Пламен Карталов прави епохална революция в Софийската опера. Най-накрая музикалният феномен „Клетниците" идва в България. Пътят на успеха е отъпкан – първо с „Фантомът на операта", който взе и „Кристална лира" за режисьора и постановъчния екип; втората стъпка бе с „Мамма Миа!" - възторжените овации на публиката съпровождаха всички представления и националното турне. Сега се задава триумфът с хитовия мюзикъл „Клетниците" - носител на над 100 международни награди,една епична приказка за страстта и изкуплението.

 

Заглавието е истинска модерна класика, която стъпва на романа на Виктор Юго и притежава една от най-запомнящите се партитури за всички времена. Творбата е показана за първи път в Лондон през 1985 г. Бихме могли да я определим дори като поп-опера, защото мелодиите преливат една в друга, а изключителният сюжет превърна „Клетниците" в шедьовър на съвременната музикална сцена.

 

Music Theatre International, една от компаниите на продуцента Камерън Макинтош, е най-големият собственик на вторични авторски права на най-великите мюзикъли в света. Именно Камерън предоставя на Пламен Карталов правата за постановка в София още през далечната 1987 г., но реализацията тогава изглежда невъзможна, защото изисква мощен ресурс – сумата за осигуряване само на микрофоните е изчислена на стойност от над 60,000 долара.

 

Времето е дошло и българската публика ще се наслади на мегапродукцията в поредица от спектакли. Софийската опера ще вдигне премиерно завесата си за „Клетниците" на 6 декември, а следващите дата за тази година са само на: 7,8,10,11,12 и 13-и декември. В първите дни на новата 2020 г., творбата на Ален Бублил и Клод-Мишел Шьонберг ще бъде показана на 9, 10, 11 и 12-и януари.

 

Подготовката започна през септември със старта на творческия сезон 2019/2020 г. Щастливците, които са избрани за изпълнители на ролите са одобрени измежду 100 кандидати от Камерън Макинтош. Музикалната подготовка е поверена на Светослав Лазаров, а диригент ще бъде Игор Богданов. Адаптацията е на Тревър Нън и Джон Кеърд, а оригиналните оркестрации са дело на Джон Камерън. Режисьор - акад. Пламен Карталов.

 

МЮЗИКЪЛЪТ „КЛЕТНИЦИТЕ" Е ГЛЕДАН ОТ 120 МИЛИОНА ДУШИ В 52 СТРАНИ И Е ИЗИГРАН НА 22 ЕЗИКА

 

 

     Камерън Макинтош е най-успешният, влиятелен и мощен театрален продуцент в света. В продължение на 50 години той продуцира повече мюзикъли от всеки друг в световната музикална история, в това число и трите най-дълго играни заглавия: „Клетниците", „Фантомът на операта" и „Котките". По повод на 25-годишнината на „Клетниците" Камерън решава да създаде нови версии на класическите мюзикъли, които се оказват толкова успешни, колкото и самите оригинали. Днес първоначално създадената творба отбелязва своята 34-та годишнина.      През 2012-та екранизацията на едноименния мюзикъл вече е факт. Камерън продуцира, Том Хупър е режисьор, а сценарист – Уилям Никълсън. Музикалният филм е с бюджет 61 милиона долара, но изкарва приходи от над 441 милиона долара. Лентата, разпространявана от Юнивърсъл, спечели престижните награди „Оскар", „Златен глобус" и приза на британската филмова академия – BAFTA. Финансистите изчисляват, че общият бюджет на продуцираните от Макинтош най-дълго играни заглавия - „Клетниците", „Фантомът" и „Котките", са изисквали вложения на стойност от почти 1 млрд. долара или 658 млн. лири. Признава, че ако не е станал театрален продуцент е щял да се занимава с архитектура. Днес той влага, освен в собствените си продукции, но и в закупуването на нови сгради - част от веригата театри, които притежава. Има и собствена фондация, която подкрепя множество благотворителни инициативи, организации, личности, театрални проекти. Камерън Макинтош вярва, че е необходимо да бъдат създавани нови версии на класическите заглавия. Независимо колко блестяща е била първоначалната продукция винаги е нужно тя да бъде възраждана и обновявана, за да привлече нова публика. Казва, че най-доброто му качество е да бъде хамелеон и ако някой е написал нещо интересно, той ще бъде катализатора, който създава продукта и го превръща в успешен.

