Карлос Саура: "Амадеус" на Милош Форман няма нищо общо с Моцарт

Със съдействието на Ирене Веласко, Рим, и Ивайло Харалампиев, Мадрид


„Аз, Дон Жуан“ на испанския режисьор Карлос Саура открива 23-тата Киномания на 13 ноември в НДК. Филмът с бюджет над 5 милиона евро взриви кинематографичния свят, след като бе показан на кинофеста в Рим. Карлос Саура, който неведнъж е доказвал, че умее да създава шедьоври от двете изкуства (музика и кино) в едно, този път се осмелява да надникне в творческите източници на Моцартовите работи и да създаде филм, изпълнен с драматизъм и преклонение пред операта. Светът на един от най-харесваните световни композитори е красиво пресъздаден в изтънчен разказ, проследяващ раждането и съдбата на една от най-известните му опери - “Дон Жуан”. В центъра на историята обаче не е великият композитор, а неговият либретист Лоренцо да Понте, работил с маестрото в може би най-добрите му опери - “Сватбата на Фигаро”, „Така правят всички” и “Дон Жуан”. Самият живот на Лоренцо да Понте прилича много на опера.
Лоренцо работи известно време като свещеник, намира си любовница и става баща. Порицанието на властите го провокира да отвори бордей, след което е изгонен от Венеция. И се мести във Виена, където открива Моцарт и страстта си към операта. Така се ражда един неповторим творчески тандем, създал музикални шедьоври, които будят възторг и днес. Продуцент на филма е испанецът Андрес Висенте Гомес, близък приятел на режисьора Саура. Оператор на филма е Виторио Стораро - трикратен носител на „Оскар“ за операторско майсторство.


- Маестро, не се ли страхувахте да правите филм за Моцарт след Милош Форман?

- Естествено, имаше страх и притеснение. Защото Милош Форман си свърши много добре работата през 1984-та и светът вече възприема само неговия Моцарт. Само че аз изчетох купища книги и документи и се уверих че „Амадеус“ на Форман няма нищо общо с Моцарт. Наистина нищо! Ние разказваме за Моцарт чрез съдбата на неговия либретист, Лоренцо да Понте. Един персонаж, не по-малко любопитен от самия Моцарт. Лоренцо е бил приятел с Казанова на млади години. Така че в нашия филм присъства и другият велик любовник на всички времена - Казанова.

- Какъв е тогава Моцарт, щом не си прилича с „Амадеус“?
В наши дни всички казват, че Моцарт е гений. Но навремето не са го смятали за такъв. Тоест той е бил възприеман като един съвсем обикновен човек, дори за неудачник. Аз ви се заклевам, че събитията, които се опитвам да разкажа, са се случили. Имам доказателства за това. Открил съм ги в документи. Въпросът е как се тълкуват тези документи. Точно в тълкуванието е личното виждане на режисьора. Точно в тълнуванието е авантюрата, която предприех, заснемайки „Аз, Дон Жуан”. Авантюра опасна и рискована, наистина. Дон Жуан, този вечен персонаж, няма да спре да вълнува хората. Още по-интересна от неговата лична съдба е историята на създаването на операта „Дон Жуан”. Аз преплитам във филма живота на Да Понте и историята на самия Дон Жуан. И от тази плетеница изскача Моцарт. Фабулата тече, яхнала кон, между Венеция и Виена. Филмът бе заснет последователно в две обособени части – събитията във Венеция, и година и половина по-късно, събитията във Виена. Лоренцо Балдучи се вписа великолепно и в двете – този италиански мачо, в когото са влюбени половината италианки, е превъзходен актьор. Лино Гуанчале играе Моцарт , а Тобиас Морети – Казанова. Открих ги и тримата в Рим. Кастингът беше много лек, защото те веднага паснаха на моите виждания за персонажите. Не беше никак трудно да намеря и великолепни певци, с актьорски качества, които пасват на киното. Това се случи в Италия, мисля, че в Испания щеше да се случи много по-трудно.

- А какво точно ви привлече в Лоренцо да Понте, този персонаж, когото смятате за много интересен?
- Аз не знаех нищичко за него. Продуцентът Андрес Висенте Гомес ме насочи към него. Започнах да го проучвам и се натъкнах на суперинтересен живот, динамичен, пълен с нетрадиционни събития. Обикаля света, сменя професии, жени се , става баща, църквата го преследва. Умира на 89 години в Ню Йорк. Да се разкаже целият му живот в един филм е невъзможно, трябва тв сериал. Затова реших да взема само момента със създаването на операта „Дон Жуан“.

- Знае се, че всичко е снимано в студио – и каналите на Венеция, и улиците на Виена са пълен фалш, просто макети от картон?
- Да, ние използваме декор. Като в театъра. За да покажем архитектурната красота на двата града – Венеция и Виена, създадохме великолепно студио в Сиудад де Лус, в Аликанте. Там всичко бе от картон. Понякога декорите мърдат. И това е част от играта да правиш кино. И историята, която снимаме, е нетрадиционна, и нашите похвати са такива.

- Самият Дон Жуан има ли го в наши дни, или си е измислица?
- Естествено че го има. Мнозина млади хора живеят като него. Безочлив, нахален, брутален, иска само да си живее живота и не се интересува от нищо друго. Мисля, че винаги ще го има.

- Можем ли да сравним Силвио Берлускони с Дон Жуан заради сексуалните скандали?
- Не, Берлускони е един далеч по-малък Дон Жуан, далеч по-дребен. Не му достига категория, за да стигне истинския, още много неща не му достигат!

- Близо пет години снимахме „Аз, Дон Жуан“. Доволен ли сте от продукта, точно такъв ли го виждахте в мечтите си?
- Никога не съм напълно доволен от работата си. Не ме задоволява това, което правя, но не знам точно как да го променя. Или да го подобря. За мен работата е огромно удоволствие , но щом свърша определен филм, в последния монтажен ден, за мен сякаш светът свършва. Завършеният филм престава да ме интересува.




Новият Мастрояни пристига в София

Лоренцо Балдучи, звездата на „Аз, Дон Жуан“, пристига в София за откриването на Киномания на 16 ноември. Балдучи вече е известен в Италия като новия Марчело Мастрояни. Балдучи е едва на 27 години, но вече е играл в повече от 27 филма. Актьорската му кариера започва, когато e 14-годишен и се записва в курс по актьорско майсторство в Рим. Малко след това, през 2001 г., дебютира на големия екран с филма на Пупи Авати I cavalieri che fecero l'ipresa. През 2003 г. играе във филма на Карло Вердоне Ma che colpa ne abbiamo noi, рамо до рамо със самия Вердоне и Маргарита Буи. След силния дебют в киното не закъсняват и ангажиментите му в телевизията. Балдучи участва в пет последователни сезона на един от най-популярните италиански сериали –Il Maresciallo Rocca.
Пак през 2003 г. играе заедно с Рикардо Скамарчо във филма Tre metri sopra il cielo на Лука Лучини, а с участието си в I testimoni на Андре Тешине се представя на Берлинския кинофестивал. По-късно работи с Моника Белучи и Катрин Деньов във френския филм Le concile de pierre. През 2007 г. актьорът получава главната роля във филма на Кшиштоф Зануси Il sole nero, в който си партнира с Валерия Голино.
В началото на същата година Лоренцо Балдучи заснема филма Ce n’è per tutti (чиято премиера е през ноември 2009 г.), в който му партнира актрисата Стефания Сандрели.
Във филма “Аз, Дон Жуан” Балдучи играе младия Лоренцо да Понте, автор на либретото на популярната опера на Моцарт.

Станете почитател на Класа