Визитка Румен Александров е завършил медицина, но не разрешава да изписват пред името му „доктор“. През 1987 г. основава „Александров рагтайм бенд“, джаз формация от трима изпълнители и до днес е с непроменен състав. Преди са правели турнета из страната, гостували са с успех на редица фестивали в чужбина, а напоследък оцеляват като гостуват в клубове, където все още се свири джаз. През тази година „Александров рагтайм бенд“ отбелязва юбилея си като всяка събота след 21,00 ч свири в „Сачмо бой“. Там бендът се изявява заедно с певицата Ангелина Секулова и тубиста Николай Темнисков. - Г-н Александров, формацията ви май остана последният мохикан на джаза в София... Цяло чудо е, че за 20 години групата не успя да се разпадне... - Наистина сме горди, че толкова дълго сме заедно и не успяхме да се скараме. С пианиста Георги Ценев и с кларинетиста Невилиан Гемижев сме неразбиваемо трио, което оцелява при най-невероятни обстоятелства. Понякога към нас се присъединяват тромпет и тромбон. Налагало ни се е да каним и гост-пианист, защото нашият имаше ангажимент за по няколко месеца в годината из луксозните курорти в Швейцария. - Много е силно и женското присъствие във формацията ви? - Солистката Ангелина Секулова е истински самороден талант – дал й Господ глас за милиони. Тя е между най-известните и най-търсените преводачки от английски. Две три години сме заедно, публиката свикна с нея и нарочно идва в клуба за да я чуе. Преди време имахме и истинска звезда – Светла Гостева, по-добрият глас в певческото семейство Иванов–Гостева. (Става дума за естрадния певец Боян Иванов). Тя започва кариерата си през 1968 г. в Прага, дори има записана плоча с чешки оркестър. С нея сме имали великолепни попадения. Но Светла се поумори, изглежда вече не й се пее. Затова се опитваме да довършим с Ангелина онова, което започнахме със Светла. - Меломаните обичат да спорят, кой джаз е по-велик - чикагският или Ню орлеанският. Вашият състав какви предпочитания има? - „Ние свирим калифорнийски джаз!“- ето така отговарям на маниаците! Да идат спецовете до Калифорния, за да проверят за какво точно става дума... За жалост мнозина добри музиканти започнаха да гледат извратено на джаза. Момчета, които си владеят добре инструмента, се впускат в експерименти, с които прогонват публиката. Силата на джаза е в класиката - парчетата, които са се появили от 1917–18 г. до към края на 20-те години. Това са бавните и тъжни блусове, изпълнявани от угнетените негри, както пишеха някога музиковедите. Първо, негрите не са били угнетени, а са обичали да се веселят. Второ, черните музиканти не са единствените създатели на джаза. Доказано е, че има дълбоки корени и в европейската бяла музика – възникнал е на базата на всевъзможни маршове, полки, валсове, кадрили. Пречупен е през душата на бели, черни, жълти, ако щете и червени музиканти. Затова е толкова завладяващ. - Вече почти никъде в София не се свири джаз. А никнат като гъби фолк само фолк заведения... - Угнетеният негър клекна пред чалгата! Това е нелицеприятната истина на днешния роден музикален пазар. Мой приятел, който свири в джаз клуб, ми разказва покъртителна история. Явил се пред него мъж от публиката, прилично облечен, с 200 евро в ръка. „Знаеш ли нещо от Азис?“, попитал гостът и размахал банкнотите. Колегата едва не припаднал насред клуба, където свири за 50 лв на вечер. - Имали тогава бъдеще пред нашия джаз? - Мнозина у нас се кахърят, че трудно ще преборим чалгата. И не си дават сметка, че един от възможните пътища за отстояване на позиции на музикалния пазар е точно джазът. В Дрезден например четири-пет големи бирарии изнасят на гърба си прочутия фестивал на джазовите формации. Почти всяка седмица оркестри от цял свят гастролират в града, хората се веселят. А младите, без да искат придобиват вкус към музиката. - Говори се за репресии към джаз музикантите по времето на социализма... - Това са легенди. „Фокус 65“ на Милчо Левиев се появи през 60-те и просъществува 4–5 години. Оркестърът се разпадна, защото Милчо емигрира. Но това бе негов личен избор, а не репресия. След дълги години отсъствие Милчо се появи отново, но вече като звезда на един от джазовите фестивали. И властта му оказа всички възможни почести. Преди известно време Георги Йорданов, бившият министър на културата, разказа, че големите наши джазмени, пишещи се за приятели на Милчо, са ходили тогава при него да протестират защо го допускат да свири! Ей това е българската завист! - „Александров рагтайм бенд“ попадал ли е в такава ситуация? - Веднъж и аз си имах разправии с една първа секретарка на комсомола, която беше изключително проста мома. Но след като половин час се разправях с нея, отидох в счетоводството, взех си командировъчно и тръгнах да обикалям цяла Европа като джаз музикант. И концертите си вървяха по времето на социализма, и фестивалите. И бяха далеч по-добре организирани, отколкото сега. - Значи демокрацията е виновна за бума на попфолка и затриването на джаза? - Опазил ме Бог! Не съм фен на бившия режим. Но не мога да преглътна простотията, която отвсякъде ни притиска. Не е нормално да не харесваш „Лейди, бъдете добра!“ на Гершуин, а да припадаш по „Радка пиратка“, нали? През лятото свирихме в една бирария, понапълниха се масите, на хората им хареса. Собственикът се бръкна веднъж с 200 лева. Общо за петимата музиканти. После се оплака, че много се е охарчил и намали хонорара на 170 лева. Че тия пари ги дават на шофьора, който кара перуките и костюмите на фолкпевицата! Ако богатите хора не си дадат сметка кое изкуство заслужава подкрепа, жалко и за артистите, и за публиката.