На 16 август 2023 г. от 21 часа, навръх рождения си ден, Красимира Стоянова изигра Тоска в едноименната опера на Пучини

Спектакълът беше включен в Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“. Публиката видя певицата в тази нова за нея роля след превъплъщенията ѝ на сцените на Виенската Щатсопер, Сиена и Токио.

Сюжетът на великата опера на Джакомо Пучини е за любов, похот и политически интриги. Действието се развива в Рим през юни 1800 г., сред големите политически вълнения по време на Наполеоновите войни. То обхваща по-малко от 24 часа, което предполага сгъстено, интензивно преживяване. Главните герои са трима – оперната певица, дивата на Рим Флория Тоска, нейният любим Марио Каварадоси – художник и републиканец, и началникът на полицията барон Скарпия. Наричат „Тоска“ най-смъртоностната опера, поради факта, че и тримата главни герои умират в хода на действието. В унисон с естетиката на веризма са подбрани местата в Рим, които са фон на действието, като например базиликата „Свети Петър“. Реализъм или по-скоро натурализъм в музиката откриваме в прелюдията към третото действие, в която Пучини използва овчарска народна песен, дочуваща се в далечината. Премиерата на 14 януари 1900 г. в римския театър „Констанца“ се състои в обстановката на нестабилен политически климат. Въпреки това операта постига огромен успех. Интересен факт е, че сопрановата ария Vissid’arte Пучини добавя в последния момент, след като певицата се оплаква, че героинята ѝ няма достатъчно солови номера.  

Романтичната музика на Пучини е богата и завладяваща, а характеристиката на героите е умело изградена от разпознаваеми мотиви. Най-яркият акцент е поредицата от три неустойчиви акорда с интервал тритонус, наричан още „дяволския интервал“, които обрисуват Скарпия. С този мотив завършва първото действие, той прозвучава тихо и в края на второто, след убийството на Скарпия, присъства и в третото, сякаш героят, дори мъртъв, постига своя пъклен план – убийството на Каварадоси.

„Тоска“, фотография Росен Донев

Класическата постановка на Варненската опера, дело на Кузман Попов от 1993 г. и режисурата на Сребрина Соколова, със своята семплост постави на преден план музиката и актьорската игра. „Тоска“ съдържа едни от най-емблематичните арии в операта като жанр. Сред тях е сопрановата Vissi d’arte (Живях за изкуството) от второ действие. Главната героиня, размишляваща над мрачната си съдба, оставена на милостта на Скарпия, се обръща към Бог с въпрос защо я изоставя. Интерпретацията на Красимира Стоянова бе проникновена, вглъбена, искрена, изтъкваше чистотата и възвишеността на героинята. Тя се бе сляла с образа на Тоска, изживявайки всеки тон, всяка фраза с най-чисто човешко чувство на смирение, благоговение и респект към висшата сила. Не само тук, но и в целия спектакъл певицата набляга на вътрешната драма на героинята си без излишна показност дори в моментите, когато изобразяваше Тоска – примадоната. Дълбочина, достолепие и страст характеризират Тоска на Красимира Стоянова. Преминавайки през многообразна палитра от чувства, тя изгради внушителен и въздействащ образ, изпълнен с мекота, уязвимост и в същото време драматизъм, решителност и смелост. Вълнуващият ѝ глас, богат на нюанси и с добре премерен интензитет в целия диапазон, както и яркото ѝ актьорско присъствие докоснаха публиката до високата класа на световнопризната артистка.

Сърцераздирателната Elucevanlestelle, сбогуването на Каварадоси с живота в очакване на екзекуцията, е една от най-популярните арии в оперната литература за тенор. Милен Божков изпълни музиката с отдаденост, искреност и дълбоко чувство. Неговият красив тембър и добре поставен глас с безупречна вокална техника му даде възможност да разгърне с лекота своите възможности и да постигне великолепно изпълнение. Следващият дует на Каварадоси и Тоска, изпълнен с майсторски баланс между гласовете и в единен емоционален контекст, придоби триумфален заряд на споделената любов и надежда.

В образа на Скарпия Пламен Димитров присъстваше убедително в постановката. Неговият обигран баритонов глас с изразителна кантилена, изравнени регистри, мощ и колорит представи в пълнота низките страсти на подмолен злодей, подтикнат от властолюбие, насилие и амбиция да притежава каквото пожелае. Евгений Станимиров като Анджелоти се представи много добре и гласово, и актьорски, особено в дуета с Милен Божков в първо действие. Гео Чобанов като Клисар остави великолепно впечатление, както и Артьом Арутюнов като Сполета. Всъщност поредица от дуети изгражда голяма част от оперната драматургия, в разрез с италианската традиция, идваща от Верди. Това придава повече театралност и суровост на музиката, близка до вече оформилата се естетика на веризма.

„Тоска“, фотография Росен Донев

Макар леко форсирано по отношение на звук и темпо в оркестъра и недостатъчно обемно и внушително от страна на хора, изпълнението на хоровата сцена в края на първото действие Te deum показва как композиторът противопоставя религиозното и светското начало в творбата. На фона на църковния химн, изпят от хора, Скарпия изпълнява своята партия в очакване да завладее Тоска. Оркестърът е плътен, допълнен от органова звучност, църковни камбани и оръдейни изстрели, сигнализиращи бягството на Анжелоти от затвора. Интересен факт е, че Пучини изследва църковните химни, преди да напише този Te deum, и съобразява музиката с точната височина на голямата камбана на римската базилика „Свети Петър“. Това е единствената грандиозна сцена в операта, която е новаторска с малкия брой самостоятелни арии и ансамбли, но тъкмо затова се излива на един дъх, изградена върху кантилената, която господства във вокално и инструментално отношение.  

Диригент с доказан международен авторитет и предпочитан от Красимира Стоянова партньор на оперната и концертната сцена, Павел Балев подходи с професионална амбиция в прочита на партитурата на „Тоска“. В опита да овладее оркестъра в първо действие той неочаквано форсира звука в необичано силни динамики и бързи темпа,  създавайки прекалено напрежение в музиката, което не даде възможност за постепенно изграждане и разгръщане на драмата във второ и трето действие, в които емоционалният  баланс бе постигнат по-сполучливо и музиката бе по-прозрачна. Лайтмотивите прозвучаха релефно, дуетите бяха изпълнени на високо ниво, подкрепени от гъвкава оркестрова текстура. Положително е изтъкването на пренебрегвани детайли и нюанси в партитурата, които са винаги интересни и обогатяват възприятието на публиката в случая с толкова познато заглавие. Въпреки дребните технически неудачи в оркестъра, висока оценка заслужават усилията на диригента и оркестрантите да бъдат достойни партньори на певците в този спектакъл.

Базирана на пиесата на Викториен Сарду от 1887 г., „Тоска“ в основата си е мелодрама – история за любов, ревност, убийство и трагедия, поставена над политиката, с участието на смел художник, влюбена оперна дива и корумпиран злодей. Силно театрализираният сюжет дава възможност на Пучини да създаде една от най-удивителните и вълнуващи опери на всички времена. Точно това преживя публиката на 16 август в Летния театър благодарение на Красимира Стоянова, диригента Павел Балев, солистите, хора и оркестъра на Варненската опера – един театър, „управляван на европейско ниво“, според  думите на обичаното българско сопрано.  

Юлияна Караатанасова