След българското участие на най-голямото международно книжно изложение - Франкфуртският панаир на книгата 2021 - и в навечерието на Софийския международен панаир на книгата в НДК от 7 декември. Как се справя книжният пазар, какви са проблемите на издателствата и книжарниците, каква е ролята на изложенията в пандемичната криза? Какви са проблемите пред българските издатели и ще се превърне ли намалената ставка от 9% ДДС върху книгите в постоянна мярка в подкрепа на книгоиздаването у нас?

За тези и някои други проблеми разказва в "Артефир" Десислава Алексиева, председател на Асоциация „Българска книга":

Франкфуртският панаир на книгата

"Успешно беше представянето на българската литература на Панаира на книгата във Франкфурт. Изключително много срещи проведохме. Имаше и български издател, който имаше собствен щанд, освен националния щанд, който ние (АБК - бел.ред.) организираме и на който са представени около 40 български издателства. Това, което показа Франкфуртският панаир и което е особено положително за нас, е, че дори и в тази пандемична обстановка е възможно да се организира изложение - разбира се, при спазване на всички мерки. Освен на живо Франкфуртският панаир имаше и дигитална форма на участие. Така ще бъде и на Софийския международен панаир на книгата. Георги Бърдаров, носителят на Европейската награда за литература, беше във Франкфурт на българския щанд и разговаря с гостите на щанда. Тези панаири са една много добра платформа за обмен на идеи, за сключване на договори и това се запазва през пандемичната обстановка.

Участието на в такива изложения е чудесен начин за промотиране на българската култура и литература. Тази година Франкфуртският панаир беше по-малък като обем и брой изложители, но независимо от това интересът към българската литература беше много голям, както и интересът към програмите за превод. На откриването бяха нашите посланици и консул в Германия, както и вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова, както и зам.-министърът на културата г-жа Весела Кондакова. Това досега не се беше случвало и показва, че институциите в България вече усещат важността на тези изложения за промотиране на българската култура. Този институционален интерес за мен е знак в много положителна посока."

Панаир на книгата в София

"Миналата година той не се състоя заради пандемичната ситуация. За съжаление новините около книгоиздаването не са особено добри, с оглед на повишаването на цените на хартията и на проблемите с доставките. Това е сектор, който изключително разчита на устойчивостта и на читателите. Този панаир не може да бъде в мащаба, в който е бил традиционно, дори и Франкфуртският панаир не беше в пълния си обем и блясък тази година. Но панаир ще има - ще участват по наша информация около 60 издателства. Това е изключителен успех за нас, защото много от издателствата са възпрепятствани и финансово, и ресурсно. Ще има и два фестивала - Софийският международен литературен фестивал и Софийският международен литературен фестивал за деца и младежи, които се провеждат паралелно с датите на Панаира в онлайн формат. И двата фестивала са подготвили изключително богати програми."

След пандемията има изключителен спад в броя на тиражите на българските книги

"През 2019 г. средният тираж е бил около 800 бр., а през 2020 средният тираж е 450 бр... Това е наистина обезпокоително. Свързано е с много фактори. Но, ако имаше нещо, което даде глътка въздух на книгоиздатели у нас от 1 юли 2020 г., това е намалената ставка на ДДС върху книгите. Ние правихме много постъпки в 46-ото НС тази мярка да остане като постоянна, защото книгите са продукт - те са инвестиция в бъдещето и е важно ставката да бъде запазена, за да можем да постигнем устойчивост, особено сега."

Подкрепата на държавата

"Истината е, че намалената ставка на ДДС помогна на колегите да оцелеят, 9% ставка е позволила на много издателства да продължат да работят, да оцелеят на пазара. Когато става дума за културна индустрия, е изключително важно да има истинска подкрепа от държавата. Не говоря за финансова подкрепа, а по-скоро за стратегическа подкрепа, която да насърчава четенето и да се грижи за младото поколение - ваучери за култура за младите хора (както е в Италия и във Франция). Има много неща, които да се направят и да подпомогнат косвено книгоиздаването - ние сме единственият бранш, който не иска пряка подкрепа за себе си. Ние винаги искаме да се подкрепя обществото, библиотеките... и хората да бъдат по-четящи и по-грамотни. Книгите не бива да бъдат луксозна стока - те са толкова важни, колкото е хлябът."

Десислава Алексиева изтъкна необходимостта да има отдел, дирекция, място в Министерството на културата, което да се грижи за програмите за превод, за развитието на българската литература, за насърчаване на четенето и българското книгоиздаване. Председателят на АБК подчерта, че по-ниският ДДС върху книгите е позволил да не се повишава средната корична цена, цивилизационен избор и инвестиция в бъдещето, реална полза за четящите хора. Това ще позволи на издателствата да оцелеят, защото, дори с намалената ставка, ние сме на 23-то място в ЕС.