Той е нърд и не го е срам от това. Обича аниме, всъщност гледа предимно анимации. Старае се да е здраво стъпил на земята, защото една награда, а в случая става дума за "Икар" – както казва самият той – не е повод да литнеш в облаците.
"Трябва да знаеш кой си, откъде тръгваш, какво можеш и скромно", обяснява Калоян Желев.
Когато си в публиката на Международния театрален фестивал "Варненско лято" и неизбежно започнеш да мислиш за връзката между актьора и персонажа, неговата роля в "Странна случка с куче през нощта" - постановка на Русенския драматичен театър "Сава Огнянов" – е пример за тази дълбочина на човешката душа и възможност за превъплъщение. Тя говори за една искреност, чистота, внимание към детайла. За едно пътуване навътре към себе си и към образа, на който искаш да дадеш живот.
Самата история, базирана на едноименния бестселър на Марк Хадън, е човешка, красива, чиста, искрена и много въздействаща. Едно трогателно представление, което показва красотата в простите неща. Истината е именно в тях - в простите неща, смята Калоян Желев.Той завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ през есента на 2023 година, в класа на проф. Атанас Атанасов. Баща му е този, който го насочва към актьорското майсторство, но държи да благодари на Петър Върбанов за това, че го кара да заобича театъра.
Дебютната си роля на професионална сцена Калоян получава след спечелен кастинг, обявен от режисьора Боян Иванов. Така още в началото на творческия си път в театъра младият актьор се изправя пред изпитанието да бъде два часа непрекъснато на сцената, превъплъщавайки се в образа на 15-годишното момче Кристофър, което е диагностицирано с Аспергер аутизъм. За този свой дебют той получи "Икар" тази година. Шест месеца се подготвя за ролята си, а всеки път преди представление знае с какви намерения влиза. Според него темата за аутизма и психичните заболявания не е достатъчно разпространена у нас.
"На финала се вижда, че Кристофър остава непроменен, но успява да промени всички останали около него. Това е и едно от силните послания на представлението – че трябва да има толерантност към тези хора, които са с красиви умове", казва още Калоян Желев.
Той е на мнение, че в живота често не живеем искрено, а се крием зад маски. Трудно ние да се доверяваме на другите и не е случаен фактът, че лъжата е преломният момент за неговия героя.
Историята на Кристофър показва също, че и другата крайност - да приемаме всичко буквално – не най-добрата за нас, защото така има опасност да изпуснем много от нюансите в живота.
За това дали избираме да живеем в метафори, за втората благородна кауза на "Странна случка с куче през нощта" и за работата на актьорите да влияят на публиката.
