Два тома с произведения на Николай Хайтов излизат на книжния пазар по повод 90-ата годишнина от рождението на великия разказвач. „Шумки от габър“ и „Хвъркатото корито“ и култовите „Диви разкази“ се появяват с логото на изд. „Захарий Стоянов“, което ще издаде и пълните събрани съчинения на твореца. На 15 септември, вторник, в зала 7 на НДК, от 18,00 часа, почитателите на големия автор ще се съберат на възпоменателна вечер по случай рождения му ден и ще имат удоволствието да си купят новите издания.
По повод годишнината изд. „Захарий Стоянов“ пуска и „Непубликуван дневник. 1986-1992“. В книгата е обхванат интересен период от време - годините преди и след голямата промяна. С познатата Хайтова страст са описани случки и факти, свързани с търсенето на гроба на Апостола. В дневника има и размисли, предизвикани от „видяно и чуто“, бележки от пътувания на писателя с поучителни впечатления, записани сладкодумия и мъдрости, а така също и равносметки за стореното по дни и години. Дневникът, макар някъде да е на места телеграфно кратък, не скрива колоритния език на писателя, усета му за словото и слога.
„Този дневник Хайтов го беше писал само за себе си , разказа пред „Класа“ вдовицата на писателя, преводачката Жени Божилова, която е редактор на всички негови книги. Беше дал да го препишат, ако евентуално реши да работи върху него. Този дневник е тъжен, особено това, което е писал след 10 ноември 1989 г. Хайтов произнася пророчески думи - всичко, за което той говори в бъдеще време, наистина се случи. Дневникът се чете с увлечение, защото размислите са кратки и точни. Хайтов не пишеше лични неща за себе си, за семейството си, за бита в ежедневието ни. Рядко описваше неща, които са се случили около дома и приятелите ни. В това отношение беше стеснителен човек. Не обичаше да разкрива интимните моменти от бита ни, притесняваше се.“ Жени Божилова се чувства щастлива от появата на книгите на Николай Хайтов на книжния пазар: „Твърде дълго произведенията му не бяха издавани. А за него най-важното бе да стига до читателите си“, казва тя.

---

Откровенията на автора на "Диви разкази"

---

Собствена мисъл
(може и да не е голяма, но си е моя)

“НЯМА ХУБАВО НЕЩО, В КОЕТО ВСИЧКО ДА Е САМО ХУБАВО, И ЛОШО, КОЕТО ДА Е САМО ЛОШО.” И добре че е така, това е една утеха за онези, които го знаят.

Биохимия на мисълта

На 18 май т.г. се събудих в 3 часа и като не смогнах да заспя, записах си каквото ми дойде по това време на ума. Мислех си за БИОХИМИЯТА НА МИСЪЛТА. Ето по какъв повод. В Куба мъжът на Светла Райчева изпада в някаква внезапна треска. Така внезапно, без да се знае от какво. Това трае няколко часа до сутринта. На другия ден, когато се връщат в България, узнават, че точно в часа, когато той се “премятал в леглото”, в София агонизирала майка му. Светла ми го разказа.
Много са документираните подобни случаи.
Виж Петър Манджуков, записките за състоянието му по време на Солунския атентат. Виж в спомените за Куцината в “Родопските комити” как жената на Куцината узнава в съня си за смъртта на своя мъж. Виж и съня на Николчо Цвятков в Къкринското ханче, преди да ги заловят с Левски. Също спомените и съня на Юрданка Кметска от Пазарджик за убиеца на свекърва й в махалата Дудовска.
Как става телепортирането на образа в съзнанието на отдалечения на хиляди километри син, когато майка му агонизира? Спомни си и за опита с бактериите, разположени в херметически затворени кварцови кутийки. Когато на едните се въздейства със смъртоносни лъчи и умират – загиват и херметически изолираните оттатък, на които не се въздейства.
Живите организми в критически моменти излъчват някаква енергия, която не знае прегради. Каква е тя? Що за енергия е мисълта, в какви ли биохимически реакции се изразява, как ли се материализира в паметта? Как ли ще изглежда мисълта, ако би могла да се материализира и фотографира?
Космосът е голямо нищо. Но микрокосмосът е още по-голямо.
Там е навярно ключовата тайна на човечеството.

