Разговор със Сиябонга Мтембу и Мтунзи Мвубу от нашумялата южноафриканска група The Brother Moves On, която ще свири в София на 12 ноември
Професионални артисти, протестиращи космополити или пророци в родния си град и извън него… Момчета от артистични семейства, израснали като деца в църквата, но и на улицата и откърмени с музиката на Хю Масекела, Джони Мекоа и цялото им златно поколение в южноафриканския джаз… Визионери, черпещи от мъдростта и знанието на предците, а иначе отдавна стъпили с единия крак в бъдещето… Всичко това можем да кажем без никакви преувеличения, когато говорим за The Brother Moves On. Секстетът от Йоханесбург, където нощта говори на много езици (най-малко три – зулу, кхоса и тсвана) пристига в София на 12 ноември, събота, за да изнесе концерт за първи път пред българска публика. С двама от музикантите – фронтмена Сиябонга „Сия“ Мтембу и саксофониста Мтунзи Мвубу – разговаряме по различни теми, отразени в по-голяма или по-малка степен в новия им албум $/He Who Feeds You… Owns You („Който те храни… те притежава“), издаден само преди две седмици за Native Rebel, музикалния лейбъл на саксофониста Шабака Хъчингс, който ги доведе на същото място („София лайв клуб“) преди пет години с проекта си Shabaka Аnd The Ancestors.
Албумът излезе на 28 октомври. Когато го слушах, ми даде някакво ново, свежо настроение в сравнение с това, което съм чувал преди от вас. След това писах на Сия и му казах, че почувствах целия албум, с едно цялостно, нарекох го „небесно“ усещане – насред безкраен, широк, голям океан от мир и светлина. Това беше моето първото докосване до албума ви. Как гледате на него вие самите?
Сиябонга Мтембу: Намираме се, мисля – в много отношения – в края на дните. И духовите инструменти допринасят за предаването на това чувство на неотложност, а и на небесното послание защо сме тук, защо сме жизненоважни. За мен това е документ, свидетелстващ за по-голямото послание.
Слушаме тази чудесна линия от партии за саксофони, като тук саксофонистите сте двама, но има и флейта, както и други духови инструменти. Знам, че някои от тях се изпълняват от самия Шабака Хъчингс.
Мтунзи Мвубу: Партиите на флейтите са изцяло брилянтни идеи на Шабака, тъй като той е и продуцент. Що се отнася до партиите на медните духови инструменти, отне известно време, защото не е лесно да променяш нещата в движение и да добавяш нови. Благодарение на момчетата, беше лесно за мен и Мохамед (другия саксофонист в групата – б.а.) да допринесем за това, което вече вреше и кипеше..
Партиите на саксофона подредени ли са в някаква йерархия при композирането, или това е хоризонтална, демократична структура?
Мтунзи Мвубу: Просто оставяме музиката да ни завладее. Отговаряме на това, което ни подава музиката в дадения момент.
Как Шабака Хъчингс се различава като шеф на другата ви група TheAncestors и продуцент на TheBrotherMovesOn?
Сиябонга Мтембу: Той е много по-сговорчив като шеф на лейбъл, отколкото като бенд лидер.
Сия, моля те да представиш настоящия състав на TheBrotherMovesOn.
Сиябонга Мтембу: Да започнем с барабаните и Симфиве Чабалала. Южна Африка има сериозни традиции в църковната музика и за нас е голям късмет, че той дойде при нас от тази среда. Невероятен барабанист, попил не само традициите на църквата, но и на улицата. Един от най-силните барабанисти в Южна Африка в момента. Свири за Okmalumkoolkat, един от най-големите рапъри в страната. Басистът ни Аянда Залекиле е част и от Malcolm Jiyane Tree-O, с които свириха на The North Sea Jazz Festival в Холандия. Следва Зелизве Мтембу на китарата, моят братовчед и малък брат, който е един от основните композитори в The Brother Moves On. На тенор саксофон е Мохамед Дауджи, невероятен тенор, също така и страхотен кларнетист. Свирил за Mandla Mlangeni Trio, Lwanda Gоgwana и Kinsmen. Имаме си и звезда – Мтунзи Мвубу, на алт-саксофон и флейта, той е най-страхотният професионалист в цяла Южна Африка, с когото човек може да има щастието да свири – наред с Гонце Макене и останалите членове на The Ancestors. Предстои му да издаде съвсем скоро първия си авторски албум – The 1st Gospel.
