За книгата на Петър Денчев „Употреба и функция на пространството в театралния спектакъл (от 1968 година до наши дни)“
Първата теоретична книга на Петър Денчев „Употреба и функция на пространството в театралния спектакъл (от 1968 година до наши дни)“[1]беше публикувана миналата година от издателство „Жанет 45“. Тя веднага привлече вниманието както с особено важния проблем за пространството в театралния спектакъл, така и с историческото време, в което авторът избира да го проследи, доколкото (с няколко значими изключения) случващото се в българската сценична практика все още рядко се анализира в цялостния културен контекст на постмодерната епоха.
Много ценно качество на текста е, че авторът му намира особено продуктивен фокус, през който да изследва поставения проблем за пространството и неговата употреба и функция в театралния спектакъл през последните пет десетилетия – творческия тандем между режисьора и сценографа. Това му позволява както да анализира на историко-теоретично ниво взаимоотношението режисьор-сценограф при изграждането на сценичното пространство в представлението, така и да реконструира и проследи работата на основните тандеми режисьор-сценограф в българския театър през разглеждания отрязък от време.
В периода 1968–1989 и предшестващото го десетилетие Петър Денчев прецизно и задълбочено реконструира и анализира работата на Леон Даниел и Младен Младенов; Вили Цанков и Михаил Михайлов; Методи Андонов и Иван Кирков/Стефан Савов, Николай Люцканов и Георги Иванов; Любен Гройс и Георги Ножаров; Слави Шкаров и Нейко Нейков; Младен Киселов и Стефан Савов; Пантелей Пантелеев и Светослав Генев. След тях авторът обръща специално внимание на 80-те години, като разглежда най-значимите отклонения от нормативния театрален канон чрез работата на режисьори и сценографи като Стоян Камбарев и Виолета Радкова; Възкресия Вихърова и Зарко Узунов, Иван Добчев и Вячеслав Парапанов, Елена Цикова и Красимир Вълканов.
В последната, пета глава на книгата „Окупация и еманципация – постмодерното пространство от 90-те години на XX век до наши дни“ авторът коментира новите постмодерни тенденции и обрати в продукцията на продължаващите творческата си кариера знакови режисьорски и сценографски имена от предходния период, като представя и следващите тандеми, които определят в голяма степен промяната на театралния език и актуалните развития в българския театър след политическата промяна. Тук акцентът е върху продуктивното сътрудничество между Явор Гърдев и Никола Тороманов; Галин Стоев и Марина Райчинова; Александър Морфов и Елена Иванова, Маргарита Младенова и Даниела Олег-Ляхова, Лилия Абаджиева и Васил Абаджиев. В заключение са представени и най-новите концепции за театралното пространство, предложени от най-младото поколение режисьори и сценографи, появило се през първото десетилетие от ХХI век, чийто представители работят както на традиционните сцени, така и все по-често в алтернативни театрални пространства.
Освен проследяването на работата на посочените знакови тандеми режисьор-сценограф в двете последни глави, както и в предходната трета глава, резюмираща историята на българския театър до Втората световна война и развитието на концепцията за сценичното пространство в театралната практика в страната дотогава, Петър Денчев посвещава и много интересни страници на проучването, реконструкцията и анализа на емблематични постановки и постановъчни решения като „Хамлет“ на Леон Даниел и Младен Младенов (1965) или „Зимна приказка“ на Маргарита Младенова и Даниела Олег Ляхова (2011). Особено ценни тук са специално направените от автора интервюта с голяма част от коментираните сценографи, както и с режисьори и актьори, участвали в разглежданите спектакли.
Специално трябва да бъдат откроени и двете първи въвеждащи глави на книгата – „Проблемът за пространството“ и „Моделиране на пространството“, в които авторът прави респектиращ със своя обхват и познания преглед на основните концепции за театралното пространство и тяхното развитие и трансформиране в основните периоди от историята на европейския театър. Всичко това превръща обемния труд на Петър Денчев в едно ерудирано, богато, полезно и едновременно с това добре написано и много увлекателно четиво, насочено както към специалисти, практици и студенти по театър и сценография, така и към максимално широка читателска аудитория, интересуваща се от българската култура и изкуства.
[1] Денчев, Петър. Употреба и функция на пространството в театралния спектакъл (от 1968 година до наши дни).
Камелия Николова
