Салон за музика и рефлекси
Датата е известна - 21 ноември, сряда. Мястото също - „Отвъд алеятА На таванА", ул. „Будапеща" № 31. Началото е както обикновено - в 18,30 часа.
За какво става дума? Веднъж месечно Салонът за музика и рефлексии предлага душевен масаж - представя ни или ни припомня позабравени културни и артистични феномени с подчертано музикална същност.
Александър Гевгелийски
Датата е известна - 21 ноември, сряда. Мястото също - „Отвъд алеятА На таванА", ул. „Будапеща" № 31. Началото е както обикновено - в 18,30 часа.
За какво става дума? Веднъж месечно Салонът за музика и рефлексии предлага душевен масаж - представя ни или ни припомня позабравени културни и артистични феномени с подчертано музикална същност. Салонът има амбицията да постигне баланс между артистичното и познавателното начало. Провежда творческите акции, но ги прави достъпни и интересни най-вече за младите, дава им възможност за общуване с хора със сходни интереси, за споделяне на общи ценности и необходимости.
Досега специални гости на Салона за музика и рефлексии са били пианистката Анжела Тошева, ансамблите за старинна музика Saltarello и Concerto Antico, композиторите Юлия Ценова, Вера Баева, Михаил Големинов и Георги Арнаудов, и Уиз ван Морсел, внучка на най-значимия холандски дадаист Тео ван Дусбург, която като реверанс към изданието на салона, посветен на дадаизма, изпълни фонетични поеми на своя дядо.
В артпърформансите в рамките на салона са рисували на живо изтъкнатите художници Вержиния и Асадур Маркарови и младите творци Яна Калчева и Ива Маркова.
Основните салонисти са двама - Илия Граматиков и Николай Колев, които днес ще ни разходят по музиката и текстовете на френските символисти. Според тях трябва да се вслушаме в Маларме, който твърди, че "нещата съществуват, ние няма защо да ги създаваме; трябва само да уловим съотношенията им".
Това е отправната точка на днешния ноемврийски салон, чиято амбиция е да погледне към френския символизъм не през призмата на литературната теория, а през музиката, писана върху добре познати ни и не дотам известни творби. Това са музика, стихове и проза от втората половина на 19 век, тъй като - пак цитат - „тъкмо тези съответствия изграждат стиха и оркестъра".
Илия и Николай казват: "Ще се опитаме да заобиколим теориите за „символа“ (а не е ли всяко изкуство символично?), за да бъдем изцяло в сферата на естетическата наслада и на провокативните хипотези, кръжащи около творци като Маларме, Верлен, Рембо, Дебюси, Равел, Фуре, Шосон, Дюпарк, Пуленк, Варез, Сен-Санс, Онегер, Бритън и др., които ще "онагледят" звуково текстовете, претендиращи да са по-близо до изразните средства на музиката отколкото до тези на литературата."
Защото не трябва да се пренебрегва нито едно сетиво (така съветват символистите), и поради което ще станем свидетели на необичаен микс - от аранжирана музика и разбъркано слово, в присъствието на репродуцирани художници, мислещи се или мислени като символисти.
Кои са тези двама съавтори, съорганизатори и съводещи, които изпомпват така упорито културния вакум? Илия Граматиков е завършил пиано. В момента специализира музикална естетика и хорово дирижиране в Националната музикална академия. Специализирал е и артмениджмънт, PR и продуцентство в музикалните изкуства. Николай Колев е завършил философия и културология в СУ. Там първоначално работи като хоноруван асистент по естетика, а в момента – по джендър и литература. От осем години води културологически и политологически курсове в НБУ. Иначе преподава в софийската френска гимназия.
Салонът се осъществява с любезното съдействие на Столичната община и Франкофонския клуб за развитие.