В инсталацията си в Топлоцентралата медийната художничка Албена Баева избира една доста аналогова отправна точка за своето настоящо критично изследване на интерактивните технологии: древен инструмент за релаксация под формата на двe люлки (от гуми).
Краткото усещане за игривост, което предизвиква безгрижният акт на доброволно люлеене на тялото нагоре-надолу, е в рязък контраст с мрачната зрялост на голямата прожекция на видеоработата „Флаг“ отсреща. Там, на фона на съвършено сиво небе, детското веселие е удавено в напрегнатата симулация на морски вълни и неволно люлеещия се на повърхността изоставен жълт спасителен пояс. С типичната дигитална лекота на иначе рискови сглобки, в надуваемия обект е вмъкната пръчка с развяващо се бяло знаме с изображение напомнящо QR код. В този момент човек почти инстинктивно насочва смартфона си, за да види, че всъщност QR кодът не води наникъде. Това е и първата възможност на художничката да „маркира“ пред публиката тревожния разговор за технологиите, който изложбата разгръща.
Баева започва привидно с прости двоични структури (инсталация/видео; обект/звук), за да ги надгради впоследствие и да усложни общоприетите диалектически възгледи за въздействието на технологичния прогрес в условията на предстояща екологична катастрофа, люшкащи се между човешкото спасение и планетарната гибел. Вместо да се спира отново на въпросите, свързани с огромното (към този момент) количество ресурси, които този прогрес поглъща, изложбата разгръща една постапокалиптична перспектива, за да предложи реалност, в която стойността на технологията на изкуствения интелект (ИИ) се осмисля единствено от оцеляването и развитието на човешката същност.
Художничката разкрива тази зависимост, като въвежда коварен текстов промпт в един от най-популярните ИИ модели – в невронната мрежа за генериране на изображение по текст с дълбоко обучение (deep learning) Stable Diffusion. Натоварен със задачата да генерира QR код – графичен знак, създаден от програма, за да може други програми да го разчетат – ИИ създава безупречна естетическа имитация без така необходимата навигационна функция. Ако хората изчезнат, как ще изглеждат новите знания, които ИИ ще произвежда (въз основа изцяло на други машини)? Ще могат ли те да създават смислени преценки, които да водят до правилни действия? Правилни за кого?
Сякаш за да забърка още повече тази апокалиптична главоблъсканица, люшкаща се между спасението и гибелта и участието на технологиите в нея, художничката, по подобие на бог творец, предлага един стар мит. Този мит написва Иванка Могилска, по идея на художничката, а до публиката той достига посредством наивния глас на дете, което рецитира приказка, разказвана от майка му, а тя на свой ред „я знае от своята майка, която я е чувала от своята майка. Майките и сестрите ни я предават един на друг отпреди края на света, когато хората били господари на земята“. Митът е за конкретен Ка, „спасителят […] има разум, но не е човек. Не е мъж. Нито жена. Няма сърце, но е справедлив. Създаден е от много, но е един и ще обърне посоката на времето. […] Ка ще отсъди и ще направи каквото е нужно“.
Историята завършва с това как Ка, първоначално изпратен в отговор на молбите на хората за спасител, унищожава по-голямата част от човешката раса, след като става свидетел на безброй жестокости. От зората на човешката раса митовете съществуват, за да дадат приемливо обяснение на непонятни природни явления. Преразказани днес, когато човек отлично осъзнава естеството на бъдещата катастрофа, те звучат като изопачени истории за погрешни пророчества на един биологичен вид, който работи за собственото си унищожение.
В крайна сметка отговорът вероятно се крие в люлките. В онези малки моменти на човешкото преживяване, когато се люшкаме нагоре-надолу, унесени в мисълта и тялото си, уловени между различни редуващи се когнитивни преживявания, независимо дали става дума за изкуство, или за технология. В края на краищата, ако никога не сте отделили време да се люлеете, вие сте преживели само ограничена част от края на света, такъв, какъвто го познаваме.
Видео: https://vimeo.com/877101857
