„Детайлите“, Ия Йенберг, превод от шведски Стела Джелепова, издателство Orange Books, 2023 г.
Размишлявайки върху съдбата на есето в днешно време, Джонатан Франзен споменава Карл Уве Кнаусгор и Рейчъл Къск като едни от най-влиятелните автори през последните години и критично отбелязва, че себеосъзнатата им изповедност пасва отлично във времена, в които въображението и изобретателното влизане в чужди обувки се считат за културно присвояване, един вид колониализъм.
Остарелите измишльотини на романистите от предишните векове дават път на автобиографията – единствения автентичен и политически коректен начин да създаваш наратив в днешно време. Шведската писателка Ия Йенберг влиза в същата категория.
„Детайлите“ е пета книга за Йенберг, но тъй като е дебют в англоезичния свят, бързо се превръща в най-големия ѝ успех до момента. Романът проследява трескавите спомени на болна жена, която ни разказва за четирима души, които изникват в съзнанието ѝ. От средата до края на 90-те, някъде там, в самия край на хилядолетието са ситуирани тези спомени, които не ѝ дават покой. Сред тях са две големи любови (мъж и жена), една приятелка и четвърто присъствие, до което читателят трябва да се добере сам, тъй като е голямото разкритие на книгата.
Четенето по време на треска може да направи едно произведение недостъпно или напротив – да усили художественото внушение и да вкара читателя дълбоко в атмосферата на книгата. За героинята температурата от 38 градуса е подходяща, няма против да живее завинаги с нея, но когато стигне 39 градуса, усеща, че лудостта е на една ръка разстояние. Така размишлява Йенберг, докато през подарените книги около себе си навлиза в спомени за хора, които са оставили траен отпечатък в живота ѝ.
Първата героиня, с която Йенберг ни среща, е Юхана. Споменът за нея извира от старо копие на „Нюйоркска трилогия“ на Пол Остър. Юхана е може би най-пълнокръвният герой в книгата. Нейният интелект, естетическите ѝ предпочитания и дори подаръците ѝ винаги са по-добри от тези на разказвачката. Йенберг описва чувството си на малоценност в нейно присъствие, възхищението си от нейното превъзходство. От друга страна, Юхана е способна да се обърне към просяк в метрото и да го напсува, след което за секунда да възвърне самообладанието си и да продължи разговора. Тази студенина е първото загатване, че говорим за човек, способен да изчезне мигновено. Нейната мразовита тенденция изкристализира на финала с шокиращо предателство: „Никога не съм харесвала Остър“
Втората глава е посветена на Ники – чудата и артистична хипарка, която също е способна да прекрати отношенията си с близки хора, когато нещо я подразни. Вероятно мотивирана от бунт към богатите си родители, тя открива в мръсотията и мизерното съществуване нещо забележително. От краткотрайни връзки до внезапни премествания, тя е еманацията на свободолюбивия дух. Ники смята разказването на истории за хронична болест, ненавижда структурите, традиционната триактова структура, което я превръща във вътрешен коментар на романа, който Йенберг пише. Връзката с нея отново е през книга, този път „Дъщерята на блатния цар“ от Биргита Троциг – единственото, което остава от това приятелство.
Живеем толкова много животи, побрани в нашия живот – по-малки животи с хора, които идват и си отиват, приятели, които изчезват, деца, които порастват, и аз никога не разбирам кой от моите животи всъщност е рамката. Когато имам висока температура или съм влюбена, всичко изглежда кристално ясно, моят „аз“ потъва надълбоко и освобождава място за едно безименно щастие, една цялост, чиито детайли са запазени в своята пълнота, разграничени и отчетливи едни до други.
Най-баналната част от романа е флиртът на героинята с Алехандро. Там феминисткият реваншизъм прераства в цинизъм, а изневярата се явява като естествено бягство към свободата. Тя определя секса с партньора си по онова време Кристиан като „кампания за бебе“, но е една стъпка пред него, понеже вече е спала с музиканта Алехандро на задната седалка на някакво такси. Тук Йенберг си позволява риска да не бъде харесвана, за да докаже, че еманципираната жена не се интересува от мнението на околните, когато има нужда да бъде свободна. За разлика от Кнаусгор обаче, Йенберг не изпитва разкаяние, което я прави по-повърхностен герой. Не помага и фактът, че хипнотизиращият Алехандро, който танцува на сцената с групата си, докато движенията на тялото му са достатъчни да съблазнят героинята, всъщност е едно клише, едно тийнейджърско увлечение.
Докато изучава творческо писане, героинята на Йенберг получава от преподавателя си суперлативи, които по-късно чува по адрес на други студенти. Въпреки че самата тя иронично се подиграва с тази случка, нейна приятелка се замисля, че всъщност един от комплиментите е съвсем на място: „Притежавате меланхолично око за детайлите“. Това е голямата тайна на този кратък роман – споделянето на съкровеното, на малките неща, които човек си спомня, когато има чувството, че умира. Това, което Кнаусгор прави в шест тома, Йенберг се опитва да постигне в 150 стр. и почти успява. Благодарение на журналистическия си опит, тя извайва „Детайлите“ с кратки и пронизващи изречения, които звучат като интимен разговор между близки приятели на вечеря след няколко чаши вино. Подобно на роман от Маргьорит Дюрас, подобно на последен роман.
Въпреки това по-добрата книга от изд. Orange Books тази година е „Жълтият тапет“ на Шарлот Пъркинс Гилман. Макар да е класическо произведение от началото на миналия век, тя се доближава до „Детайлите“ по намерение: силен женски глас, който използва преживяното, за да разкрие необходимостта от лична свобода. Основната разлика е в подхода към темата. Гилман разказва историята си като художествена измислица, използва въображение и рисува един почти готически портрет, който работи отлично и без контекста, с който ни запознават текстовете в началото и в края на книгата. Докато Йенберг самонадеяно разчита на силата на изповедта, поради което отваря пукнатини в писането си.
Понеже като читатели никога не знаем до каква степен автобиографичните романи са измислица, в някакъв момент от четенето решаваме, че няма значение. Тогава всичко опира до оригинални и вълнуващи образи, които да раздвижат въображението ни, а не дали героите са съобразени с политическата идеология на деня. Ако съдим за „Детайлите“ по това направление, то в нея ще открием смесица от въздействаща изповед и хроника на банални любовни отношения. При това в тотален синхрон с модите в съвременната литература. Така детайлите, заради които сме си купили романа и които можеха да отличат Йенберг от останалите женски автори днес, започват да избледняват.
