Виждането и слепотата са физиологически реалности и в същото време метафорични изрази, с които обясняваме разбирането и неразбирането, познанието и незнанието.
Това означава, че има виждане, което не става чрез очите, където и най-доброто зрение е безполезно. Означава, че невидимите неща виждаме с невидими очи. Те не могат за заместят физическите ни очи, но когато тях ги няма, също живеем в мрак. Езиковата образност така се е развила през хилядолетията, придала е такава многозначност на думите, че всяка физическа категория има пренос в някакъв символ, на прякото значение съответства тропична образност, която разширява и езика, и познанието, и целия свят. Когато не разбираме какво е духовна слепота, ние всъщност живеем в нейния сумрак.
Темата за ослепяването и проглеждането е основна в духовния живот, затова в Евангелието има много примери и за ослепяване, и за проглеждане. Тъй като темата е парадоксална, най-често те са във взаимовръзка и контрапункт.
Тъй като след два дни ще прославяме паметта на свети апостол Павел, замислих се за неговата превратна съдба, която ни разкрива не по-малко важни неща от неговите несравними послания. Съдбата на всеки от нас, които сме приели Иисус Христос за свой Господ, като че ли повтаря неговото ослепяване и проглеждане. Дори да не сме били като него заслепени гонители на Христос, мнозина от нас са имали съдбата на Брьогеловите слепци, водени от слепец. В картината водачът е паднал, тези, които са се хванали на тоягите след него още стоят на краката си, но тяхното падане е неизбежно, защото когато слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.
Докато слепците на Брьогел се лутат, спъват и падат, Савел самоуверено язди към Дамаск и когато вече е близо до града, се случва нещо, което най-малко очаква, нещо, което не се е случвало с никого преди това. До този момент Савел е преизпълнен със самоувереност, защото е убеден в правотата на действията си. Тази убеденост произтича от вековната традиция, която той неизменно следва, от солидното образование, от подкрепата на стареите. Той се гордее с всичко това и то му дава енергия. Бил изпълнен с ревност към Бога, бил убеден, че се бори срещу Неговите врагове и ги гонел до смърт.
В един миг от небето го огряла силна светлина. Това станало по пладне, когато бездруго слънцето пече ослепително. Каква ще да е била тази светлина, много по-силна от слънчевия блясък? От тази ослепителна светлина той паднал на земята. Бил разтреперан и ужасèн. В същия миг чул гласа на Иисус. Придружителите му, които пътували с него, стояли вцепенени, като чували глас, а не виждали никого. Като станал от земята, макар очите му да били отворени, не виждал никого. Повели го за ръка към Дамаск, напълно сляп. Мисията му на гонител на Христос се провалила, сега имал нова мисия. Тя започнала през неговото ослепяване. В Дамаск Анания с една дума възвърнал зрението му и с едно изречение посочил новия път, по който да тръгне: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му, защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул.
Ослепяването му станало в един миг, проглеждането му станало в един миг, обръщането му станало в един миг. Последствията от проглеждането били за вечни векове. Той поел на мисионерски пътешествия, обиколил света, проповядвал, писал послания, търпял премеждия и гонения, завършил живота си мъченически. Делото му е грандиозно. Никой няма по-голяма заслуга от него за проповядването и разрастването на християнската вяра по света. Бил лично избран от Този, Когото гонел. Обръщането му станало чрез ослепителна светлина, от която ослепял и прогледнал. Божията светлина има тази двояка способност.
В контекста на последвалите събития ние си задаваме въпроса: кога е виждал истински Савел – преди да ослепее или след ослепяването си? Проглеждането за истината е истинското виждане. Ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. Проглеждането на новопризования апостол, приел новото име Павел, е засвидетелствано от неговата неуморна дейност по време на четирите мисионерски пътешествия, през цялото време в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране. В резултат на проглеждането му днес имаме 14 послания, в които той е разкрил богословието на нашата вяра в изумителен мащаб и дълбочина. В една от омилиите си св. Йоан Златоуст пише с възхита, че Павел бил три лакти човек, а стигнал небето!
Зрението му не се възстановило напълно. Писал посланията си под диктовка. За всичко се нуждаел от помощта на спътник. Това му тежало. Молил се три пъти да се освободи от това жило в плътта. Докато не получил отговор: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Този отговор ни убеждава, че Павловата сила всъщност е Божия сила. Това е проглеждането на Павел.
И още един слепец – слепороденият. Иисус го пратил да се умие в къпалнята Силоам и той прогледнал. Тогава върху прогледалия се стоварила дребнавата злоба и отмъстителната ярост на духовните слепци. За тях била важна съботата и буквата на закона. Не виждали, че законът е направен за човека, а не човекът за закона. Били обърнали цялото творение с главата надолу. Били поставили венеца на творението най-отдолу. Разменили местата на светлината и мрака. Но разполагали с власт. Дори родителите не се радвали, че очите на сина им се отворили, а треперели от малодушен страх и предпочитали да назовават мрака светлина. Така синът им прогледал, а те ослепели.
Едно от най-популярните изречения на Иисус е ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. Можем да допълним – истината ще ви отвори очите. Точно това има Той предвид, като казва: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.
