Жената трябва да живее като номад – смята Фатима Мерниси, – тя трябва да е винаги готова да си тръгне, дори когато е обичана, защото и любовта, както твърди Шехерезада, може да се превърне във верига.

 

 

През 2011 г. британският вестник The Guardian класира мароканската социоложка Фатима Мерниси като една от 100-те най-влиятелни жени в света. И макар от смъртта ѝ да изминаха повече от шест години, името на „бунтовната Шехерезада” е все още част от всички форуми, свързани с феминистката борба. Мерниси посвещава живота си на проблемите на жените и защитата на равенството на половете. Заедно с това тя обогатява арабската и световната литература с редица творби, фокусирани върху тези проблеми, включително „Политическият харем“, „Жени на крилете на една мечта“, „Ислям и демокрация“, „Забравени султанки“. Някои от тези книги са преведени на много езици.

Започвайки от собствената си микрообщност и семейство, Фатима Мерниси дава задълбочена диагноза на ислямското и арабското общество, критикувайки доминацията на мъжа. Нейните книги и лекции се считат за ключово важни за магребското и арабското феминистко движение. Независимо от това изтъкнатата социоложка критикува неведнъж и крайните форми на борба за равноправие на жените на Запад, които отричат на мъжете това право.

 

Момичето, което напусна харема

Родена в традиционна мюсюлманска среда в град Фес, която тя описва като „харем“, Фатима Мерниси отрано опознава суровата действителност на една мароканска жена, описана по-късно в нейния роман „Жени на крилете на една мечта“. Книгата е полубиографична и разкрива начина, по който мъжете упражняват абсолютна власт в дома, а жените не могат да изразят свободно своето мнение. Названието ѝ е всъщност цитат от лелята на авторката – Хабиба, чийто съпруг се развежда с нея без особена причина: „Всеки може да има криле, за да лети, но полетът ще бъде успешен само при две условия – осъзнаването на човека, че е затворен в клетка и наличие на воля да разбие клетката“.

Мерниси категорично отхвърля тезата, че ислямската история е дело единствено на мъжете. Тя припомня, че немалко жени са имали възлова роля при изграждането на ислямските държави в арабския регион и извън него. Известна е историята на Шаджар ал-Дур, която поема управлението на Египет след смъртта на нейния съпруг по време на мамелюците. По този повод тогавашният абасидски халиф пише на мамелюците: „Ако ви свършат мъжете, ще изпратим мъж, който да управлява“.

Важните жалони

Фатима Мерниси е родена през 1940 г. Като повечето момичета, родени в заможни семейства в големите марокански градове, тя има възможност да учи в частно училище. Родната ѝ къща се намира срещу университета „Ал Кайрауан“, който се счита за най-стария университет в света. Тази близост допринася за усилването на нейната интелектуална наклонност още от най-ранна възраст. В една от публикациите си тя посочва, че университетът има 17 порти, което позволява на хора от всички социални групи да влизат в него и да посещават лекциите, които ги привличат.

Мерниси получава докторска степен в САЩ за дисертацията си „Отвъд завесата: Сексът като социално инженерство“. В друга своя книга: „Шехерезада заминава на Запад“, Мерниси пише, че жената трябва да живее като номад, тя трябва да е винаги готова да си тръгне, дори когато е обичана, защото и любовта според Шехерезада може да се превърне във верига.

Чрез личността на Шехерезада, чието присъствие е силно застъпено в нейните творби, Фатима Мерниси посочва, че културата е оръжието, което позволява на жените да заемат пълноценно мястото си в обществото. Това обяснява засиления ѝ интерес към въпросите на образованието и необходимостта да се даде възможност на момичетата от всички социални кръгове и региони да се изучат. Тя разобличава отрицателите на женското образование, разглеждащи тази възможност като бомба със закъснител, по думите ѝ образованието ще разреши „сексуалната геометрия, която разполовява пространството на вътрешно и външно/публично, на място за жени и място, достъпно само за мъжете“. В книгата си „Отвъд завесата“ Мерниси разказва как в опита си да разкрие причините за застоя на обществото, в което живее, андалуският философ Ибн Рушд (известен в Европа като Авероес, бел. ред.) посочва съдбата на жените мюсюлманки, обречени на нищоправене и неспособни поради тази причина да допринесат за общия прогрес.

