Поеми си дълбоко дъх. Преброй до десет. Лапни парченце шоколад. Това е и програмата, и тържествената клетва, която четирите приятелки, основателки на клуба „Шоколадов запой”, следват в живота си. Когато свикват „спешни заседания“ и се събират в кафене „Шоколадов рай“, преминават директно към съвет номер 3!
Карол Матюз е световноизвестна авторка. Романите й се харчат като топъл хляб. Нейното уникално чувство за хумор й спечелва легиони от фенове и положителна оценка на литературната критика по цял свят. Книгите й заемат челни места в читателските класации на престижни издания като Sunday Times. Специално за “шоколадовите” си романи - “Шоколадов рай” и продължението му “Шоколадът и градът”, Карол създава сайта www.thechocolateloversclub.com – виртуален клуб за всички, които споделят страстта й към сладкото лакомство. Всъщност още в годината на издаването си "Шоколадов рай" е удостоен с приза "Най-добра шоколадова книга" от фестивала "Еврочоколит" в Италия.
Установила съм, че на света има два типа жени: пристрастени към шоколад и кучки. Кучките са онези дами, които писукат: „Божичко, ама аз просто не съм в състояние да погълна цяло десертче „Марс”! Ще ми стане лошо!”, или с назидателен тон ти изтъкват: „Според мен едно блокче тъмен шоколад е напълно достатъчно, не мислиш ли?!”, или в най-лошия случай те поглеждат пренебрежително и заявяват: „Всъщност аз изобщо не обичам шоколад! Предпочитам по-здравословни храни!” И всичко това, изречено, докато дамата гризка замислено корава солета, сякаш тя е финалният заместител на върховното удоволствие. Ама какво им става на тези жени, за бога?!
А ние, членовете на клуб „Шоколадов запой”, сме си официално пристрастени. Просто си умираме за най-божествената храна на света във всичките й многообразни форми.
Днес аз и моите приятелки сме се събрали в нашата щабквартира – кафе-сладкарница, разположена на една от рядко здравословните задни улички на огромния Лондон. Нарича се „Шоколадов рай”. Всички сме се набутали на най-готиното местенце в сладкарницата – на дивана пред камината. Не че е кой знае каква камина - от онези с буйните огньове и цепениците, - нищо подобно. Това си е само една обикновена, досадно съвременна газова камина, обаче нас ни устройва идеално. И сме си окупирали местенцето, поне до края на работното време. Разполагаме с огромно плато шоколадови вкусотии пред нас – пухкави пандишпанчета с шоколадов пълнеж и капучинова глазура, божествени, топящи се в устата парченца фъч, както и трюфели с прясна сметана и мадагаскарски шоколад за ценители.
Собствениците на „Шоколадов рай” Клайв и Тристан са горди хомосексуалисти. Така де, да не би да очаквате подобна сладкарница да се управлява от нормални?! Та те полагат неистови усилия да ни угодят – на нас, най-верните им и редовни клиенти. Всички разполагаме с чаши горещ шоколад, поръсен обилно с чили и гарниран с огромни конуси бита сметаната.
Точно сега се намирам в много объркан момент от живота си. Любовният ми живот напоследък бе романтичният еквивалент на жестока катастрофа по главната магистрала. Броня до броня, виещи клаксони, кола върху кола, тотална разруха, трупове – във всички посоки. Та докато чакам шоколадът да подейства, нищо не ми пречи да ви осветля как стоят нещата. Двамата с Джейкъб имахме кратък, но взаимно задоволителен флирт, въпреки че вследствие на поредица от нещастно стекли се обстоятелства така и не стигнахме до наистина мръсната страна на нещата. За разлика от Маркъс той бе изключително приятен и изискан тип. Макар блясъкът му да поувехна, след като разбрах какво, всъщност, е естеството на работата му. Джейкъб ми беше казал, че работи в развлекателната индустрия, което само по себе си не беше чиста лъжа. Просто накрая се оказа, че е мъжка проститутка. Божичко, защо всички мъже в живота ми се оказват с някакви скрити дълбини, които аз успявам да зърна едва когато е станало твърде късно?! Ще кажете, къде в цялата тази работа попада скъпата ми приятелка Шантал, също член на нашия клуб!?. Ето къде! Тя, моля ви се, била съвсем наясно какво точно работи Джейкъб! Е, ако трябва да бъда справедлива, тяхното не е било точно ходене в нормалния смисъл на думата – тя просто му е плащала на час. Обаче мисълта, че тя е спала с Джейкъб, макар и само по служба – и това при положение че аз не успях да стигна дори до бельото му, – сложи прът в нашите приятелски отношения. А после, когато се събрах отново с Маркъс, се оказа, че съм направила поредната си Голяма грешка, която беше върхът на всичките ми Големи грешки. Той просто ми доказа, че колкото и да исках, не можех да му вярвам. Очевидно никога няма да престане да бройка всяка жена, а аз никога повече няма да повярвам, че някога ще се поправи. Но край! Този етап от живота ми вече приключи! Останките от корабокрушението ми са разчистени и магистралата на моя живот отново стана годна за преминаване.
Двамата с Ейдън Холби работим за „Тарга” – компания за възстановяване на компютърни данни, която... ами... възстановява данни. Само не ме питайте за някакви други технически подробности, защото това е всичко, което знам. Та, както вече казах, Ейдън ми беше шеф, и точно тогава разбрах колко е готин. Оттук и прякорът, който му дадоха членовете на клуб „Шоколадов запой”. Наскоро обаче го повишиха в началник на Международния - нещо си... адски важна длъжност - и точно затова сега той е в Земята на другия край на света, а аз си седя в Лондон. Иначе работя в отдел „Продажби” на някаква временна и засега неопределена длъжност, чиято единствена определеност се състои в това да се старая да не правя нищо твърде трудно. Аз може и да съм най-постоянната временно заместваща, работила някога в „Тарга”, обаче не възнамерявам да прекарам остатъка от живота си набутана там. О, не! Продължавам да очаквам онова, за което съм родена – съдбовната си роля. Която засега някак си ми убягва, ама нейсе!
Дишай дълбоко. Брой. Яж! Мммммм... Вече е далеч по-добре!
