Александър Гевгелийски Утре в 11 часа в градинката до Националната художествена галерия ще се отрие паметник на словесния магьосник Йордан Радичков (24.10.1929 - 21.01.2004). Неговите знакови книги "Свирепо настроение", "Водолей", "Козята брада", "Вятърът на спокойствието", "Ние, врабчетата", "Коженият пъпеш" , "Верблюд" и др. промениха изцяло родната ни литературна традиция и проправиха пътя на новата българска белетристика. Романите му "Неосветените дворове", "Всички и никой", "Прашка" и "Ноев ковчег" са също специфични по радичковски и дават други измерения на жанра. Радичков е и един от най-талантливите ни драматурзи, чиито пиеси продължават да шестват по сцените - "Суматоха", "Януари", "Лазарица", "Опит за летене" са признати за съвременни шедьоври. Тези пиеси са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, САЩ, Румъния и др. През последните години на живота си авторът добави нови щрихи в словесния си профил чрез книгите си "Умиване лицето на Богородица", "Мюре", "Пупаво време". Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Радичков е удостоен с много отличия и награди както в България, така и в чужбина. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур” (1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда” (1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен” на Международния съвет на детската книга. За Йордан Радичков Проф. Джузепе дел Агата (Италия) „Радичков е не само голям индивидуален разказвач, но и представител на една голяма европейска култура. Той е идеалният посланик за такава мисия: с корени в българското минало, но способен да говори на сърцата на италианците, на европейците и на хората от цял свят и да бъде разбран.” Акад. Светлин Русев „Винаги съм имал чувството, че Йордан Радичков е без възраст, по-точно, че не е от този свят, а е пренесен от онези непознати планети, в които миналото и бъдещето живеят по комшийски, а времето е трупало безкрайна мъдрост, познание и някаква странна тъга, стоплена и озарена от човешка доброта.”