На 25 август излиза от печат романът „В дните живеем“, подписан от Хрѝстос Китреотис, безспорноедин от най-даровитите представители на съвременната гръцка и кипърска проза, лауреат на множество отличия!
„В дните живеем“ (превод от гръцки: Иван Б. Генов, 488 стр., цена: 30 лв., корица: Капка Кънева, Маргарита Василева) обхваща един-единствен ден – 20 юни 2014-а – и в това отношение мнозина критици правят паралел с „Одисей“ на Джеймс Джойс и „Билярд в девет и половина“ на Хайнрих Бьол. А епиграфът е откъс от „Дните“ на английския поет Филип Ларкин: „Защо са дните? / За да живеем в тях“.
Един ден от живота на 35-годишен адвокат от съвременното изгубено поколение – с горчив хумор и самоирония, на фона на политическата и социалната криза в Гърция, героят поднася изкусна плетеница от реминисценции и ретроспекции, размисли и прозрения, лутания в професионален и интимен план, в търсене на истинската си същност. Нижат се трудни взаимоотношения с родителите, сложни връзки с две жени, дело за измама на клиентка от салон за красота и един фатален край… Двайсет и четири часа, побрали отминалите дни, времето като вместилище на живота, защото, продължава Филип Ларкин, „Къде ще живеем, / ако липсваха дните?“.
Хрѝстос Китреотис, роден през 1979 г. в Никозия, е сред обещаващите представители на съвременната гръцка и кипърска литература. Успехът го съпътства още от първата му книга, сборника с разкази Μια χαρά („Много добре“, 2014), спечелила редица авторитетни отличия за дебют. Следва романът „В дните живеем“ (2019), удостоен с Държавната литературна награда на Кипър и наградата за проза на гръцкото списание „Клепсидра“, включен в краткия списък на Държавните литературни награди на Гърция, номиниран за Европейската литературна награда (2020). През 2022 г. е филмиран от гръцкия режисьор Сотѝрис Горѝцас.
Този издателски проект е финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.
Хрѝстос Китреотис - „В дните живеем“ (Откъс)
Тази юнска утрин денятколебливо се катери по склоновете на Ликавитос, будилниците отекват до отвититетела, а звукът от проскърцването на леглата, шумовете от пуснатите чешми и блъскането на вратите на гардеробите се включваткато ударни инструменти в хора на автомобилите, чийто грохот долита от „Ипократус“и никога не заглъхва – само поутихвапрез нощта. В този час вероятно съм единственият обитател на квартала под седемдесетте, който се е разположил на балкона и сипие кафето; денят постепенно ме завладява,като измества тъмнината, хубавите и лошите сънища, потта по челото в три презнощта, която така и не разбирам кога и защое избила, понеже навън все още е прохладно, авъзглавницата ми е суха. Другите балкони саоще пусти, само една-две сенки се мяркат и азне мога да разбера дали са на растения, или напрестарели съседи, станали преди мен – иликоито изобщо не са заспивали и са заели позиция по балконите, замислени по важния въпросв коя точно минута ще преведат пенсиите посметките им. Вече се чува първият включентелевизор и заслушан в неразбираемия говор,след малко забелязвам сиво-синкавия отблясъкзад завеса с извезани мотиви, отсреща, трибалкона наляво. Кепенци се отварят, повдигат се щори със звук на фалшиво настроениакордеони и аз отгатвам, че там се движатвече будните жени – винаги първи са жените,понеже мъжете се будят десет минути преди излизане, скачат от чаршафите, навличатнабързо дрехите си и едва в асансьора проверяват дали не им е останал някой гурел около очите. Те още спят и аз почти ги виждамкак се въртят в раираните чаршафи по долнигащи, докато жените им вече се гримират вбанята и току поглеждат към тях, поклащайки глава с нежност, с раздразнение или дори субийствен гняв – според ситуацията в брака. Но скоро нещата ще се изяснят, порасналитеим деца ще станат, за да отворят таблетите, да поздравят във Фейсбук или да прегледат новините, да не би човечеството пак дае извършило някоя лудост, докато са спали;понякога обаче, когато денят изглежда съвсемеднакъв с предишния и следователно животът става прекалено досаден, вероятно им сеиска да се е случило нещо ужасно през нощта,например катастрофално земетресение, някое масово убийство или сензационен банкрут на милиардер. Но всъщност кой ли не иска дафалира някой богаташ?
