Гробницата на император Цин, който обединява Китай и построява Великата китайска стена, е една от най-големите мистерии в археологията и повод за непрестанни спекулации.
Точният брой на теракотените войници, които я пазят, скритите опасности във все още неотворената погребална зала и съкровищата в нея са обект на предположения.
В книгата „Теракотената армия“, която се появява на българския пазар с логото на изд. ЕРА, историкът Джон Ман се опитва да представи достоверна история за нароченото за осмото чудо на света археологическо откритие. Той преплита исторически факти със собствените си наблюдения и преживявания по време на пътуванията си в Китай.
"Единството, духът, армията, огромната гробна могила и тялото в нея – това са все неща, неотделими едно от друго. Без умението на Първия император нямаше да има единство, а без единство нямаше да има нито организираност, нито мащабни по размаха си артистични умения, нито нужда от сърцата армия.
Много са удивителните особености на армията. Първо, воините не би трябвало да бъдат видени, поне не от човешко око. Второ, странно е, че тези глинени фигури - защото теракота означава "изпечена пръст“ - в различни оттенъци на сиво, синьо-сиво, кафеникаво и оранжево не са били такива, преди да ги погълне пръстта, а са имали ярки цветове. По стечение на обстоятелствата ние ги виждаме изопачено - заради пожара, който ги е повредил, заради изминалото време, лишило ги от багрите им, заради желанието да ги видим подредени внушително като на парад, каквато възможност не е имал никой до разравянето на първия изкоп през 1979 г.", пише Ман в предговора и заявява, че Теракотената армия и Великата китайска стена са двете най-значими теми в китайската история: географското обединение и приемствеността.
Книгата от Ман предлага и 32 цветни снимки на войници от армията, изработени в естествени размери, всеки с различно лице и стиснал истинско оръжие.
Никоя от фигурите няма уродливи изменения, "няма нито едно сипаничаво лице, няма пъпчиви младежи, няма бойци без уши или без очи, няма съсухрени старчета, няма нито една рана...
Безупречна коса, чисто очертани вежди, подстригани мустаци, прецизно очертана всяка мигла: всички изглеждат подозрително добре, идеализирани като Христос на Микеланджело и с подходящо изражение или по-скоро с безизразни лица - неразгадаеми, спокойни, без никаква гримаса или усмивка, която да нарушава идеалните черти."
За да "сглоби" историята на Теракотената армия, авторът прави собствено разследване, интервюта, изчисления, с които да се потопи в онази епоха и да разкаже как са били създадени фигурите - около 8000 войници, от които изпод земята са извадени само 2000, 130 бойни каляски, 520 коня, 150 кавалеристи.
Какво още има отдолу може само да се гадае. През 2001 г. археолози откриват 46 бронзови птици - лебеди, чапли и гъски, разположени около канал, който вероятно е бил подземен поток. Пазят ги 15 теракотени статуи. Сцената пресъздава райска градина.
Според една от легендите в гробницата на Цин има карти на съзвездията и на империята, в които реките и моретата са направени от живак, за да пресъздават течащата вода. Мнението на Ман е, че това може да е напълно възможно, като се има предвид маниакалната обсебеност на Първия император от идеята за безсмъртието.
1000 от глинените воини и други находки от гробницата са изложени в специален музей в древната столица Сиан и всяка година привличат 2 млн. туристи от цял свят. Самият Джон Ман е силно изкушен от темата. Като историк, писател и пътеписец той проявява специален интерес към Монголия и Китай. Завършил е в Оксфорд. Има две следдипломни квалификации- по история на науката в Оксфорд и по монголски език в Училището на ориенталските и африкански науки. Той е автор на книгите „Чингиз хан“ и „Кублай хан“, които също са преведени на български език. Запленен от историята на България, писателят два пъти е посещавал страната ни, освен това е осиновил българче.