Разговор с руския режисьор дни преди гостуването на спектакъла му „Страх и отчаяние в Третата империя“, който е в програмата на Световен театър в София 2024

Наречен е „вундеркинд“ на съвременния руски театър, става артистичен директор на театър „Красный факел“ в Новосибирск, когато е малко над 30 години. След началото на войната в Украйна неговите постановки са забранени от руската държавна власт, а той е звезда в Европа. Днес животът на Тимофей Кулябин (род. 1984) е напълно променен, ангажиментите му, свързани с големите световни сцени, са плътно запълнени до 2027 г., но въпреки това той споделя: „Виждам се като все същия умислен, може би леко тъжен човек“ и се разсмива. „И докато човекът в огледалото е същият, всичко в нашия свят се променя много по-бързо от очакваното“, продължава Кулябин.

Постановката му „Страх и отчаяние в Третата империя“ е осъществена на сцената на рускоезичния театър в естонската столица, след като Кулябин напуска Русия заради позицията си срещу войната в Украйна. Бертолт Брехт пише пиесата „Страх и мизерия в Третия райх“ в емиграция и представя картина на живота по време на възхождащия националсоциализъм. 

Българската публика има специални очаквания към вашия спектакъл „Страх и отчаяние в Третата империя“ заради глобалната политическа ситуация, войната между Русия и Украйна, страховете, надеждите, но и заради името, което си създадохте тук. („Онегин“ „Три сестри“, „Деца на слънцето“ са показвани от Световен театър в София, а постановката „Нора“ е в репертоара на Народния театър.)

Бих казал така – този спектакъл е най-близката до реалността в Русия форма в този момент, точно сега. Сурово представяне на фактите, строг, безжалостен поглед върху настоящето. Пиесата на Бертолт Брехт, представяща картини от живота на хората в Третия райх, е писана през 30-те години на ХХ век, конкретно за онзи живот, за осмислянето на ситуацията тогава. Толкова сходно усещах всичко, свързано с живота в съвременна Русия, че не ми се е налагало да правя промени. С Роман Должански, драматург на спектакъл, не сме мислили да адаптираме или градим нови смисли върху основата. Променихме само названия, свързани с нацистките термини, като „фюрер“ и други подобни думи, описващи властови позиции. Текстът сякаш е писан вчера, а дистанцията е почти сто години. Явно ситуацията в тоталитарните общества винаги е една и съща. Мисля, че това дори не е свързано само с темата за Русия и нейните хора, а за живота в тоталитаризма и смазващия му товар върху гърба на обикновения човек.

Знаете, че Бертолт Брехт е в изгнание в Дания в годините, когато пише пиесата. Също така се знае, че в края на 30-те обществата не са предполагали този колосален обем от промени, който настъпва и променя историята на ХХ век завинаги. Струва ми се, че живеем в също такова време на бурни промени, всекидневни и необратими.

В същото време аз съм в период от живота си, когато съм обзет от особен душевен покой, работата ми е много, основно в Германия и в немскоезична среда. Предстои ми работа и във Франция, Япония, България, а в момента съм в Атина.

Какво е различното при този проект?

Особеното при „Страх и отчаяние в Третата империя“ е, че е проект, основан върху руския език и с рускоезични актьори, като за мен това беше специална задача. Много исках да работя с тях, за да насоча вниманието на публиката и театралната общност към техните възможности като трупа. Руският театър в Талин, понастоящем Театър Вене, винаги е бил в много особена позиция – чужд за местната публика поради езиковите граници, но и чужд за местната театрална ситуация, той в повечето случаи е чужд и на руската културна пропаганда и политика. В такъв контекст се появи и постановката, която ще гледате в София – всички сме в изгнание и бягство, парадоксално, но независимо от мрака в пиесата, се чувствах прекрасно по време на работния процес.

Какви бяха изходните ви позиции в процеса с актьорите и текста, имате ли свой метод и подходи, които прилагате винаги?

