Художникът Петър Георгиев-Рей от Канада: Не се предадох, а тръгнах по път с неизвестности и той ми даде свободата да открия неподозирани таланти в себе си

Художникът Петър Георгиев-Рей от Канада: Не се предадох, а тръгнах по път с неизвестности и той ми даде свободата да открия неподозирани таланти в себе си
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    02.11.2023
  • Share:

 

"Отново бих избрал пътя, съпроводен с неизвестности и предизвикателства, защото точно този път ми даде това, което имам в момента -  Свобода! Да разполагаш с времето си е богатство. Но свободата не прави пътя по-лесен, тя го направи по-пълноценен!" Това сподели в интервю за Lupa.bg роденият в България артист Петър Георгиев-Рей, който в началото на 90-те избира пътя на емиграцията и заминава заедно със съпругата си за Канада. "Канада се превърна в шанс да преоткрия неподозирани таланти в себе си", отровен е творецът, който у нас завършва актьорско майсторство, а отвъд океана започва да рисува и да пише.

 

В началото на емиграцията животът на Петър Георгиев и на съпругата му никак не е лесен, той се занимава с черна работа, но успява постепенно да излезе, както той го нарича от този "Бермудски триъгълник" и да намери отново своя път на човек, който се занимава с изкуство.

През последните 20 години е участвал в повече от 50 индивидуални и групови изложби в Канада, САЩ, България, Франция. За пет месеца престой в родината си тази година Петър Георгиев-Рей направи изложби в няколко града – „Анатомия на енигмата” и „Обединени противоположности“ в София, „Раждането на Пеперудата“ в Пловдив, „Невидима реалност“ в Бургас, като представи и двете си последни книги "Пътят" и "Планината", писани в Канада по време на пандемията.

"Тръгни - заблуда е да мислиш, че няма път до върха, до който никой не е стигал" - това е веруюто на Петър Георгиев-Рей. Според него върхът е пътеводна звезда, която ни подтиква да мечтаем чрез своята недостъпност. "Изкачването към тази звезда изисква вяра и усъвършенстване. Но изкачването към нея е полезно само, когато превърнем този път в обогатяване и еволюиране, а не в безцелно преследване на един мираж", сподели пред Lupa.bg художникът.

 

Петър Георгиев-Рей е роден през 1963 г. в Перник. През 1987 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ, днес НАТФИЗ. Играе две години във Врачанския театър. През 1989 г. получава втора награда на Националния преглед за драма и театър за ролята на Лило в пиесата „Суматоха“ на Радичков под режисурата на Бина Харалампиева.

През 1991 г. емигрира в Канада. Там написва стихосбирката „Гвоздеи кръстни“ и романите „Мислителят или насаме с един живял“, "Завоеватели" „Пътят“ и „Планината“, както и пиесата „Светлината, която мами“. 

 

Картината на Петър Георгиев-Рей - “В подножието на дълго чакана мечта”

 

Художникът открива своя галерия в Монреал и е един от най-търсените творци абстракционисти в Америка. Абстрактната живопис е за хора с богата емоционалност и фантазия, които могат да открият различни сюжети зад цветовете. Изкуствоведът проф. Аксиния Джурова определя творчеството на Рей като екшън живопис. 

Американският изкуствовед д-р Кенуърт Мофет обявява Петър Георгиев за един от най-оригиналните съвременни художници. Според Мофет картините на живеещия в Канада български творец са ослепителни и хипнотизиращи. "Те обединяват крайните противоположности между прецизност и свобода, абстракция и реализъм, перверзна чувственост и поразителен магизъм", коментира изкуствоведът.

Критикът на изкуството Ричард Фришуел прави много интересно сравнение: „Обективът на живописната визия на Рей е като този на телескопа Хъбъл, но обърнат към земята и улавящ дълбините на човешкото състояние в поредица от двойни експозиции. Неговите големи платна пулсират с едва контролирана енергия. В тези картини безкрайността е визуализирана под формата на пъпна връв, въртяща се като торнадо, възникваща от далечни мъглявини, само за да се стесни и изчезне в небитието.“

"Космосът е моето основно вдъхновение", каза Петър Георгиев пред Lupa.bg. Той искрено призна, че тъгува за актьорската професия и че мечтае да се завърне на сцената в България. "Никога не съм се стремил към американската мечта, която е свързана с пари, бляскавост и суета, стремя се да бъда пълноценен и обичащ", изповяда се абстракционистът.