Критикувайки мъжката доминация Мерниси отива и по-далеч. В „Шахеразада заминава на Запад“ тя заявява, че харемът като начин на мислене е присъщ не само за арабско-ислямското наследство, но също и за западното общество. Западът също системно унижава жените и омаловажава тяхната роля. И дава за пример изказване на Кант, един от стълбовете на западната философия, според когото жените са или красиви, или интелигентни. С други думи, „харемът“ в европейската мисъл не се свежда до мюсюлманското пространствено деление мъже-жени, тук става дума за друг вид дискриминация, при която на жените е отредена красотата, а на мъжете – интелигентността.

Подобно дискриминационно отношение характеризира и западните представи за „Ориента“. Показателни в тази връзка са холивудските филми, снимани в ориенталски декор, в които виждаме прекрасни самодоволни принцове, заобиколени от красиви робини, които кръжат около тях. Картините на Енгър, Матис и Пикасо гъмжат от голи или полуголи жени, изложени за наслада на мъжкото око. Този своеобразен европейски харем според Мерниси по нищо не прилича на ислямския – той е опростен и изкривен образ на оригинала и изразява единствено обсесиите на западния мъж по отношение на жената. Тук Мерниси си задава въпроса – дали представянето на насилието над жените в ислямския харем не е начин за европееца да се освободи от опасната интелектуална конкуренция на жените, или, обратното – от възприемането на жените като същества, неспособни да мислят и анализират.

Мерниси разграничава ислямския харем от европейския по следния начин: първият е най-вече пространствен феномен, акцентът тук пада върху контраста между вътрешното/дома и външното/екстериора; вторият е по-скоро от времеви порядък, при него младостта се откъсва от старостта. Първият изключва жените от арената на обществения живот, а вторият ги затваря в детството и ги отхвърля, когато съзреят.

„Жените в мюсюлманското въображение“ – забранената книга

Фатима Мерниси посвещава академичния си път на изследването на ислямското наследство в частта му, свързана с жените, опитвайки се да възстанови женското присъствие в ислямската история, обсебена сякаш изцяло от мъжете. Първата ѝ книга, публикувана в средата на 70-те години, е озаглавена „Отвъд булото“. Тя предизвиква сензация и веднага е взета на въоръжение от редица арабски университети, които я включват в лекциите по социология на жените. След това идва ред и на западните университети да се възползват от нея, когато книгата е преведена на английски.

Тогава Мерниси прибягва до псевдонима Фатна Аят ал-Сабах. Под това име тя публикува през 1982 г. във Франция друга своя известна творба: „Жените в мюсюлманското въображение“. Изборът ѝ е наложителен, за да се избегне възможността от нежелани последици и реакции спрямо нейните твърде смели за времето си тези.

Социологическият подход на Фатима Мерниси включва два типа изследователска дейност. Първият се свежда до анализа на достъпната литература и източниците на ислямското наследство и юриспруденция, насочен е към изясняване на статута на жените в миналото в търсенето на верни отговори на проблемите на съвременността. Вторият включва теренни проучвания чрез прилагане на техниките за социални изследвания, става дума за изучаване на живота и проблемите на широки групи марокански жени.

И макар властите да забраняват разпространението в Мароко на публикуваната в средата на 80-те години книга на Мерниси „Воалът и мъжкият елит: феминистка интерпретация на исляма“ (книгата е забранена и в останалите арабски държави), благодарение на превода ѝ на английски тя допринася за затвърждаване на международната известност на авторката.

Концепцията за „харема“ доминира в творбите на Фатима Мерниси до така степен, че присъства в почти всичките ѝ писания. Освен на юриспруденцията, езика и историята тя се обляга и на социологията, за да анализира този феномен. Мерниси изследва дълбоката му вкорененост в социалната структура и първичната среда, предопределили строгото разделение на обществото на две отделни части: женска и мъжка. Самото понятие „харем“ обраства с редица подвидове: политически харем, сексуален харем, семеен харем, икономически харем, европейски харем.