Кога решихте, че Мтунзи трябва да стане част от групата?
Сиябонга Мтембу: Когато китаристът и басистът ни се скараха. Това беше и една от причините, които се оказаха пречка за идването ни в София първия път преди пет години. Те не искаха да репетират, но Мтунзи ги убеди. Уважават го много, защото беше в по-горен клас в тяхното училище. Кавгата бе потушена. Всички знаехме, че той е невероятен музикант, но той се изяви и като наш брат. Това улесни разбирателството в групата на чисто човешко ниво.
Името на групата, както всички знаем, произлиза от името на (анти)героя от вече класическия сериал The Wire („Наркомрежа“)…
Сиябонга Мтембу: Всъщност от трансформация името на героя. Името на героя беше Брат Музон, но има един епизод, в който го представиха беше The Brother Moves On („Братът продължава напред“).
Запазили сте името с години, но как запазихте групата и творческата енергия?
Сиябонга Мтембу: Най-трудното нещо, през което преминахме, беше смъртта на моя брат, с когото основахме групата. Той беше креативното ни ядро и ни остави отпечатък и енергия, към които винаги се стремим. Още не сме достигнали този стандарт и се надяваме да получим това усещане на турнето сега, познатото чувство на братство и радост. Това завихря творческата енергия в пространството на братството и в пространството на истинското битие. То се изкривява от капитализма, турнетата и всичко друго, но се проявява най-силно, когато сме на сцената, свирим за хората и обменяме енергията си с тях. Друга причина е публиката в Йоханесбург. В най-лошите ни моменти тя винаги е била до нас като дванайсетият играч в отбор от единайсет души.
Най-лесният етикет за изкуството ви е „рок“. Обсъждали сме с теб етикетите изобщо, би ли казал какво се случва със сцената, с рок групите в Йоханесбург и страната днес?
Сиябонга Мтембу: Убихме идеята, че сме рок група. Вероятно и заради постоянните сравнения с BLK JKS. Ние свирим и фънк, и спиричуъл, не се вписвахме съвсем в определението за рок, а и очевидно беше, че свирим по-скоро джаз. Някой ни описа като BadBadNotGood на южноафриканската рок и джаз сцена. Сякаш това повече ни приляга, защото ние сме група, която може да прави всичко. Имаме много специфично звучене и ако го наричаме „рок“, го обезличаваме. Ние правим църковна музика, но и музика на черния човек, която е отвъд римокатолическата църква. Ние сме еманципацията на звука, с който всички сме израснали. Разбирам защо хората искат да го наричат „рок“, но рокът е мъртъв. Вече надхвърлихме това, свирим нещо друго. Не знам какво е и не мога да го нарека по друг начин, но това, което за мен е близко и можем да го наричам по този начин, е „африканска традиционна музика“. Възприемане на традицията от вече четиридесетте години южноафриканска музика, докосваща западния свят. Като деца сме израснали, свирейки тази музика с родителите си, и имаме този жив контакт. Но ние слушахме и Radiohead, и Кендрик Ламар, както и всичко останало, което животът ни поднасяше – Spiritualized, Animal Collective… Смесица е и поради това ни е трудно да се затворим в една много тясна кутия, казвайки „ние свирим рокендрол“. System Оf А Down свирят рокендрол, ние не правим това.
The Brother Moves On е активна част от една по-голяма сцена, която представя южноафриканската музика, като Ндудузо Макатини и албумите му за BlueNote, като Танди Нтули, като Туми Могороси, като Сибусиле Каба… Всички тези артисти изразяват различни страни и нюанси на сцената и са различни в изкуството си, но все пак сякаш отстоявате едни и същи ценности. Как можем да ги формулираме?
Мтунзи Мвубу: Думата, която веднага ми идва наум, е „любов“. Истинската любов може да се движи в различни пространства и да бъде лична с много хора, различни хора, просто любов.
