Лист хартия“ (2019), режисьор и аниматор Ася Кованова; сценарист Христо Ганев; музика петър Дундаков; продуцент Koulev Film Production
Анимацията, а още повече детската анимация често e неправомерно подценяванa в полза на игралното кино. Разбира се, има безброй много примери, оборващи подобни твърдения и прекрасно демонстриращи факта, че анимационният филм може да бъде също толкова сериозен, философски или пък, ако щете, да поставя морални проблеми. В интерес на истината анимацията има едно много голямо предимство пред игралния филм и това е неограничената свобода, с която може да представи своя сюжет, както и лекотата, с която се възприема от човешкото съзнание, именно защото пред погледа ни се изправят не истински хора, а рисунки. Още повече, анимационните филми, предназначени за деца, имат неподозирана и огромна отговорност – те формират у малките си зрители както понятия и ценностна система, така и усещане за естетика.
Късометражният филм „Лист хартия“ (2019) на Ася Кованова е именно такъв пример за прекрасна детска анимация. Една поетична и приказна история, изпълнена с нежност, много въображение и носеща се като хвърчило над тъмнината, съмненията и разочарованията, присъщи на сериозния свят на възрастните хора. Чудесен пример за достъпна визуална метафоричност и деликатен рисунък, съчетани с красив разказ. Филмът „възпитава“ по лек и елегантен начин, често непостижим за игралния формат (а както става ясно, и за някои учители) не само малките, но дори и големите си зрители. „Лист хартия“ навлиза в територията на детската приказка. Филм, изпъстрен с множество фантастични елементи, но в крайна сметка, той предава една истинска, бихме могли да кажем дори реалистична поука – познанието има действителна стойност и истинност само ако е придружено от съчувствие, споделеност и любов.
Сюжетът разказва за двама първокласници – момче и момиче – още плахи и крехки като лист хартия, и техния учител, надвиснал над тях и смръщен като буря, която заплашва да разкъса ефирната хартиена тъкан. Вместо да ги учи, той ги тества, вместо да ги ръководи, той се опитва да ги дисциплинира, вместо да ги мотивира, той ги сплашва с „величината“ на своя въпрос – колко прави 1+1?! Но именно тук се случва чудото на анимацията. Цялата сериозност се изпарява пред полета на въображението и хумора. Хълмовете се превръщат в огромни костенурки, буреносният вятър и облаците – в леко смръщени дракони и змейове, гората – в дом на тайнствени птици, а страницата с „обърканата“ задача – в хвърчило. Няма никакво място за сложни абстрактни изчисления или страх, понеже на всеки трябва да е ясно, че правилният отговор е 3.
Историята е прекрасно и увлекателно разказана от задкадровия глас на Сава Пиперов, а музиката, дело на Петър Дундаков, допълва картината с онези непредставими по друг начин тънки нишки чувствителност, присъщи на детската душевност. Сценарият, дело на големият Христо Ганев, някак неусетно ни пренася през годините, прелитащи в живота на две малки деца, които израстват, докато не се озовем ако не пред математическото, то поне пред житейското доказателство за правилния отговор. Неслучайно през 2019 г. „Лист хартия“ е носител на няколко международни номинации и награди, включително и Наградата на журито на българския кинофестивал „Златен Ритон“.
Можете да гледате филма сега на платформата kinematograf.bg.
Иван Врамин