 

Художникът по време на откриването на своята изложба-живопис "Анатомия на енигмата" в Музей-галерия "Анел" в София в края на май 2023 г.

 

- Тази година бе много наситена за вас откъм събития в България. През пролетта и лятото прекарахте няколко месеца в родината си преди отново да се върнете в Канада. Представихте двете си книги „Планината“ и „Пътят“. У нас направихте изложби в няколко града. През ноември ваши картини участват и в сборна изложба в София. Какво ви дадоха срещите с българските ви приятели и с българската публика, както и завръщането, макар и за кратко, в България?

 

- Да, имах удоволствието за пет месеца да участвам в пет самостоятелни изложби в родината ми. Беше много вълнуващ период, наситен със събития и срещи. Радвам се, че имах възможност да покажа изкуството си не само в София, но също в Пловдив и Бургас. В началото на ноември ще има откриване на интересна сборна изложба в One Gallery, в София. Аз ще участвам с две картини, но за жалост няма да мога да присъствам на откриването. Куратор ще бъде Десислава Зафирова.

Визуалните изкуства в България са в разцвет в момента, може би защото повечето артисти имат възможност да пътуват в чужбина и да участват в изложби там. Това им дава самочувствие и прави творческата им мисъл по-космополитна. За разцвета на визуалните изкуства в България също играе голяма роля увеличаващият се брой на хората, които не само могат да оценят изкуството, но и да вложат пари в него. Всички знаем, че културни революции е имало там, където има пари. Без богатствата на Венеция и Рим може би нямаше да има Ренесанс. Също, по време на изложбите имах удоволствието да представя и новите ми книги “Пътят” и “Планината”.

 

"Завладяването на Рая" през очите на Петър Рей

 

- Последните ви две книги са метафорични, изпълнени са с общочовешки послания, които вие споделяте и от собствения си опит на творец и изобщо на човек. Какво ви провокира да ги напишете и да споделите много лични, дори интимни неща, с читателите? И защо решихте да се посветите на едно по-философско общуване с публиката?

- Подготовката ми за написването на тези книги трая повече от двадесет години. Такъв текст не може да се се напише само чрез въображение и писателски талант. Необходим е и богат житейски опит.

Позволявам си да кажа, че чрез своите послания, тези две книги ще бъдат много полезни на читателите. Послания, които ще ги предпазват от попадането в житейските капани. Също, ще им помагат по-бързо да разрешават своите дилеми, и най-важното, да започнат по-убедително да вярват в себе си. Без вяра в себе си не е възможно придвижване напред.

Животът така е устроен, че вместо да ни стимулира, той ни лишава от тази вяра чрез своите битови проблеми, несигурност и незаслужени разочарования. Изискваше се не само труд, но и изключителна концентрация при написването на тези творби. Щастлив съм, че ги написах, защото знам, че оставям нещо значително, което ще продължи да живее след мен и да помага на хората.

 

 

 

- Ако можехте да избирате кой път бихте избрали – равният без препятствия път, по който докато вървите винаги виждате хоризонта и знаете накъде вървите, или пътят нагоре към планината, който лъкатуши през гори, труден е, крие неизвестности и понякога небе и хоризонт не се виждат?

 

- Отговорът на този въпрос може да бъде различен, зависи в какво настроение съм в момента, в който ми е зададен. Шегувам се. Разбира се, че отново бих избрал пътя, който провокира с това, че крие неизвестности. Но понякога трудностите натежават до степен в която започвам да си мечтая за безоблачен път, извървяването на който не е нужна толкова много енергия, рискове и себеотдаване.

Понякога завиждам на хората, чиито корабни платна се задвижват не от тях, а от някой друг. Това са моменти в които съм уморен от факта, че всяка моя стъпка напред трябва да бъде извървяна само чрез собствените ми усилия. Аз никога не съм бил облагодетелстван с привилегии, може би точно това закали характера ми, но и нанесе доста рани в душата ми. Щастлив съм, че имам прекрасна съпруга, която ми създава уют, и прекрасна дъщеря, която чрез своето присъствие ме прави по-добър и хуманен.

С две думи, с готовност отново бих избрал пътя съпроводен с неизвестности и предизвикателства, защото точно този път ми даде това, което имам в момента -  Свобода! Да разполагаш с времето си е богатство. Но свободата не прави пътя по-лесен, тя го направи по-пълноценен!

