Градината като отдих, спасение, оазис на красотата и бягството от делничната суета. Пет художнички – Игната Василева, Мария Райчева, Елена Георгиева, Петя Денева и Румяна Русинова – избират тематична рамка на обща експозиция, ориентирана към градините на София. За авторките тази визуално-смислова провокация е повод да насочат вниманието на публиката към красотата в нашия град. Става въпрос за красота, която е стаена на нетипични и неочаквани места и ни „дебне“ отвред в контекста на забързаното всекидневие.
Експозицията, съчетала 30 творби, живопис и скулптура, има единна визия, въпреки индивидуалните послания на всяка от авторките. В изложбата са претворени конкретни кътчета от София. Всяка картина има своеобразен „адрес“ за вдъхновение. Градината не е задължително параден градски парк или официално аранжирано пространство. Тя може да бъде навсякъде – в задния двор на малка къща, на бордюра на смълчана уличка, близо до оживен булевард или в комплекса на кокетен хотел.
Всяка от авторките преоткрива чара на градините по свой начин. Той е налице в опоетизираната смяна на сезоните, в експресивно пламтящите поля от лалета, приказния уют на миниатюрната паркова пластика, в завладяващото притегляне на макове и ириси. Всяка от авторките го вижда по различен начин, но е важно, че и петте художнички акцентират върху фрагменти от онова лице на София, което привлича и носи усещане за хармония и приказност.
Игната Василева отдавна се вдъхновява от градините. За нея природата и в частност цветята и птиците са неизчерпаем източник за интерпретации. В експресивните си платна тя отразява срещата си с макове и тигрови лилиуми, които забелязва на тротоара. Тази „неочаквана“ всекидневна красота тя документира в скици и после претворява във витални платна, в които съжителстват премерена достоверност, жизненост и усещане за хармония и баланс.
С пластики в кавалетен размер Румяна Русинова допълва усещането за изящество и фееричност. Свързва присъствието на скулптурите с ландшафтно оформление или водни пространства в градина. Ажурна изработка и отношение към детайла очертават границите на присъствието на малката пластика в парковата среда с неговата приказно уплътнена идиличност. Мария Райчева е привлечена от малките дворове и от простора на Борисовата градина. В платната си претворява със замах и експресия едри цветя и привлича вниманието на зрителя, създавайки усещане за близост и потапяне в тайнството на вълшебна градина.
Всяка от петте художнички има различен пластически възглед, но в експозицията сякаш виждаме градина с много лица. Тя обаче е с общо излъчване, подчинено на спокойствие или дива жизненост, игнорираща човешкото присъствие.
Елена Георгиева „се заиграва“ с цвета в стремежа си да отрази природната трансформация през различните сезони в контекста на различни зони от София.
С пиетет към ефектите на колоритното въздействие тя претворява експресията на прегоряла градина в края на лятото, балансираната хармония на японска градина в хотелски комплекс или недокосната „дива“ красота в Южния и Ловния парк. Петя Денева се интересува от динамиката на светлината, от трепкането на цвета и от идиличното пространство на градината. Тя е омагьосана от блатата в Южния парк и от гористите части на Борисовата градина. Човешкото присъствие е някак на втори план – приоритет имат природата и спектърът на усещания, които провокира контактът с нея. Често пъти се оправдаваме, че в делничната сивота нямаме време да забележим изящен детайл, красиво цвете или колоритен двор в смълчан квартал.
Понякога, уморени от монотонност, се поддаваме на негативни нагласи. Точно срещу това е насочено посланието и на петте художнички, които карат публиката да погледне на София от друг ъгъл – да потърси невидяното и да долови красивото отвъд проблемите на градската среда.
Даниела Чулова-Маркова