Сиябонга Мтембу: Важно е да се отбележи, че южноафриканската музика променя и оформя световната музика през последните седем десетилетия. Дори преди правителството на апартейда да я изолира, нашите старейшини са били в Обединеното кралство, в САЩ и в цяла Европа, променяйки начина, по който музиката се осмисля и постига. Има една красива песен на Куинси Джоунс, наречена „Мир и любов“, тя засяга всичко, което Мтунзи току-що каза. Всеки път, когато я слушаме, си казваме: „Не може да не е имало южноафрикански музикант в студиото, това си звучи като наше“. Идваме от богато минало, което не ни затваря в идеята да бъдем джаз, да бъдем африканци. Ние имаме основа, поставила ни в глобалното пространство, а там не е нужно да се доказваме с един конкретен вид музика. Ние даваме любов от миналото, имаме наследство, което ни движи напред.
Кой е най-великият урок, на който те научи Хю Масекела?
Сиябонга Мтембу: Спомням си момента, в който изпълнявах неговата песен Stimela. Тя представя влака като жестокото оръжие за Централна и Южна Африка, превозващо мъже от вътрешността на континента за златните южноафрикански мини. Това е една от най-невероятните песни. Обичам я още от дете, но когато я изпях, я усетих и осъзнах не само като велика песен, но и като документ за това, което са преживели нашите народи…
Мтунзи Мвубу, фотография Георги Панчев
Мтунзи, кой е твоят най-голям урок от великите старейшини, който не забравяш и днес?
Мтунзи Мвубу: Този на моя ментор и духовен баща Джони Мекоа, който вече не е сред нас. Той е изоставил кариера и образование в чужбина, за да основе училище насред гетото, без сигурност и финансова подкрепа от никого. Там започнах музикалния си път. Той ме освобождаваше от часове и ме вземаше, за да ходя и да свиря с него на концерти. Веднъж пак чаках да дойде да ме вземе или някой от канцеларията да ме повика. Изпратих му съобщение: „Хей, Джони, идваш ли да ме вземеш?“. Той ми отговори: „Приятелю, време е да почнеш да водиш сам битките си“. Веднага изтичах в канцеларията да се освободя от часове. Този урок не забравям и до днес.
Като говорим за влиянията на „старейшините“, вие ги почитате по различни начини. Свирите музиката им, разказвате истории за тях, предавате нататък уроците им. Освен запазването на това културно наследство обаче, вие като артисти сте и в бъдещето. Какво предстои?
Мтунзи Мвубу: В момента за мен това е излизането на дебютния ми солов албум през декември. Очаквам с нетърпение как ще се приеме и какво изобщо ще се случи.
Кой лейбъл го издава?
Мтунзи Мвубу: Американският лейбъл Ropeadope. Крисчън Скот Атунде Ажуда издава за него, Самора Пиндърхюс, както и много други.
Сия, ти виждаш ли нова вълна в бъдещето? По-нова дори от вас?
Сиябонга Мтембу: Твърде съм стар, за да ме засяга толкова. Вече не браня корони.
И все пак, има ли ново поколение гласове?
Сиябонга Мтембу: Да, винаги има, това е красотата на Йоханесбург. Град в движение, в който и други хора се движат и създават движения, също като нас.
Как ви изглежда днешният свят, гледан от Йоханесбург?
Сиябонга Мтембу: Скъп и пълен с проблеми за всички. Никой не вярва на управляващите го. Нямаме алтернативи, за които да дадем гласа си, а искаме просто безопасно място, което децата ни да обикнат. На фона на всичко това, никой не казва нищо за климатичните промени… Само хубави неща като „Заповядайте на концерта ни, обещаваме, че сме подготвили още много от същото“…
Концертът на TheBrotherMovesOn се организира от музикалната платформа Stretch и радио фестивала „Аларма Пънк Джаз“ на 12 ноември (събота) от 21 ч. в „София лайв клуб“, а като специален гост със свой откриващ сет ще се включи и лондонският поет, афрофутурист и MC Джошуа Айдехен, познат у нас и със соловото си творчество, но и като гласа на групите SonsOfKemet и TheCometIsComing на Шабака Хъчингс.
Иван Хадживеликов