Една котка се катери по дървото и мяука,вероятно за да предупреди другите котки дасе държат на разстояние от нея. Чува се какдраска по клоните, после тя се навежда надолу, за да види дали може да скочи, а мен ме обзема усещането за предстояща заплаха и аз сеопитвам да се овладея – както всяка сутрин,когато се събуждам толкова рано. Нямам спомен откъде изникна този мой странен навик,само си спомням как дядо ми казваше, че аконе станеш рано, все едно не си се събудил и сепречкаш заспал сред будните, или сред другиспящи като теб, които се преструват, че сасе събудили. Изглежда, че по това си приличамес дядо ми, за разлика от повечето ми връстници, макар че тази разлика май повече заблуждава, ако определим по-ясно кои са те: трийсет и пет годишни мъже от дребнобуржоазнисемейства (изглежда, че в Атина няма други), които доста са чели като млади, все някак савзели дипломи, работили са докъм трийсеттеи тогава е настъпила кризата, превърнала успеха в относително понятие. Впрочем споредмен това винаги си е било така.
С крайчеца на окото поглеждам екрана намобилния и установявам, че е станало седембез десет – часът, в който денят вече окончателно е спечелил битката с нощта, аз се опитвам да се стегна и да си съставя приблизителенплан за деня. Знам, че няма да си спазя предварителната програма, че всичките ми решения,дето съм си наумил за сегашните проблеми,ще бъдат неуспешни, понеже истинските проблеми ще се окажат други, за които не съм иподозирал, но въпреки всичко много ми се искада си направя план за деня. Днес това е особенотрудно, не само понеже ме очакват много задачи, но и защото летните миризми във въздуха направо размекват ума ми. В атмосфератасе носи някакъв особен мирис с метален вкус,като от маслобойна за зехтин, който дращиноздрите ми и ме кара да се питам дали е възможно течението да го е докарало от Мегараили от Елевсина – подобно на ветрец, койтонай-напред е раздвижил клоните в маслиновитегорички, а после пресича Атина, като по пътяси е поел и други мириси, но е запазил и първоначалния. Решавам, че това е невъзможно, ченай-вероятно е нещо друго, неопределено, носъс сигурност познато отпреди, нещо, коетосъм усещал край маслиновите горички. Случвало ми се е и с други миризми – познати ухания,които бих могъл да опиша, но не и да назова поиме, миризми, чиито имена не зная, но мога с точност да определя къде съм ги подушил преди двайсет години: те са като спомените, които ти позволяват наново да преживееш нещо снякое от петте си сетива.
Така или иначе, ето че е станало седем без нещо и аз трябва да се заловя със задачите си за деня. А лятото вече е разтопило мозъка ми.
От всичко, което имам да правя през деня, най-много ме плаши последното от програмата ми и затова ще се заловя тъкмо с него. В осем вечерта трябва да се видя с баща ми в дома, или по-скоро в онова, дето от две години насам той нарича свой дом – циментов куб в Оропòс, по-точно в Халкуци, което си построи сам, след като излезе в пенсия. Но за да съм точен, не се спря и за миг – след един напрегнат момент през 2011-а взе да повтаря, че така и така е свикнал да работи, че не знае как да спре и да чака да умре само защото според някакъв идиотски закон може да се пенсионира. Вече бе работил трийсет и пет години в различни строителни фирми, пренасяше и инсталираше сонди из цяла Гърция, а после, изправен пред командния пулт, ръководеше и надзираваше сондажите, предвиждаше повредите, преди да са станали, или ги поправяше, когато вече беше късно. Тази му работа го задължаваше, или според гледната точка, му позволи да си живее като номад, далеч от семейството си,
повечето вечери и нощи прекарваше в хотелски стаи или евтини гарсониери, на места, отдалечени едно от друго – в Солун, в Рèтимно на Крит, в Кавала, в Аргос или Амфилòхия. Ние го виждахме веднъж или два пъти в месеца, а понякога и по-рядко, на неравни интервали, като всяко негово завръщане означаваше омировски караници с майка ми, които започваха по някой незначителен повод, постепенно преминаваха към по-важните въпроси и накрая засягаха всичко, което ги отличаваше един от друг. Тези скандали приключваха едва когато баща ми излезеше от къщи, за да се върне при
сондите си, за всеобщо облекчение…
- За представяне на книгата по радио и телевизия – This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Анна Лазарова, 884 977 027)
- За допълнителна информация, откъси и други материали - This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Юлия Петкова, 899 330 444)
- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 - colibribooks@colibri.bg(Николета Николова, 885 425 562)
