На 5 март на сцената на Драматичния театър в Пловдив балетната трупа на Пловдивската опера представи две премиерни пиеси на украинския хореограф Раду Поклитару
„Дъжд“ и „Утре“ са двете части на спектакъл, който излиза под общото заглавие „Утре след днес“. В преломните времена, в които живеем и на които артистите се опитват да придадат смисъл, изглежда естествено да се появят творби, вгледани в нашето „днес“ и възможното „утре“. Тази тема определя и обединява премиерния спектакъл на младата пловдивска трупа, която за пореден път е вдъхновена от майсторството на Поклитару. В момента той разделя времето си между Пловдив, където е балетмайстор на балета, и Киев, където се намира неговата украинска трупа. Битието между сцената и бомбоубежищата намира израз в неговите артистични инвенции и се реализира в новата му работа с пловдивската балетна трупа.
Първата представена пиеса, „Дъжд“, е създадена преди 17 години и носи лекотата на безметежното живеене, което съдържа серия от срещи и различни отношения, представени чрез поредица от дуети. Структурата на пиесата е ясна – дуетите се редуват с ансамблови сцени, в които всички страсти се сливат в хармонично единство. За дуетите е подбрана фолклорна музика от различни страни – Молдова, България, Латинска Америка, Франция, Изток, Грузия. Тази екзотична музикална основа придава на хореографията космополитен смисъл, който сублимира под музиката на Бах в общите части.
„Утре след днес“, фотография Александър Богдан Томпсън
Лексиката на Раду Поклитару се основава на класическата танцова техника, но творческото му въображение напуска класическите канони, за да се излее в живи и оригинални хореографски образи. Дуетите са изобретателно конструирани с театрални елементи, артистично обагрени в различни емоции и изпълнени със смели и неочаквани взаимодействия. Но силата на Поклитару се проявява особено категорично в ансамбловите композиции, в които поезията доминира над битовия разказ. Пиесата е сръчно изградена, леко поднесена и предизвиква симпатиите на зрителя със своята неподправена простота. На финала се появяват чадъри, които неочаквано „разцъфват“ над главите на танцьорите, за да се изсипе върху тях очакваният дъжд… Една визуална метафора, която пленява с красотата си и превръща пиесата в стихотворение.
Ако първата част е с подчертано игрови характер, втората част, наречена „ Утре“, достига по-сериозни философски и стилистични обобщения. Тя е създадена след началото на войната в Украйна и е изградена върху бавните части от концерти за пиано на Шопен. Музиката на Шопен със своята прозрачна нежност и изисканост предопределя високите нива на поетичност и омиротворена хармония. Поклитару я интерпретира с конструктивна фантазия и пластично умение. Телата на танцьорите се превръщат в едно общо, многолико тяло, което постоянно се трансформира, разделя се и се събира, създавайки поредица от силно експресивни образи. Подобно на одухотворени кинетични скулптури, картините постоянно се променят, отделни единици се откъсват от цялото, изпълнявайки кратки сола, дуети или триа, които пак се сливат с общността, а тя се преобразява в нова архитектура. С удивително въображение хореографът развива принципа на груповите композиции, които са в постоянно движение и моментни замръзвания в красиви монументи. Хармоничната цялост се нарушава единствено от внезапно появяващи се маршировки, в които телата се изпъват решително и за кратко, в контраст с общата атмосфера на поетична съзерцателност.
„Утре след днес“, фотография Александър Богдан Томпсън
Ще има ли утре след днес? Като че ли този въпрос стои незададен, но все пак витае в спектакъла на Поклитару. Общото човешко тяло, с всички негови вътрешни колизии и външни конфликти, към какво утре се е устремило и какво утре ще сътвори? Макар и незададен, въпросът се отнася към всеки от нас.
Трупата от млади изпълнители поднася хореографията с чистота и прецизност. Одухотвореното изпълнение допринася за въздействието на постановката и прави силен контакт със зрителите, които след края ѝ аплодираха на крака. Особено се открояват с драматизма си интерпретацията на българската народна песен (Джорджа Фолини, Кристиан Шифо), както и на френския шансон (Александра Савова). Целият състав е обединен в ползотворна посока и заявява потенциал за още по-сложни задачи.
Трупата е съставена почти изцяло от чужденци, което е колкото радостно, толкова и тревожно. Прекрасно е, че българските балетни трупи стават притегателни за млади чуждестранни изпълнители, но неизбежно изниква въпросът: къде са нашите танцьори? Заминали в чужбина или намалели дотолкова, че не могат да попълнят местата в българските трупи? Въпросът ще става все по-сложен в бъдеще, без особена вероятност да намери някакъв удовлетворяващ отговор.
Независимо от текущата проблематика, Пловдивската балетна трупа бележи значителни и радващи успехи, след които може да се насочи към още по-интересни и провокативни имена от съвременната танцова сцена.
„Дъжд“, музика Й.С. Бах и песни от народите, хореография и постановка Раду Поклитару, дизайн на костюмите Анна Ипатиева, дизайн на осветлението Олена Антохина. „Утре“, музика от Ф. Шопен, хореография и постановка Раду Поклитару, дизайн на костюмите и помощник-хореограф Артем Шошин, дизайн на осветлението Олена Антохина. Балет на Опера Пловдив, художествен ръководител Мариана Крънчева, репетитор Петя Димова.
