Били Кобъм: Джазът не е за всеки, той е много богат, но и трудно предвидим
Световноизвестният джазмен Били Кобъм тази седмица ще сюрпризира два пъти българските си фенове. Виртуозният барабанист ще се приземи на софийското летище в петък сутринта, за да вземе участие в най-добрия клуб за жива музика в София SOFIA LIVE CLUB (11.10.2009, 22.00 часа), както и в закриването на фестивала „Пловдивски джаз вечери” в събота (10.10.2009).
Легендата ще се изяви на българска сцена, придружен от четирима подобаващо класни музиканти - Теодосий Спасов (кавал), Камелия Бен Насьор (пиано), Инбар Фридман (китара) и Оливие Гато (контрабас).
Роденият през 1944 в Панама, Били Кобъм от малък започва да свири на барабани, след като семейството му се мести в Ню Йорк. Първите му сериозни изяви са с Хорас Силвър и Стенли Тюрентийн. Характерният му стил, съчетание от впечатляваща прецизност и тотална експлозивност, скоро прави впечатление на небезизвестния Майлс Дейвис. Освен че участва в записите Bitches Brew и Оn the Corner, Били прави множество турнета с Майлс и така слага началото на своята музикална кариера.
- В края на тази седмица ще изнесете два концерта у нас - в SOFIA LIVE CLUB и в закриването на фестивала „Пловдивски джаз вечери”. Ще свирите заедно с Теодосий Спасов. Откога се познавате с него?
- Много ми е приятно, че ще се срещна отново с моите български фенове и че ще свиря в най-добрия български клуб за жива музика. С Теодосий се знаем отдавна. Мисля, че ни запозна Милчо Левиев преди 5-6 години.
- Според едно статистическо проучване в САЩ, джазът се намира в криза – все по-малко хора посещават джазови концерти, а публиката застарява. Как ще коментирате?
- Не мисля, че все по-малко хора слушат джаз, защото този вид музика е в криза. Струва ми се, че в цял свят джазът е представен от една особена гледна точка. Говори се за хора, които са ексцентрични личности, които първо мислят за себе си и след това за всички останали. Това е платформа за съревнование и затова тя е много специална, направо екстремна. Джазът не е за всеки, той е много богат по свой собствен начин и не е лесно предвидим. Затова не е особено подходящ за групови възприятия, а по-скоро за индивидуални интерпретации. Става дума за нещо като общност от гении, в която може да се включи и всеки един от нас, достатъчно е да пожелае това.
- Неотдавна у нас беше показан филмът на режисьора Мика Каурисмаки “Звуково огледало”, в който вие играете важна роля. Какво според вас е основното послание на лентата?
- Основната идея е, че музиката може да бъде като звуково огледало, тя може да отразява твоята личност и история. Музиката е звукова рефлексия на това, което сме ние всъщност. Това е сфера, в която не можеш да излъжеш кой си. Независимо дали си музикант или сега започваш да свириш, веднага ще си проличи дали си професионалист, дали успяваш чрез музиката да изразяваш себе си, дали умееш да използваш този универсален език. Това е основното послание на филма.
Съществуват хора, които не се влияят от нещата, важни за нас. Аутистите имат свой собствен живот и досегът им с нашия свят става по техния възможен начин. Ние се питаме “Кои са те всъщност?” и ако слушаме повече музика и наблюдаваме повече хората и нещата около себе си, ще научим наистина много.
- Вие сте от щастливците, които имат възможност да изразяват таланта си. Непрекъснато помагате на различни хора, участвате в проекти на УНИЦЕФ... Това мисия ли е за вас или е просто начин на живот?
По-скоро второто. Аз вярвам, че ако дадете, ще ви се върне обратно. Моето кредо е, ако можеш да помогнеш или да реагираш по някакъв позитивен начин, тогава го направи. Разбира се, за мен е много по-лесно да допринасям за развитието на позитивното, отколкото обратното. Така аз се наслаждавам на краткото време, през което съм на тази земя, защото това е моята награда.
- След толкова години успешна кариера продължавате да бъдете много енергичен и свеж барабанист. Какво ви вдъхновява днес?
- Общности като тази в Пловдив например. Вдъхновява ме това да съм в България, Индонезия, това да се уча, да бъда професионален ученик. Аз не идвам с идеята, че единствен имам какво да предложа. Идвам, за да науча самият аз нещо ново, да бъда повлиян от средата, в която се намирам. Това означава да бъда буден и възнаграден за прекараното време.
Интервюто взе: Таня Иванова
