Похитената авторка разобличава една от най-големите нацистки конспирации

Историята помни всякакви нацистки ужаси, но за една трагедия, белязала милиони семейства в Европа, не е говорено достатъчно и до днес. Програмата Lebensborn (или „Извор на живот”), създадена от дясната ръка на Хитлер – Хайнрих Химлер, на 12 декември 1935 г., е отговорна за отвличането на над половин милион деца от окупираните страни. Похитените са определени като достойни представители на арийската раса, откъснати са от домовете си и са предадени за осиновяване на германски семейства.
Книгата „Децата, които Хитлер отвлече“ разказва за тази шокираща конспирация през очите на една от жертвите – Ингрид фон Ойлхафен. Съвместно с разследващия журналист Тим Тейт тя пише своите мемоари и тръгва по пътя на истината, за да открие, че нацисткият режим педантично е унищожил истинската й самоличност. Българското издание на скандалната история вече е по книжарниците с логото на изд. „Кръг“ – в превод на Гриша Атанасов и с корица от Живко Петров.
В детските си години, а и през целия си живот, Ингрид фон Ойлхафен се чувства отчуждена от майка си и баща си, без да подозира, че те са нейни приемни родители. Едва след края на Студената война и обединението на Германия фактите започват да излизат на светло, а пъзелът на собствената й съдба се нарежда мъчително и постепенно. Тя научава, че е от онези бебета, наподобявали арийци, които са отнети от близките им и са дадени на германски двойки, за да бъдат отгледани в нацистки идеали. Пътуването към истината за произхода на Ингрид е болезнено, а държавната тайна около събитията допълнително го усложнява.
В „Децата, които Хитлер отвлече“ авторката разкрива собствената си идентичност, но и подробно описва зловещия план Lebensborn. Еманация на нацистката мания по расова чистота, той действа най-вече в Югославия и Полша, но също в Русия, Украйна, Чехословакия, Румъния, Естония, Латвия и Норвегия. Така през лятото на 1942 г. в окупираната от нацистите Югославия родителите на Ингрид, подобно на много други, са задължени да подложат детето си на медицински прегледи, за да бъде оценена расовата му чистота. Ерика Матко – русокосо и синеоко бебе на 9 месеца – според нацистките лекари отговаря на всички изисквания за „дете на Хитлер“. Откъсната от биологичното си семейство, тя е отведена в Германия и е настанена при двойка, лоялна към нацизма. Ерика е преименувана на Ингрид фон Ойлхафен. В шокиращите си мемоари тя описва пътя на своята „германизация”, протекла сред бездушни „родители” и сиропиталища. Въпреки че нацистите са унищожили много доказателства за извращението Lebensborn, авторката открива редки документи, включително показания от Нюрнбергския процес за нейното собствено отвличане. Само че тези разкрития поставят и много въпроси, включително за снизходителното отношение към известни нацисти, по една или друга причина избегнали възмездие за делата си.
„Забравените деца на Хитлер“ е не само историята на жена, жертва на нацистките фобии, но е и урок по история на Европа. И в наши дни тя носи белезите на онези години и унищожителното разделение между народите, дори и братски, на което ставаме свидетели.