Представяме ви късометражния филм на Кристиян Бозов в сътрудничество със сайта kinematograf.bg
„Дървояд“ (2022), режисьор Кристиян Бозов, сценарист Калин Стоянов, оператор Здравко Менчев, участват Иван Савов, Цветан Алексиев, Александър Кънев, Никола Додов, Нено Койнарски. Продукция НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
Самотата е вероятно най-потискащото състояние, с което едно човешко същество може да се сблъска. Тя изцежда смисъла от живота и превръща дори най-силните хора в сенки и подобия на своя действителен образ. Когато човек изгуби партньора, с когото е споделял своя път, слънцето все по-рядко му носи радост, а красотата на природата се превръща в символ на всичко онова, до което той вече няма достъп. Малцина са онези, които превъзмогват липсата. Филмът „Дървояд“ на режисьора Кристиян Бозов разказва историята на един вдовец – загубите, битките и предизвикателствата, пред които е поставен, когато не получава разбиране и съпричастност дори от хората, които цял живот са го познавали.
Дядо Матей (Иван Савов) е самотен пенсионер, който живее в живописно планинско село, но едва свързва двата края. Дребни мошеници, обвързани с местната корумпирана власт, решават да му дадат урок, като му открадват събраните с мъка дърва за предстоящата зима, понеже не ги е купил от тях. На прага на силите и вярата си, Матей прибягва до крайни мерки, за да се опита да възстанови правдата, а единствена светлина в битието му са неговото минало и споменът за покойната му жена. Спомен, който има двояко действие, защото едновременно го подкрепя и свързва с моментите, когато е бил щастлив, но и го повлича към смъртта – като единствена възможност отново да се събере със своята любима.
Във филма се открояват два съществени топоса. От една страна, това е селото, а от друга, това е вътрешният свят или по-скоро неговото отношение към действителността. Първият извежда на преден план един огромен проблем, а именно обезлюдяващите селища. Младите не могат да намерят мястото си там, работа за тях няма, няма какво да ги задържи и малцина са останали. Така, вече възрастните им родители нямат подкрепа в своята старост. Няма кой да им помогне в този изключително труден период от човешкия живот, когато духът все повече взима превес над тялото, а то все повече изоставя човека. Но дали единствено липсата на работа гони младите, дали всички трябва да живеят в града, само там ли има препитание и смисъл от тяхната енергия? Това са въпроси, които остават без отговор, тъй като са сложни, а може би и неразрешими на този етап от българската реалност.
Втората тема е не по-малко важна. Какво се случва в душите на самотните възрастни хора и на малцината по-млади, които все пак са избрали да останат на село? Дядо Матей е изгубил всичко, което е обичал на този свят. Неговата жена е покойница, а децата му, ако въобще има такива, са някъде далеч. Той е сам, няма пари дори за дърва за огрев и едва оцелява. Единствено сънят му дава някаква утеха, но и все повече размива границите между този свят и отвъдното. Когато Пецата (Цветан Алексиев) и Йоско (Александър Кънев) открадват дървата му, всички са наясно какво се е случило. В селото всички го познават, но никой не иска да му помогне. Още по-голям мрак има в душите на всички, мълчаливо замесени в това низко дело, и най-вече в душите на самите извършители.
За Кристиян Бозов темата за селото е изключително важна, както личи и от документалния му филм „Средец“. И ако в него разказът завладява с представянето на бита и културата в малкото родопско село, както и с фактологията на едно бавно изчезване, то „Дървояд“ разтърсва с трагичността и психологизма на история, която макар и художествена е почерпена сякаш от действителността.
Иван Врамин
