществен с подкрепата на Литовския съвет за култура и TheAtrium, както и благодарение на отдадената работа на техническите екипи на Народния театър „Иван Вазов“ и организаторите от Световен театър в София.
Елена Ангелова