 

Петър Георгиев Рей пред своята картина “Енигма” в Музей-галерия “Анел”

 

- Смятате ли, че човек трябва да достигне до своя връх в живота и в кариерата или всъщност връх няма и непрекъснато трябва да се самоусъвършенстваме? Тоест смисълът на върха не е да го изкачим, а той да бъде като пътеводна светлина за това да продължаваме да надграждаме себе си и да се учим?

- Амбициозният, талантлив и организиран човек знае какво е успех, но не знае какво е покой. Това потвърждава вашите думи, че върхът е пътеводна звезда, която ни подтиква да мечтаем чрез своята недостъпност. Изкачването към тази звезда изисква вяра и усъвършенстване.

Но изкачването към нея е полезно само, когато превърнем този път в обогатяване и еволюиране, а не безцелно преследване на един мираж. Първото води до мъдрост, второто до разочарование. Няма нищо по-жестоко от това, да завършиш живота си с разочарование. Истинската старост настъпва само тогава, когато човек вече няма за какво да мечтае.  

 

Картината е озаглавена "Ангел, закрилящ зародиша на живота"

 

- Какво губим и какво печелим, когато напуснем зоната си на комфорт и тръгнем по пътя на самоусъвършенстване?

 

- Губим “приятелствата” на тези, които не ни мислят доброто и печелим възхищенията на тези, които истински ни обичат! Губим почвата под краката си, но печелим възможността да се научим да летим! Губим удобства за сметка на любов! Напускането на зоната на комфорт, особено от хора, които са родени с мисия е първата стъпка към реализиране на мечтите им.

 

Платното на Петър Георгиев "Майчинство"

 

- Бихте ли споделили как се роди вашият артистичен псевдоним Рей? Прочетох, че „рей“ има няколко смисъла и значения и те идват от японските йероглифи и от източните бойни изкуства. Рей означава „вселена“, „дух“ и „душа“, както и благодарност и поздрав, които се изразяват с поклон в бойните изкуства. Но означава и уважение и съобразяване с партньора? Ако се обърнем към английското значение на „ray“ то в превод означава „светлина“ и „лъч“, но и „урва“. Когато решихте да добавите Рей към името си вложихте ли особен смисъл в този псевдоним и ако да, то какъв?

 

- “Рей” дойде сам при мен. Знаех, че е “Лъч”, “Светлина”.  Другите значения ги разбрах вече, когато го имах. Псевдонимът прави името на човек не само по-различно, но и го персонализира, дава му идентичност. В много случаи дори служи като описание на човешкия характер. Ние не избираме имената си, но можем да изберем псевдонима си. Бих казал, че псевдонимът е право на избор.

 

"Бягащото слънце"

 

- Прави впечатление, че картините ви излъчват особена светлина – дори в някои от тях да сте заложили на по-тъмни краски, те пак излъчват топлина, освен това носят и интересни и философски наименования. Какво ви вдъхновява за такъв тип картини?

- Отразяването на светлината е особено важно в живописта. Чрез успешен светлинен акцент може да се постигне триизмерност, енимагматичност, жизненост. Моментът на озаглавяване на картините е удоволствие за мен. По този начин ги “персонализирам”. Но в повечето случаи те сами избират заглавията си.

Понякога започвам рисуването на картина, воден от конкретно заглавие, което ми е хрумнало. Понякога заглавието идва само, след като картината е завършена.

Космосът е моето основно вдъхновение. Ние сме дошли от там и след приключване на земния ни път пак се завръщаме там. Затова енигматичността на мястото, от което идваме и където се завръщаме, е изворът на моето вдъхновение.

 

Американският изкуствовед д-р Кенуърт Мофет обяви Петър Георгиев Рей за един от най-оригиналните съвременни художници и определи неговия стил като обединяване на американския абстрактен експресионизъм и европейския сюрреализъм

 

- В книгата си „Планината“ споделяте, че „Проправянето на път заедно с друг човек понижава болката от самотата, но пък увеличава отговорността.“ В този смисъл с кого споделяте вашия път и разчитате ли на близки и приятели в житейски план? 

- Извървявам пътя с моята съпруга Милена, и след раждането на нашата дъщеря Софи вече станахме “трима извървяващи пътя”. Извървяването на пътя с любими хора е удоволствие, но и отговорност. Удоволствието идва от там, че извървяваш пътя с хора, които обичаш. А пък отговорността прави така, че да бъдеш по-прецизен в поемането на рискове. Тази прецизност прави пътя по-сигурен, но забавя скоростта.