Кое в момента най-силно ме тревожи?

Тревожи ме, че световната сила е в ръцете на престъпници.

А кое най-много ме вълнува?

Тайната на пророчеството. Това е, струва ми се, тайна и на Вселената. В нея се съдържа може би доказателството за следсмъртното съществуване на човешката душа и навярно доказателство за Бога.

*

Пропяха по едно време пойните птичета навън в сливака и минах на друга тема: СВОЙСТВАТА НА СЛОВОТО... Злоупотребата с думите, лъжата, блаженствата, които се осъществяват чрез тях.
Ненапразно спартанците са презирали и подозирали онези, които говорят убедително (речовитите, ораторите). Неслучайно ораторското изкуство съвпада с разложението на гръцкото и римското общество. Словото в наше време служи главно за убиване на истината и се превръща в инструмент за нейното унищожение.
Прясна, неприятна новина: имало статия в “Орбита”, че пластмасовите бурканчета за кисело мляко са отровни (пластмасата не била качествена). Ами за какво я имаме тази наша наука, тия паразитни стотици научни институти, в това число и институти за пластмасите, щом такова просто нещо не са могли да предотвратят – пласирането на отровна пластмаса в човешките хранопроводи?
Боже, боже...

Вчера пък една медицинска сестра в доларовата болница разказваше, че гърците идвали от нас да си купуват лекарства и особено аспирин “Байер”, защото били по-сигурни, че онова, което купуват, не е търговски фалшификат. Там пък, в Гърция, лакомията за печалби и пари дотам е заробила обществото, че даже лекарствата фалшифицират. Значи и там, и тук, и у нас, и у тях, и при капитализма, и при социализма все от едно място произтичат злините – от проклетата човешка лакомия и ламтеж.

11 юни 1989 година, Яврово

Времето ветровито, облачно, хладно и навъсено.

Политическите събития по света

Полша произведе избори с участието на опозицията, целият Сенат е в ръцете на “Солидарност”. В Унгария официално бяха обявени партиите, които ще участват в изборите.
Финландската компартия се саморазтури: отказва се от принципа за единовластие със сила. В Китай хиляди студенти бяха разгонени от танкове, докато викаха “демокрация”. В СССР един парламент трасира трънясалите пътеки на обществения живот горе-долу както става това в Англия. В Сърбия писателите издадоха възвание – да се въведе многопартийна система. Еднопартийната система се пропуква, писна им на хората по света тази форма на диктатура и започва пренаместването на духовете и нещата. Забележително, а и опасно е времето на “отлив”, в което живеем, отрезвяването от наркозата на марксизма.

*

Телевизионните грандомани

Слушах една беседа от някакъв кардиолог за сърдечносъдовите заболявания. Доцент. То бяха превземки, то бяха чужди думи, от чужди по-чужди, то бяха гримаси на високомерие – да ти се повърне.
Голяма напаст са някои наши полуграмотни учени, които не могат да вържат една разбрана приказка. Не смеят, а и не умеят да говорят нормално, защото ще се разбере колко са им плитки мислите, а мозъчетата им – жалки. Всичко това те наваксват с “учени думи”.

За черешата косовка

Малката на горния двор половината я изяждат косовете, защото е най-ранна. През 1985 година съм я обрал на 11 юни, сега е още зелена. Студеното лято забави развитието на овощните дървета и специално на черешките в двора и в цялото село. Народиха много плод, но студът ги пресече и останаха недоразвити, като шушулки. Такива са и черешите на ТКЗС. Сливите имат много, но са още зелени. Ваньо коси ливадата.