В деня, в който се навършват 142 години от рождението на Владимир Димитров –Майстора, ви разказваме за Кирил Иванов, който от пет години допринася активно за съхраняването на паметта за личността и творчеството на големия художник
Една от знаковите културни институции в областта на изкуството не само за Кюстендил, а за цяла България, е художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“. Освен за най-големия фонд с оригинални картини на Майстора галерията се грижи и за къщата в село Шишковци, в която той живее около четвърт век и която от 42 години функционира като къща музей „Владимир Димитров – Майстора“.
Кирил Иванов
От 2019 г. уредник на музея е Кирил Иванов – син на Тина Виячева, един от последните живи модели на Майстора, внук на Верка Виячева, един от най-рисуваните модели на Майстора, и правнук на брата на Андон Виячев, може би най-известния шишковчанин, който е с основна заслуга Майстора да заживее в Шишковци и селото да се сдобие с хубаво училище и жп гара. Кирил изпълнява задълженията си с усмивка на уста, защото се чувства благословен, че може да помага на хора от близо и далеч да се докоснат до личността и картините на Майстора там, където приживе той оставя най-трайна следа.
Не беседи, а приказки
Когато посещавате музеи, обикновено можете да си поръчате беседа. В къщата музей на Майстора обаче си поръчвате беседа и получавате приказка, която уредникът е съчинил въз основа на действителни случки и разкази на очевидци.
Кирил започва работа като уредник на музея през март 2019 г. с ясна цел: да поднася на посетителите предимно истории, които те няма да намерят в художествената галерия в Кюстендил, в каталози и брошури или в интернет.
Тук имаме невероятен шанс да вземем историите за Майстора директно от хората, които са имали пряк физически и духовен контакт с него – обяснява Кирил. – Събирах информация оттук-оттам, опресних си паметта за това какво моята баба Верка ми е разказвала за Майстора, други хора [също] са ми разказвали. Доста от нещата, които разказвам, съм ги взел от посетители. Аз просто стиковам нещата и ги поднасям.
Кирил ще ви разкаже например как няколко години, след като малкият Владимир, роден в село Фролош, заедно с родителите си се мести да живее в Кюстендил, неговият талант като художник е забелязан от съдия Никола Чехларов и негови колеги, с чиято финансова подкрепа той се записва в Държавното рисувателно училище в София (днес Национална художествена академия). Когато е време да започне обучението си, Владимир тръгва за столицата… пеш, нищо че тя е на 90 километра от Кюстендил, защото достойнството не му позволява с част от парите, осигурени за обучението му, да си купи билет за влака.
Ще ви разкаже също как след Първата световна война, по време на която Майстора е военен художник, той пътува от Кюстендил за София и на гарата в Шишковци във влака се качва Андон Виячев, с когото се е запознал на фронта. Последвалият разговор между тях няколко години по-късно ще доведе до установяването на Майстора в Шишковци със съдействието на Андон Виячев, който му намира квартира на втория етаж в днешната сграда на музея. Опиянен от величествената природа и плодородната земя на селото, Майстора по-късно ще каже: Ако има рай на Земята, то е Кюстендилският край със сърце Шишковци, което е така подредено със своите овощни градини и лозя. Този рай, на който Майстора попада не само в Шишковци, а и в съседните села, го вдъхновява да нарисува едни от най-прочутите си картини, като „Българската мадона“ („Дафина“), „Момиче с макове“[1], „Мома с ябълки“, „Момиче със слънчогледи“, „Стана“ и др.
Ще ви разкаже как Петър Кушлев, ученик на Майстора и автор на дърворезбите на олтара на църквата „Св. Троица“ в София, на иконостаса във варненския катедрален храм „Св. Успение Богородично“ и около розетките на осветителните тела в българската църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Ню Йорк, отишъл при Майстора, за да му се изплати за уроците, които той му е давал безвъзмездно, но вместо да приеме парите, Майстора го помолил просто да предава уменията си на младежи, които го молят за уроци, без да им взема пари. На 6 май 2022 г. музея в Шишковци посещават група реставратори и техният доайен казва на Кирил, че е познавал Петър Кушлев и когато му ходел на гости, там редовно имало млади хора, на които той предавал занаята си.
Стига вие да имате достатъчно време, Кирил с радост ще ви поднесе колкото истории ви душа иска. За въодушевлението на посетителите свидетелстват топлите послания, които те оставят в книгата за отзиви на тръгване от музея. Повечето от тях, разбира се, са на български, но има и текстове на английски, немски, иврит и други езици.
(Не)случайно стечение на обстоятелствата
Ако се чудите дали съдбата наистина си знае работата, ще намерите отговора при Кирил и пътя, който той изминава, преди да стане уредник на музея на Майстора – роля, в която като по-млад никога не си се е представял.
Кирил още като дете разбира, че произхожда от род, тясно свързан с човека и художника, заради когото днес Шишковци е известно като „селото на Майстора“. Самият той е роден в Кюстендил през 1957 г. Баба му Верка Виячева, която е от Шишковци и е била модел на Майстора, пазела пощенски картички, които Майстора ѝ е изпращал по време на свои пътувания. При нея често идвали журналисти, тя им давала картичките, за да ги снимат в редакцията и после да ѝ ги върнат, но те се загубили някъде по трасето. И така до деня, в който Кирил не ги видял отново, този път на снимка в книгата „С Майстора в рая“ на Владимир Алексов.