 

КАКВИ СА ВИЗИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ И РЕЖИСЬОРСКАТА КОНЦЕПЦИЯ НА КАРТАЛОВ?

 

Отварянето на храма на високото оперно и балетно изкуство за едни от най-популярните и нашумели мюзикъли е част от мениджърската визия на акад. Пламен Карталов, умението му да провижда отвъд бариерите, табутата, ограниченията и границите, които не бива да съществуват в развитието на музикално-сценичното изкуство. Търсенето, очакванията на публиката и динамиката на пазара задължават всеки ръководител на музикален културен институт да бъде в крак с тенденциите и да гарантира продукции и заглавия, за които настоява публиката. Отварянето на ветрилото на жанровото разнообразие вече не е само пожелателно, а задължително за водещите театри по света. И те го правят, защото така засилват финансовите си постъпления, но и успяват да привлекат нова аудитория в оперните театри. Веднъж влезли, за да видят предпочетеното от тях мюзикълно заглавие, те са привлечени по естествен и достъпен начин и от другите музикални продукции – балети, опери, концерти. Независимо какви са мотивите или причините, то трябва да отчетем тенденцията на миксиране на музикалните сценични жанрове – реалност, която става част от новата музикална култура. Явно, че кръстосаната инфузия е от полза за всички – меценати, маркетолози, продуценти, аудитория. Синтезът на изкуствата привлича и художествени експозиции, които се съчетават с музика и танц – нов вид музикален пърформанс в класическия оперен театър. Художествената виртуозност, уникалността на артиста, иновацията, неповторимостта в интерпретацията и класата на професионализма са задължителни за всеки творец, независимо от сферата на неговата изява. Явно е, че ако до вчера изучавахме границите през призмата на субективните идеали или се опитвахме да ги проумеем и обясним, то днес всичко се развива и синтезът на музика и театър налага нови закони и премахва забраните.

 

Хубавата и красива музика е такава, независимо от жанра си. А от гледната точка на един певец, то няма нищо по-хубаво, ако джаз или поп изпълнител овладее класическата постановка, която дава лекота, правилно звукообразуване, гъвкавост, полетност, изисква чист текст, изразност на емоцията, експресия. Силната техника на певеца е в основата на граденето на голямата кариера, независимо дали е на оперната сцена на Метрополитън, на Бродуей или в джаз клубовете, нали?

 

ЗА СБЪДВАНЕТО НА ЕДНА ГОЛЯМА РЕВОЛЮЦИОННА МЕЧТА

 

„Една от основните задачи и роля на съвременния оперен театър е той да служи на философската идея на изкуството - да бъде барометър на епохата си", ни припомня завета на Гьоте директорът на Софийската опера и режисьор на „Клетниците" - акад. Пламен Карталов. Уточнява, че да постави на българска сцена хитовия мюзикъл е правилен и актуален избор.

 

„Това е нова, революционна идея – редом с основния репертоар, изграден от великите шедьоври на световната оперна и балетна класика на композиторите от различни епохи, да бъде показан и музикалният феномен „Клетниците", посочва акад. Карталов. По думите му всеки днес може да припознае близост с много от характерите и историческите събитията от романа на Виктор Юго, отнесени към всяко време, особено към съвременността.

„Любовта, омразата, състраданието, благородството, солидарността, отмъщението, протестите срещу властта, въобще революционното настроение на народните маси, са все вечни теми, характерни за всяка епоха. Всичко това запалва нов устрем и бунтарски дух в променящите се пластовете на което и да е политическо и обществено поведение", обяснява Пламен Карталов.

Уточнява, че в постановъчното решение търси достигането на социален и духовен катарзис чрез внушенията на гениалната драматургията на мюзикъла.

„Принципът на кинетичното действие е в динамиката на епизодите, бързината на ловко сменящите се картини, контрастните сцени, израстването в движение на характерите и следващите ги събития, взаимоотношенията на контрастните ракурси и линии на непрекъснато напрежение. Убеден съм и вярвам, че те дават шанс на зрителя да „влезе" в действието, да се идентифицира с емоциите на героите и да съпреживее събитията на сцената. Състоянията, обстоятелствата, поведенческите модели са напълно валидни и днес в живота ни. Като режисьор изисквам подчертаването в актьорската игра на вълнуващите взаимоотношения между главните персонажи, настоявам те да са в пълен и хомогенен синхрон с палитрата, изградена от ярката чувствителност и силата на вокалните образи. Химнът на младите бунтари, в името на свободата и прогреса, е: "Да живее смъртта!".