 

Художникът заедно със семейството си в галерията си в Монреал

 

- И писането, и рисуването са самотни занимания. С кого обаче споделяте първо това, което сте сътворили на белия лист или върху платното?

- Да, и писането и рисуването са самотни занимания, но те не предизвикват самота. Самотата идва, когато човек е безпътен. Дори да живее с други хора, ако животът му е загубил смисъл, той неминуемо започва да се чувства самотен.

Да бъдеш сам до бялото платно или пък до белия лист не е самота, а възможност за концентрация. Присъствието на роднини или пък приятели по време на творчески процес много рядко има положителен ефект.

Първият човек, с когото споделям ползотворен творчески ден, съм аз самият. Това е първото и най-приятно споделяне, защото никой друг освен творецът може да оцени по-добре резултата, който е постигнат. Другите хора, колкото и да са интелигентни, не могат да бъдат в същото състояние на проникновение и удовлетворение, в което е творецът. Никой не може да бъде по-щастлив и удовлетворен от майката, когато току-що е дала нов живот. Така е и с твореца.  

 

Картината бе част от изложбата на Петър Георгиев-Рей "Анатомия на енигмата" в Музей-галерия "Анел"

 

- Изпитвате ли нужда някой да ви окуражава и да ви насърчава за това, което правите в даден момент?

- Когато работя нямам нужда от окуражаване. В такива моменти дори не мога да чувам какво ми се говори. Аз имам нужда от окуражаване преди да вляза в гладиаторската арена в “двубой” с бялото платно или пък белия лист.

- В „Планината“ казвате и че „Животът винаги дава втори шанс“. Канада ли се превърна във вашия втори шанс в живота и защо избрахте да емигрирате в Канада?

- Да, Канада се превърна в шанс да преоткрия неподозирани таланти в себе си. Това стана, защото идването ми тук ме лиши от таланта, с който се реализирах в България. Безизходността често е един от факторите, които подтикват към еволюция. Тъгувам за това, което загубих, но то е по-малко от това, което спечелих. Избрахме Канада, защото бяхме водени от романтичната ни представа за тази държава.

 

Живописното платно бе изложено в Културен център Елизиум в Пловдив, където художникът от Канада подреди своята изложба „Раждането на Пеперудата“

 

- Завършил сте ВИТИЗ, играл сте във Врачанския театър, участвал сте във филма на Иван Андонов „Индиански игри“, който се появи на екран през 1990 г. – първата година на прехода. Тогава явно се заражда и мисълта да напуснете България. Какво се случи, което да ви подтикне да поемете към Америка? 

 

- Огромното разочарование, че нашата държава не ни предлагаше никакъв шанс за еволюция по това време. Когато човек е в разцвета на силите си, той иска да е на пистата за състезания, а не на резервната скамейка. В началото на 1991 година, точно преди да емигрираме, аз и съпругата ми живеехме в София, в едно таванче, без баня, топла вода и с обща тоалетна. Топлехме си вода с едно малко бързоварче, което ни спасяваше да не изпаднем в битов примитивизъм.

Ако бяхме останали там, вместо поезия, сигурно щях да започна да пиша продължение на книгата “Робинзон Крузо”.

През най-тежкия период на прехода, който отне повече от десетилетие, артистите в България мислеха предимно само за битовото си оцеляване. Разбира се, сега нещата са различни. Хората на изкуството имат възможност за изява не само в родината ни, но и в чужбина.  

 

С тази картина Петър Георгиев-Рей участва в обща изложба в One Gallery в София през ноември т.г.

 

- Споделял сте, че животът ви в Канада не е потекъл по мед и масло и преди отново да се посветите на изкуството сте минали през много неща – миел сте чинии, работел сте работа далеч от актьорството и изобщо от културата. Имало ли е моменти, когато сте бил отчаян и сте си мислили да хванете самолета за България и да се върнете в родината?

 

- Да, периодът на адаптация не беше лесен. За всеки емигрант този период имаше различна продължителност. Бих казал, че аз съм един от рекордьорите.

Дълго търсих себе си, но не защото бях толкова безнадежден, а защото не исках да правя компромиси. Много артисти се примириха и започнаха да търсят изява извън сферата на изкуството. Разбира се, почти всички ходихме в началото да мием чинии в ресторанти или пък да вършим друга черна работа, но при мен този период беше много кратък.

Предпочетох да съм на социална помощ за известно време и да мисля как да изляза от този “Бермудски триъгълник”, отколкото да навлизам все повече в него. Не е унизително временно да се възползваш от нечия подкрепа, когато я оползотворяваш за своята еволюция, а не за своя упадък.