В началото на XXI век Кирил се пенсионира от строителни войски и заедно със съпругата си Марияна отлита за Ботсвана, където работи брат му, за да припечелва допълнително пари. След повече от десетилетие в африканската държава двамата се връщат в България с намерението да се наслаждават на спокойни старини в Шишковци. Изпълняват плана си до 2019 г., когато в дома им (в съседство на някогашния дом на Андон Виячев и съпругата му Стойна Виячеви) идва Валентин Господинов, директор на художествената галерия в Кюстендил.
Една позната доведе Вальо Господинов да се види със съпругата ми Марияна с идеята тя евентуално да започне в музея, защото той си търсеше местен човек – спомня си Кирил. – Поговорихме си и той каза: „А бе, защо не започнете и двамата“. Аз му казах: „Виж сега, ние ходихме нагоре-надолу, аз съм пенсионер и дойдохме тук да намерим спокойствие. Аз нямам намерение да работя, а да си се занимавам с къщата и с това, което реша. Но щом става дума за музея на Владимир Димитров – Майстора, хайде да направим така – аз ще започна временно, през това време ти търси подходящ човек. Марияна, ако иска, може да остане за постоянно“. Почнахме временно през март 2019 г. Ето ме, още съм тук, март месец стават пет години.
Мост между миналото и бъдещето
Когато става уредник на музея в Шишковци, Кирил стъпва на солидна основа, положена от кюстендилската художествена галерия под ръководството на Валентин Господинов.
От 2012 г. Къща музей „Владимир Димитров – Майстора“, която отваря врати през 1982 г. по случай 100-годишнината от рождението на Майстора, се стопанисва от галерията. След ремонт музеят придобива настоящия си облик с експозиция от фотодокументални образци, подредени в шест зали на два етажа, включително и стаята, в която Майстора е живял под наем. Тя запознава посетителите с житейския и творческия път на художника с акцент върху „шишковския“ му период.
С цел насърчаване професионалното развитие на художници от цялата страна през 2013 г. художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ възстановява националната награда за живопис на името на Майстора, която е съществувала от 1973 г. до края на 80-те години. По традиция наградата се връчва на тържествена церемония в галерията на 1 февруари, рождената дата на Майстора.
През 2014 г. галерията инициира организирането на ежегоден студентски пленер „В духа на Майстора“. В рамките на пленера, който се организира в партньорство с Националната художествена академия, община Кюстендил и кметството на Шишковци, всяка година в Шишковци пристигат студенти, преобладаващо от катедрите по живопис и скулптура в Академията, които в продължение на около една седмица живеят в селото, общуват с местните, работят по свои проекти и в края на програмата представят творбите си в изложба в галерията в Кюстендил или в музея в Шишковци.
Като уредник на музея Кирил продължава да утъпква проправената по-рано пътека, но и да надгражда постигнатото до този момент. През октомври 2021 г. с приятели учредяват сдружение „Възход на село Шишковци“ и той е избран за негов председател. Освен да съхранява и да обогатява културното наследство на селото, сдружението си е поставило за цел да възроди делото на шишковски дарители като Андон и Стойна Виячеви. През 30-те години на миналия век двамата даряват 2 млн. лева за облагородяване на Шишковци с условието главницата да не се пипа, а с лихвите да се купят материали за построяване на нова сграда на училището (което в знак на признателност към дарителите започва да носи техните имена) и цялото село да участва в строежа с доброволен труд. С част от дарението е построена и гарата в Шишковци. По думите на Кирил обаче останалите пари се изпаряват след извършения на 9 септември 1944 г. преврат и завземането на властта от Отечествения фронт. Андон Виячев не е свидетел на тези събития, тъй като умира на 17 януари 1944 г.
През 1935 г. в чакалнята на гарата в Шишковци, когато тя още не е била влязла в експлоатация, е подредена първата официална изложба на Майстора в [селото]. Една от целите, които сме си набелязали, е, ако имаме възможност, да вземем гарата за стопанисване и ползване и да я възстановим със собствени средства в състоянието, в което е била по времето, когато Майстора е живял тук – казва Кирил и допълва, че гарата може да бъде превърната в културен център, в който биха могли да се подредят репродукции на картини на Майстора, да се поставят изложби на млади и утвърдени художници и да бъдат представени различни занаяти, но за да бъде това възможно, първо е необходимо гарата да бъде прехвърлена от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ на община Кюстендил и след това да бъде отдадена на сдружението за стопанисване и ползване.
В края на 2023 г. „Възход на село Шишковци“ за първи път организира благотворителен базар за събиране на средства в подкрепа на дейността на сдружението. Кирил е наясно, че и сам воинът е воин, но и че колкото повече са воините, толкова по-голям шанс имат да спечелят битките, които водят – в този случай, да опазят духа и жизнеспособността на селото на Майстора. Ето защо той и колегите му от сдружението са отворени за всякаква форма на подкрепа (дарения, доброволен труд, идеи, контакти и пр.) и в същото време се надяват да приобщят към делото си достатъчно млади хора, които да го продължат.
Има будни млади хора, но някак си трябва да увлечем не единици, а всички да вървят в това русло – у всички младежи да се чувства тази заинтересованост, това уважение към нашата история, към нашия бит и традиция, уважението към хора като Владимир Димитров – Майстора. Трябва да ги грабнем! Ако успеем да направим това, значи сме оставили диря след нас.
