Елица, сестрата на поетесата: Петя Дубарова никога не е имала таен дневник
Инициативен комитет, съставен от авторитетни личности - радетели за българската култура и изкуство – миналата година внесе в община Бургас предложение за изграждане на паметник на вечно младата българска поетеса Петя Дубарова.
След получаване на необходимите разрешения за ситуиране на паметника вече е открита и дарителска сметка, на която всеки, който желае, може да преведе средства, за да подпомогне добрата инициатива.
До 4 декември 2009 година, когато се навършват 30 години от смъртта на Петя Дубарова, ще има готов проект за паметник на поетесата. Когато бъдат набрани достатъчно средства, той ще бъде издигнат в Морската градина на Бургас, близо до монумента на Христо Фотев.
Елица Дубарова, сестра на поетесата, главен уредник на къща-музей "Петя Дубарова" от 2000 година, разказа пред „Класа“ подробности за новия монумент
.
- Елица, възложен ли е вече проектът за паметника?
- Предстои конкурс, много скулптори заявиха, че ще предложат своите идеи. Със сигурност ще изберем най-доброто.
- Има ли известни имена сред творците, които проявяват интерес към конкурса?
- Да, има и много известни и по-малко известни, и съвсем непознати. Но не бих цитирала никой, за да не пренебрегна останалите.
- Как трябва да изглежда според вас монумeнтът?
- Има своеобразна предварителна нагласа как трябва да изглежда този паметник, направени са и продължават да се правят консултации с различни експерти. Едно е сигурно, в скулптурата трябва да е хваната същността на Петя Дубарова, нейният разкрепостен дух, нейната ведрост. Тя трябва да е задължително с разпуснати коси, да излъчва волност, защото Петя е олицетворение на непокорната младост, която никога не се е вписвала в социалистическия контекст на 60-те години, в които е живяла.
- Дарителската сметка е открита. Досега колко пари са събрани?
- Скоро не съм проверявала, защото дарителската сметка се наблюдава от инициативен комитет. Знам, че основен спонсор ще бъде община Бургас, водят се разговори с големите фирми в града. Имаме много обаждания и от обикновени граждани, дори посетителите на музея се интересуват как да изпратят своята лепта, за да подкрепят идеята.
Паметникът грубо ще струва около 80 до 100 хиляди лева. Разбира се, цената му ще варира, защото зависи от материала, от размерите, но колкото и различни да са идеите на кандидатите в конкурса, ще има определени параметри, с които те ще се съобразяват.
- Колко пъти е преиздавана Петя Дубарова и подготвя ли се нейна нова книга?
- Преиздавали сме я много пъти. Последната година излязоха два тома проза и поезия. Предстои да издадем и американската й стихосбирка, която ще бъде на английски и български.
- Много се писа за тази стихосбирка, която се оказа апокрифна в Америка. Бихте ли припомнили историята й?
- През 1994 г. на изложба, посветена на Петя Дубарова в София, емигрантката Жени Заимова предаде рецензия на стиховете на сестра ми от американски автор. Оказа се, че литературната оценка е по повод на книжка със стихове на Дубарова, издадена две години по-рано в Съединените щати. Рецензентът бе професор по славянска филология Юрий Видов Караджордж от университета в Оклахома. Чак тогава научихме за съществуването на стихосбирката Here I Am, in Perfect Leaf Today („Ето ме днес, съвършено разлистена”). Няколко години посветихме в издирването на книгата. И накрая благодарение на инж. Денчо Михов, управител на издателството „Либра Скорп”, стихосбирката пристигна в Бургас. Той беше успял да я открие и закупи от антикварна книжарница в град Нютън Корнър, щата Минеаполис, срещу сумата от 60 долара, макар че през 1992 година е струвала само 8. Цената й скочила, защото била единствена бройка. Уникалната книжка се състои от 65 страници и в нея са събрани 55 стихове, почти половината от творчеството на Петя. Преводачът е Дон Уилсън.
Стихосбирката много скоро ще се появи на пазара. Тя ще бъде разпространена
и извън границите на България, но този път не като библиографска рядкост, а като пълноценно издание.
- Преди години се говореше за таен дневник, в който ставало ясно защо поетесата се е самоубила.
- Има ли такъв, ще бъде ли публикуван някога?Петя Дубарова никога не е имала такъв дневник. Според мен години наред жълтите издания спекулираха с името на сестра ми, търсейки сензацията и по-високите тиражи.
- Остана ли нещо от творчеството й, което все още не е публикувано?
- Архивът й е огромен. Драскулките й са по учебниците, в полетата на тетрадките. Поезията й я е съпътствала навсякъде. Но по-голямата част от творчеството на Петя вече е предложено на читателите.
- Предвиждате ли още инициативи, свързани с името на Петя Дубарова?
- Цялата дейност на музея е в нейна чест. Много скоро ще издадем каталог с детски рисунки, вдъхновени от творчеството на сестра ми.
- С какво музеят помага на младите творци?
- Музеят е посредник, медиатор между живеца в творчеството на Петя. Ние все повече разширяваме обхвата на дейността си. Преди всичко тя стъпва на културната дейност, а не на халтурата. Занимаваме се с конкурси, изложби, лятната академия, която е традиционна за музея, и всичко, което се явява като трамплин за младите творци не само в Бургас.
- Днешните 17-годишни по какво се различават според вас от поетесата и по какво си приличат с нея?
- Разбира се, днешните тийнейджъри са по-различни, бих казала те имат преимущество, защото живеят в по-благодатно време. Но всички млади хора си приличат по поривите, типични за тази възраст – ведри, стихийни, жизнеутвърждаващи.
По отношение на младите хора бях свидетел на големи възходи и големи спадове и девалвация. В момента сме в период на силно възкачване и се надявам,че този възход ще се разширява. Имаше период, за който до голяма степен повлия и чалга културата според мен, това се отрази доста тежко на младата литература
- Кое е най-ценното нещо, което пазите от сестра си?
- Всичко от нейното творчество е много ценно за мен. След Петя остана много. Нейната поезия е не само етикет, запечатан в определено време, тя живее, тя раздвижва духове и поколения. Вижда се една мощна вълна на възприемане на Петя, на една много силна любов от страна на новото поколение.
интервюто взе: Долорес Витанова