Спектакълът обединява съвременна класическа музика, джаз, фолклор, narrative music – театрална и филмова музика, представени като състояния и картини, обединени в музикална цялост. Събитието в залата на Академия „Санта Чечилия“ бе в рамките на Europa in Musica, инициатива на Европейската мрежа на културните институти EUNIC. То се осъществи благодарение на Българския културен институт в Рим и провокира ласкави критически отзиви.
„Магията на „Песента на ветровете“ от Петър Дундаков“ е заглавието на текста на Виторио Дзенарди в онлайн изданието Lo Speciale (21 декември 2021 г.). „Станахме свидетели на завладяваща творба, способна да обедини джаз, класическа музика и фолклор в мощно мултимедийно произведение“, пише авторът. „Дундаков, един от най-известните представители на съвременната българска музикална сцена, ни подари произведение в поредица от картини, оригинални пиеси за струнен оркестър, сопрано, флюгелхорн и фонограма, вдъхновени от темата за вятъра… Един час, наситен с чисти емоции, придружени от образите на Иван Богданов и внушенията на това място, символ на великата музика. Място, което за този проект има емблематично значение именно поради универсалността на творчеството на този автор, в което присъстват съвременното претворяване на великата класика, смесването на различни музикални езици, способни да надхвърлят установените граници между форми и жанрове и да разкажат на нов поетичен език срещата между човека и природата. На сцената заедно с композитора са едни от най-известните български музиканти: камерен оркестър „Софийски солисти“ под диригентската палка на маестро Пламен Джуров, със солисти Росен Захариев – тромпет, Гергана Димитрова (солистка на „Мистерията на българските гласове“ и „Квартет Ева“) и Пламена Гиргинова (солистка на Държавна опера Пловдив). Във видео репортажа виждаме многократно награждавания Иван Богданов.“
Сайтът Ginger Mag отбелязва, че мултимедийното произведение „Песента на ветровете“, представено на 16 декември, съчетава „изтънчеността с емоционалността на посланието, мелодията и хармоничната структура“. Барбара Бианки пише: „Вечер, изпълнена с емоции и възторг…, паметна вечер – чрез необикновена сплав, каквато само великите умеят, се докоснахме до великолепието на лириката и минимализма, джаза и цветовете на „Мистерията на българските гласове“. Без прекъсвания, без цитати, никаква дидактика: изключителна смелост, от която дълбинно се захранва музиката, отличаваща се с невероятно отчетливия си почерк“.
Оценката на I Love Magazine е категорична: „Музиката на Петър Дундаков носи образи в себе си: образи, които съществуват магически между нотите. Но преди всичко той успява умело да съчетае голямата камерна и оркестрова традиция на миналия век с кинематографичната традиция, съпътстваща колективното въображение на почитателите на Седмото изкуство след Втората световна война.
И със същественото присъствие на хармоничното и темброво разнообразие, което джазът дава. Aнсамбълът „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров впечатлява с компактен звук, както и с чисто и изискано изпълнение. Не можем да не споменем тромпета, който в ръцете на Росен Захариев с лекота ни повежда по пътя от класиката до джаза, от ефирната мелодия до по-експерименталното звучене. И после имаме гласовете на Гергана Димитрова (солистка на „Мистерията на българските гласове” и „Ева квартет) и на Пламена Гиргинова (солистка на Пловдивската опера), на които Дундаков е поверил една толкова грижливо написана и богата творба, родена от полъха на голямата мелодичност и наситения превод на мелодрамата, характерни и за изтънчеността на творбите на Прайснер (именития полски композитор Збигнев Прайснер, б.р.). А също и от голямото очарование на древната българска традиция с вълшебния аромат на Балканите.
Ала това, което приятно изненадва в тази наситена музикална творба, е амалгамата на всички тези елементи, които съжителстват и се сливат с една колкото обезоръжаваща, толкова и поразяваща естественост. И тогава откриваме колко ограничаващо и обедняващо е всяко рамкиране, защото ако, както се казва, „гугълнем“ биографията на Дундаков, ще открием, че този изтънчен композитор е определен в „Уикипедия“ като автор на филмова музика. И ако, както казахме в началото, музиката за Седмото изкуство със сигурност е вписана в ДНК-то на неговите творби, то свеждането на цялото му творчество само до една от неговите функции е посредствен жест, който ни лишава от по-ясна и по-цялостна визия. Това ни кара да заявим съвсем категорично, че Дундаков е композитор, един от композиторите на най-ярката съвременност“.