В увода към друга своя книга – „Забравени султанки“ – Мерниси разкрива причината да започне да пише за най-видните жени, поели властта в определен момент от историята на ислямския свят, най-известна сред тях на Запад е Савската царица. Става дума за бурните протести срещу встъпването в длъжност на една жена – Беназир Бхуто, която става премиер на Пакистан през 1988 г. Тогава се надига вълна от недоволство от страна на мъжете, които считат, че това е безпрецедентно в историята на исляма. Мерниси обаче доказва обратното, припомняйки в книгата си за всички жени, които са били на върха на властовата пирамида в мюсюлманските общества през дългата история назад във времето. Така започва интелектуалната ѝ битка с политическия ислям. В тази връзка Мерниси пише: „Всеки път, когато говоря за исляма, подразбирам политическия ислям, исляма като упражняване на власт и действията на хората, водени от техните интереси и капризи. А това е нещо напълно различно от исляма като божествено послание, кодифицирано в Свещения Коран“.

Статусът на жените – регресивната тенденция след пророчеството

Приносен характер имат изследванията на Мерниси за ролята на религията при определяне на статута и функциите на жените. Безспорно прякото прилагане на религиозната догма, както и тълкуването на ислямското право – фикх, рефлектират върху законотворчеството в арабско-мюсюлманските държави. Мерниси отбелязва съществуването на пропаст между религиозния първоизточник, създаващ предпоставките за освобождаването на жената, от една страна, и историческата еволюция на правото, водеща до регрес и налагане на социални ограничения на мюсюлманката в последвалия пророческото откровение период, от друга.

В книгата си „Политическият харем: Пророкът и жените” Мерниси разглежда ролята на жените в живота на Пророка Мохамед по много по-различен начин от обичайните интерпретации. Тя припомня, че Пророкът е проявявал емоционална щедрост към двете жени, изиграли много важна роля в неговия живот и в историята на исляма – Хадиджа и Айша. Според нея те олицетворяват образа на тогавашната арабска жена, чиято роля не е била второстепенна, но постепенно във времето това се променя поради наложената доминация на мъжа. Заключението ѝ е, че нищо в отношението на Пророка към жените не предопределя подчиненото положение на мюсюлманката в последващите векове на ислямската история.

От друга страна, в книгата си „Имунизирани ли сте срещу харема?“ Мерниси говори за наличието на тази институция в историята на всички европейски култури още преди тя да се разпространи сред арабите. През доислямския период жените живеят в условия на изключителна бедност, което не им позволява подобен лукс, за разлика от жените в съседна Византия. Щом обаче ислямът обединява арабите, а завоеванията ги превръщат във велика сила, те си внасят харема, както го правят и днес с луксозните коли например.

Фатима Мерниси обяснява ниския икономически статус на жените в сравнение с мъжете с изграждането на разделителна стена между двете социални пространства – лично и публично. Последното е достъпно единствено за мъжете, докато жените се реализират в рамките на семейството, т.е. в своето лично пространство. По такъв начин, докато мъжете получават материални възнаграждения за своята дейност в публичната сфера, работата на жените в частната сфера на дома остава лишена от всякакво материално възнаграждение.

Фокусирайки се върху политическия аспект, Мерниси отбеляза, че най-новите еволюционни процеси в ислямските общества и възприемането в някои от тях на демократични елементи не доведе до изчезване на „харемите“, нито до накърняване на почти безпределната мъжка доминация в политическата сфера.

Теренни проучвания

Темата за т.нар. икономически харем занимава социоложката от самото начало на работата ѝ, за целта тя използва инструментариума на т.нар. теренни проучвания. В една от ранните си публикации – „Жените на Запада, теренно изследване“ (1985), тя разглежда икономическия принос на бедуинските жени в западната част на Мароко. Констатацията ѝ е, че икономическият упадък на жените се дължи на разделянето на социалната сфера на две части: частна и обществена. Привързаността на жената към личното и домашното (т.е. към харема) не означава, че тя не работи, тъй като жената се труди през целия ден – тя става от сън преди останалите и си ляга вечер, след като другите заспят. Нейният труд обаче е неплатен и не получава задоволителна оценка въпреки важността на домакинската работа. При това усилията на жените там не се ограничават до домашната работа, а включват и селскостопанска трудова дейност – оран и жътва, грижи за земята и стадните животни.