Академик Карталов подчертава, че една от най-важните задачи в режисьорската му работа е постигането на детайлната разработка и портретуване с най-фини и многоцветни багри - част от индивидуалния спектър на всеки един от артистите, независимо дали те изпълняват малка или централна роля.

„Ансамбловата мощ и емоционалните внушения, както в интимните, така и в монументалните картини, са марката за посвещението ми в режисьорската работа, която заслужава сценичното претворяване на този мюзикъл – феномен", обобщава режисьорът – постановчик акад. Пламен Карталов.

Откровено споделя, че голямата му мечта е била да сътвори своя революция в изкуството с поставянето на „Клетниците" през 1987 г. - цели две години преди идването на новата историческа епоха, която преобърна социалния, обществен и политически живот в България чрез силата на демократичните промени.

Остават по-малко от три седмици до сбъдването на този проект – символ. Всички са на барикадите зад кулисите. Подготовката върви усилено и по план. Успехът на „Клетниците" в София е предизвестен, защото под тази продукция се подписват един до друг все утвърдени и изтъкнати професионалисти със световна слава.

 

КОЙ Е ЗВЕЗДНИЯТ СЪСТАВ НА „КЛЕТНИЦИТЕ"

 

 

 

Вече са ясни победителите в кастинга за българската продукция, които бяха отсети измежду стотицата кандидати от лондонската агенция на Макинтош.

 

 

В ролята на Жан Валжан ще се превъплътят: Владимир Михайлов и Богомил Спиров. Жавер: Орлин Павлов, Атанас Сребрев. Мариус: Вениамин Димитров. Фантин: Весела Делчева, Паолина Малешкова. Епонин: Тереза Тодорова, Деница Караславова, Стефани Харалампиду. Тенардие: Румен Григоров, Пламен Гранжан. Мадам Тенардие:Деница Шопова, Юлияна Тодорова, Весела Янева. Козет: Елица Красимирова, Анна Вутова. Анжолрас: Емил Павлов, Калин Душков. Малката Козет: Анжелина Денчева, Ива Сомлева. Епископ: Николай Сотиров, Николай Войнов. Старши майстор: Николай Павлов. Гаврош: Антон Петров, Владимир Илисавский. Офицер: Боян Арсов.

 

 

По договор с CAMERON MACKINTOSH, продукция на BOUBLIL and SCHÖNBERG'S. Мюзикъл от АЛЕН БУБЛИЛ и КЛОД-МИШЕЛ ШЬОНБЕРГ по романа на ВИКТОР ЮГО. Музика на КЛОД-МИШЕЛ ШЬОНБЕРГ. Текст ХЪРБЪРТ КРЕЦМЪР. Оригинален текст на френски език: АЛЕН БУБЛИЛ и ЖАН-МАРК НАТЕЛ. Допълнителен материал:ДЖЕЙМС ФЕНТЪН. Адаптация:ТРЕВЪР НЪН и ДЖОН КЕЪРД. Оригинални оркестрации:ДЖОН КАМЕРЪН. Нови оркестрации: КРИСТОФЪР ЯНКЕ, СТИВЪН МЕТКАЛФ и СТИВЪН БРУКЪР.

 

 

Режисьор:ПЛАМЕН КАРТАЛОВ

 

Диригент:ИГОР БОГДАНОВ

 

Музикална подготовка:СВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ

 

Сценография:ХАНС КУДЛИХ

 

Костюми:ЛЕО КУЛАШ

 

Художник на осветлението:АНДРЕЙ ХАЙДИНЯК

 

Тонрежисьор:ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ

 

Диригент на хора:ВИОЛЕТА ДИМИТРОВА

 

Пластика: РИОЛИНА ТОПАЛОВА

 

Асистент-режисьор:СТЕФКА ГЕОРГИЕВА

 

Превод: МИЛЕН ПАУНОВ, МИЛЕНА БОРИНОВА

 

 

Представя се по договор с Music Theatre International (Europe) Ltd
и CAMERON MACKINTOSH LTD.

 

 

6,7,8,10,11,12 и 13-и декември 2019 г. | 9,10,11,12-и януари 2020 г.

 

 

На добър час!