Не бих казал, че имам метод или специфичен процес. В момента работя по античната трагедия „Ифигения в Таврида“ от Еврипид (в програмата на Международния фестивал на античната драма в Епидавъра в Атина) и правя съвсем малки корекции, бих искал текста на античната трагедия да звучи така, както е заложен още в древността. Но тъкмо обратното на този принцип – в пиеси на Ибсен например правя много повече редакции и се старая да ги адаптирам към настоящето и към навиците и репликите на съвременните хора. Първичната концепция е моя, а около нея наслагвам всичко останало – текст, интрига, диалог, персонажи, език. Концепцията, чистата идея ме водят и в зависимост от това променям или запазвам езика.

В „Страх и отчаяние в Третата империя“ избрахме да поставим общо осем епизода от оригиналната пиеса. Основните промени – няма лагери, затвор, полиция, армия. Всичко се случва в апартаментите на жертвите. На сцената няма да видите хора на властта, само обикновени хора – истинските жертви на тоталитаризма. С развитието на действието те губят възможността да говорят, докато накрая остават напълно без думи и глас. Страхът не им позволява да говорят и накрая режимът успява съвсем буквално да им отнеме гласа. Невидимата на сцената власт е тази, която ги оставя без глас.

Имахте подобно решение в „Три сестри“, което гледахме на екран в програмата на „Световен театър в София“. Тогава също бяхте „отнели“ говора на основните персонажи. Имат ли нещо общо семейството на Прохорови, персонажите от „Страх и отчаяние в Третата империя“ и темата за аутсайдерите?

Обстоятелствата им са различни, но да, възможно е да има паралели. Да, те са аутсайдери или по-скоро много искат да са аутсайдери. И двете групи са нормални хора в ненормални обстоятелства и ако това ги прави аутсайдери, значи са такива.

Мислехте ли за Брехтовия принцип за представяне и работа на сцената, за отчуждението и провокацията на публиката, за отделянето и размисъла?

Не, тази пиеса не е съвсем представителна за Брехт. Това, разбира се, е моят личен възглед. Вълнуваше ме представянето на една психологическа ситуация, в която аз, Тимофей, човекът от съседния апартамент, гледам през шпионката на вратата какво се случва при съседите ми. Исках да експлоатирам идеята за наблюдение над хора. Тяхното личното пространство е много малко, тясно и тъмно, без никакъв шанс за бягство. Ако трябва да избера мотив, който да изведа като принцип – то това е тоталната липса на възможност за бягство от тази реалност.

„Страх и отчаяние в Третата империя“ по Бертолт Брехт, режисьор Тимофей Кулябин, сценична версия Роман Должански, сценография Олег Головко, костюми Влада Помиркованная, осветление Оскарс Паулинш, музикално оформление Тимофей Пастукхов. Участват: Артьом Гарейев, Александър Жиленко, Дмитри Кордас, Дмитри Косяков, Даниил Зандберг, Марина Малова, Йекатерина Кордас, Татяна Косминина, Анна Маркова, Татяна Маневская, Ели Левин, Кристиан Драздаускас, Роман Щирои, Таисия Подолска.
На 1 юли от 19 часа в Народен театър „Иван Вазов“. На руски език със субтитри на български и английски.

Тимофей Кулябин завършва Държавния институт за театрално изкуство в Москва и веднага след това започва да поставя в Новосибирския академичен театър „Красный факел“, а през 2015 г. става негов главен режисьор. До 2022 г. осъществява на неговата сцена редица постановки, те му носят много награди, сред които и Златна маска. След инвазията на Русия в Украйна поради антивоенната си позиция Кулябин е принуден да напусне театъра, а постановките му в Русия са отменени. Понастоящем живее в Европа, поставя в Дойчес Театер в Берлин, театър „Дайлес“ в Рига, Шаушпилхаус в Цюрих, „Резиденцтеатер“ в Мюнхен и др.

Деница Езекиева