Богдан Александров представи новия си концептуален проект Scripta Continua в столичната One Gallery. Художник с богата творческа биография и множество изложби („Парейдолия. Портрети в постановка“, One gallery, 2018, „Вертиго. Портрети без диагноза“, Есенни изложби, Пловдив, 2018, „Триади“, ГХГ „Борис Георгиев“ Варна, 2021), той не престава да изследва, преосмисля и поставя в нов контекст както класическата живопис, така и цялостното конструиране на пространството.

В OneGallery художникът ни представя поредното интелектуално предизвикателство, включващо цикъл от различни по формат картини, вдъхновени от увлечението му по класическата живопис. Изложбата е придружена от текст, който въвежда и разяснява концепцията на автора. Изкушен от философията и естетиката, Богдан Александров винаги е изследвал и търсил персонални подходи и техники при създаването на своите проекти. Авторът напълно осъзнато поставя несистематизиран времеви потенциал, в който протичащото линейно време си противоречи с имагинерно добавеното извънвремие. В настоящата изложба той използва твърдението на Мартин Хайдегер за преживяването, което винаги е свързано с акта на познанието, а то от своя страна е свързано с разбирането.[1]

При реализирането и работата по цялостното изграждане на концепцията авторът се опира и върху доказан от невронауката факт.[2] „Феноменът, че мозъкът на всеки индивид знае какво ще е неговото решение, преди то да е осъзнато. С други думи, мозъкът прогнозира какво ще се случи, какво ще видите, след като преместите очи. Т.е. мозъкът мисли в перспектива.“

ScriptaContinua (латинският израз за непрекъснато писане) е типично за древността слято писане без интервали. При четене и писане на средновековен текст и при погрешно прочетена дума, тя бива записвана погрешно. При субективно тълкуване в променен контекст и в отсъствие на синтаксис споменът за записания погрешно текст се променя. Явлението е описано като реконсолидация на паметта[3]. Споменът е точно толкова реален, колкото последния път, когато сте го извикали в паметта. Той се изменя в отсъствието на първоначалния стимул и делът на паметта в него се измества, за сметка на субективността на личността.

В случая ScriptaContinua следва да се възприема като стратегия по преживяването на идеята, с която авторът цели да открие различните белези или обозначения в параметрите на личното художествено време. Те трябва да отвеждат и да препращат към скритите „апокрифи“ при разбирането на неговата идея. Художникът ни поставя въпроса дали търсеното съждение на класическите живописни образци в бъдеще може да послужи за възможен модел на осмисляне и персонализиране на неговия личeн сценарий в полето на съвременната живопис.

При избора на класически произведения Богдан Александров се обръща отново към преживяването, то е водещо като вдъхновение и силна емоция от среща с творбите на Веласкес и дългото съзерцание на картината „Тримата музиканти“, видяна в Берлин. Интересен е споменът от еуфоричното чувство и усещането за празничност, от седмия рожден ден на неговата дъщеря и появата на малка картина момиче с торта. Портретът на детето е инспириран от инфантите на Веласкес. Споменът за малката картина постепенно избледнява във времето, но неговата „реконсолидация“ се активира в съзнанието на автора при разпознаването ѝ години по-късно, видяна случайно.

Въпреки повредите върху платното и остатъчната живописна информация, тя извиква в съзнанието му спомени и чувства, които живеят извън времето. Основният въпрос, който вълнува автора в този проект, е възможността и опитът да използва и внесе метафори от различни спомени в бъдещето, които да си взаимодействат и да извикват преживяното. Това което винаги е занимавало Богдан Александров, е невидимата, скрита същност на явленията и тяхната последваща интерпретация и взаимовръзка със скритата илюзия. Замисълът на автора е да обособи и обедини платната в групи по две или три, прийом, който той използва и в предишни свои изложби.

За целта пространството на галерията спомага в неговата стратегия по преживяването на идеята. Подредени по определен ред, картините разкриват сложни и многообразни свързаности и състояния. Чрез тях Богдан Александров запазва сложната кореспонденция на образа с реалността и преминава през различните слоеве от смисли и метафори, потопени в живописното пространство.

Интересно е любопитството на автора към медузите, което е провокирано от теоретичната физика на Ровели[4] и съществуването на „безсмъртната медуза – един впечатляващ, недосегаем и вечен вид“. В представите на Богдан Александров тяхното безсмъртие ги нарежда до други обекти, натоварени с това качество, а именно шедьоврите на изкуството. По този начин първоначално породилата се идея с недоизяснени и размити граници постепенно започва да борави с нови образи, метафори и изникнали в съзнанието на автора взаимовръзки и фантазии, които разгръщат концепцията и символично „затварят цикъла“.

[1] Хайдегер Мартин, Битие и време, ИК „Марин Дринов“ (БАН), 2005 г.

[2] Теориите за динамично предсказуемо кодиране са постулирани от GraceEdwards, PetraVetter, FionaMcGruer, LucyS. Petro&LarsMuckli, PredictivefeedbacktoV1 dynamicallyupdateswithsensoryinput, /ScientificReportsvolume 7, 28 November 2007

[3] Невронната доктрина е защитена за първи път от Сантяго Рамон-и-Кахал, с което той печели Нобеловата награда за медицина през 1906 г.

[4] Карло Ровели (1956) – италиански и американски теоретичен физик, специалист в областта на квантовата гравитация и по-специално по теория на квантовата гравитация.