Въпреки че беше трудно по това време, не сме мислили да се завърнем в България, защото чувствахме, че Канада е държава, която дава възможност за еволюция и просперитет. Сега обичам да се завръщам в родината си за по-дълги периоди с желанието да споделя моя опит и с удоволствието, че не се предадох, а продължавам да извървявам пътя, който съдбата ми определи.

 

Картина на Петър Рей, която участва в общата изложба в One Gallery в София през ноември т.г.

 

- Беше ли трудно решение да се откажете от актьорството и днес липсва ли ви то?

 - Този въпрос мигновено просълзява очите ми. В началото, както преди малко споделих, съдбата ме водеше и решенията, които взимах бяха под нейно въздействие. Когато започнах да пиша и да рисувам аз не осъзнавах, че всъщност, се отказвам от актьорската си професия. Моите дни, седмици и месеци бяха изпълнени с удоволствието, че откривам нови таланти в себе си и това служеше като упойка, която предотвратяваше мисълта за предателство към моя актьорски талант.

За радост тази упойка ме държа достатъчно дълго, за да напиша книгите си и да постигна интересни неща като художник. Но в последно време тази упойка започва да ме пуска и аз постепенно усещам нарастваща болка, която предизвиква таланта, който си пренебрегнал. Със сигурност мога да кажа, че с всеки изминат ден тази болка не намалява, а нараства. Предусещам, че не друго, а моята тъга по актьорската професия може да ме завърне в България, за да се ЗАВЪРНА на сцената!

 

Творецът пред живописното платно, което е озаглавил "Завладяването на Рая"

 

- От днешна гледна точка като се обърнете назад, смятате ли себе си за човек, постигнал американската мечта?

- Да преследваш американската мечта е да се стремиш към привидното щастието на другите. Така привлекателни са лъскавите обвивки на толкова много нещастни съдби на “успели” хора. Никога не съм се стремил към американската мечта, която е свързана предимно с пари, бляскавост и суета. Стремя се към тази мечта, която прави човека пълноценен, потребен, обичащ и обичан. Мечта, която ти дава възможност да разполагаш с времето си, не за да го пилееш, а чрез своята дейност да бъдеш полезен не само на себе си, но и на другите. Това е мечтата, която се опитвам да постигна.

- Имате собствена галерия в Монреал. Това част от сбъдването на вашите мечти ли е?

- Моята галерия ми дава възможността да творя и показвам в нея, това което харесвам. Тя ми дава свобода. А това е най-важното нещо не само за всеки творец, но и за всеки човек.

 

Българският артист откри собствена галерия в Монреал

 

- Вярвате ли в съдбата и в късмета от свише или смятате, че всичко е въпрос на лични постижения и мотивация? Какво смятате пък за хора, които се реализират в живота и в професията чрез протекцията на други?

 

- Ако човек е гениален, това означава, че се е родил с този талант. Но дори и да не е роден с тази привилегия, чрез труд и постоянство той може да постигне много добри резултати. Късметът също играе важна роля в живота ни, но той ще бъде по-благосклонен към нас, когато му подскажем къде се намираме, а не да чакаме той сам да ни намери. Когато човек е мотивиран той оползотворява деня си по-пълноценно. Няма нищо лошо, когато един талантлив човек е подпомогнат и от някой друг. Лошо е, когато се лансира бездарието, както често става.     

- Кога отново ще дойдете в България? 

- С най-голямо удоволствие догодина през април месец. Ще съчетая идването ми с изложба в Италия. 

 

Картината "Жар птица"

 

Откъс от книгата "Пътят" на Петър Георгиев-Рей:

 

"Осмели се да навлезеш в дебрите на неизвестността, за да опознаеш своята истинска същност. Напусни зоната си на комфорт, за да разбереш реалния потенциал на своите възможности. Само тогава ще можеш да направиш най-правилните избори за себе си, защото ще бъдат базирани на реална преценка за устойчивостта на твоите сили и на твоята воля. 

Отдели краката си от сигурността, с която те подмамва дъното. Само така ще се научиш да плуваш. Не разчитай винаги на него, защото то е непредсказуемо. Един ден, когато най-много ще го желаеш, то ще се окаже най-дълбоко. И за да го докоснеш, ще трябва да заплатиш с цената на живота."

 

"Началото на бъдещето"

 

 

 

Снимки: Личен архив на
Петър Георгиев-Рей

 

Станете почитател на Класа