Когато една жена от проучвания регион прекрачи границите на личното към общественото, за да работи или да участва в някоя обществена проява, тя се сблъсква с негативното отношение на обкръжението си, което не протяга ръка, за да ѝ помогне в подобни начинания. Нещо повече, заради дързостта си тя се изправя пред опасността от наказание, което може да включа различни форми на остракизъм и обвинения в разпътство, изключване от обществото и принуждение да работи като сексуална труженичка.

Задачата: преодоляване на харема

През целия си живот Мерниси категорично защитава необходимостта от преодоляване на бариерата между лично и публично, която оковава енергията на жените и ограничава техните движения. Но това е равносилно на разрушаване на икономическия харем – важна стъпка в обществата като цяло, особено като се вземе предвид свързаността на всяко частно стопанство с глобалното разпределение на богатствата.

Освен това Мерниси акцентира върху важността на платения труд – когато тези жени започнат да получават заплата за труда си, това ще е знак за началото на упадъка на тихия процес на патриархален контрол. 

Мерниси заключава, че доминацията на мъжа, която е общ феномен и на Изток, и на Запад, води до маргинализация на жената, чието съществуване придобива смисъл единствено като физическо тяло за удоволствието на мъжа. Нещо повече – превръщането на женското тяло в обект на съвременната пропаганда на похотта, както и хиперболизирането на мъжествеността, прикриват всъщност провала на този модел на полова доминация в съвременната епоха. Белези на този провал са промискуитетът, сексуалното насилие в различните му форми и мъжкият егоизъм.

Според Мерниси търсената днес промяна в структурата на традиционното общество изисква на първо място да се променят условията, които формират взаимоотношенията между жените и мъжете. Модерността по своята същност е промяна в модела на отношенията – от зависимост към партньорство, и всеки опит да се запази архаичният модел обрича обществата на провал. Тук е и коренът на страха на мюсюлманските държави от модерността, защото тя подкопава традиционното общество. При това старият модел на отношенията между жените и мъжете е подкрепен от религиозна и социална интерпретация, докато новият модел няма друг гарант освен демокрацията. За да се отворят пътищата за промяна и да се осъществи преходът от традиционно към модерно общество, е необходимо ислямът да отстъпи място на демокрацията, а в замяна демокрацията да предотврати разпространението на фанатични интерпретации на религията. Това е пътят да бъде възстановена историческата истина за исляма, освободен от екстремистката теология.

Девственост и патриархат

В статията си „Девственост и патриархат” (1982) Мерниси разглежда един от най-важните символи на сексуалния харем: девствеността. Според нея девствеността е социален, а не биологичен феномен, доколкото телата и на мъжете, и на жените физиологически могат да влизат в сексуални отношения от най-ранните години на младостта. Мерниси смята, че девствеността е понятие, което препраща преди всичко към взаимоотношенията на мъжете помежду им, в които жените играят само ролята на посредник. Митовете около девствеността разкриват притесненията на мъжете в едно общество, изградено върху неравенство и подчинение. Самочувствието на мъжа се гради не върху преодоляването на трудностите и героичните постъпки, а по-скоро върху контрола, който упражнява върху поведението на своята жена или роднини извън дома и в домакинството, забранявайки им да общуват с непознати. Така девствеността обозначава по-скоро потиснатите конфликти, отколкото да препраща към химена като биологичен орган. Трагедията е, че обществото на мъжете възлага на жените да пазят харема и ги държи единствено отговорни за последствията от всеки сексуален контакт. Но и тук е оставена отворена вратичка, за да може мъжът да се гордее със своите любовници, което добавя към неговия социален авторитет. Поиска ли да се ожени обаче, той ще търси девица, която никой не е докоснал. Неизбежният резултат от тази социална шизофрения е, че жените прибягват до трикове, за да скрият сексуалната си активност (възстановяване на химена например), емоционалните връзки са лишени от честност, а сексът е свързан с грубиянщина и грях. Любовта и разбирателството между половете са жертвите на това порочно уравнение.

Мохамед Халаф

Мохамед Халафе журналист, хоноруван преподавател във Философския факултет и във Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски”, автор на книгата „Фауда. Колапсът на Близкия изток“ (2019). Публикуваният по-горе текст е откъс от новата му книга „Между Гог и Магог. Как Близкият изток се превърна в ничия змия“, която предстои да излезе.