Райко Байчев

Когато 21-годишният Скот Фицджералд среща Зелда Сейър, тя е само на 17, танцуваща в кънтриклуб, безобразно млада и красива. Скот е лейтенант в армията. Токът между двамата протича още в първата им среща. Зелда е впечатлена от излъчването му – пише в дневника си, че изглежда така, все едно е стъпил във въздуха, а не на пода. Разменят погледи и танцуват заедно. Прегърнали се веднъж, танцът им ще продължи повече от 15 години, вкопчени в любовта, обсебени един от друг.
Седмици по-късно се сгодяват, само че възниква проблем: парите. Скот работи в рекламна агенция, праща разкази по списания, но определено не е богат. Капризната Зелда е от заможна фамилия, баща й е съдия във Върховния съд в Алабама. Тя обича годеника си, но гледа трезво на нещата: поне тогава Скот е неперспективен. Химията на парите се оказва по-силна от любовната. Разтрогват годежа и се разделят по желание на Зелда. Скот е сринат. Единственото, което му е останало, е умението да пише и болката от раздялата. Фицджералд се завръща в родната си къща в Сейнт Пол, сам със себе си и с последния си шанс: да напише книга, която да му донесе пари и слава, а с парите и славата да си върне и любимото момиче.
С такава романтична нагласа към света мечтателят Фицджералд би умрял от глад и любовна мъка, ако нямаше страхотен талант. Скот успява – написва „Отсам рая“, която се превръща в най-продаваната книга в САЩ за годината. Битката за сърцето на Зелда минава през богатството – за това любовта и богатството са най-силните теми на Фицджералд. Като в приказка мечтата на Скот се сбъдва – освен богат и известен, той печели отново любовта на Зелда и този път двамата се женят.

Иконите на джазовата епоха

Скот и Зелда стават знаменитости, пълнят страниците на списанията и вестниците с неконтролируемата си жажда за живот, алкохол, страст и слава. Лудостта им няма край. По време на медения им месец ги гонят от два поредни хотела заради безобразно пиянство. Зелда се къпе във фонтаните по площадите. Возят се на капака на такси. Където и да са, Скот и Зелда завихрят невидима енергия, излъчват любов и младост и ги предават на хората около себе си. Превръщат се в икони на джазовата епоха, идваща след края Първата световна война.
Зелда и Скот пътуват в Европа, посещават и Париж. Там Фицджералд се среща с Хемингуей. Двамата са най-влиятелните писатели в САЩ след войната. Въпреки че са страшно различни, суровият Хемингуей и финият Фицджералд стават добри приятели. Хемингуей, впрочем, не може да търпи Зелда. Зелда също не го понася. Ревнува Скот от Хемингуей, дори ги обвинява, че имат хомосексуална връзка. Фитцджералд решава да докаже мъжествеността си по-особен начин – като спи с проститутка. Ревността подлудява и без това лудичката Зелда и тя решава да набие съпруга си. По време на едно парти пък започва да се търкаля по стълбите, побесняла от това, че Скот не й обръща внимание, а говори с една танцьорка.
Но Скот не е монополистът в изневерите. В един момент Фицджералд започва да пише „Великият Гетсби“ и е просто обсебен от работата си. Зелда мрази дните, в които Скот е погълнат от героите си, и започва да се среща с френски пилот на име Едуард. Щом разбира за срещите, писателят, навярно уморен от това да се бори за Зелда по романтичния начин, решава проблемът съвсем практично: заключва я в собствената им къща. Това явно върши работа, защото Зелда забравя за французина.
Екзюпери пише, че любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това да гледат в една посока. Скот и Зелда обаче са твърде емоционални, страстни, чувствителни, за да се откажат от взирането един в друг и да заживеят спокойно, с четири собствени и десет осиновени африкански дечица, семейна модна линия и марка парфюми „Фицджералд“. Двамата се карат, обичат, мразят, ревнуват, изнемогват един без друг, изнемогват един с друг. Това е любов, в която щастието и нещастието се опъват до двата полюса. Връзката им е болезнена, но те продължават – две разранени сърца, триещи се едно в друго. Егото им е огромно, хипертрофирало: никой не успява да подчини другия. Любовта им е фатална, но и съзидателна: особено щом става въпрос за сюжети.

„Великият Гетсби“

Скот написва романа, но се колебае за заглавието – Зелда е тази, която прибавя към Гетсби „Великият“. Историята на Гетсби и любимата му Дейзи е почти идентична с тази на писателя. Гетсби и Дейзи се разделят, тъй като той няма пари. Гетсби напуска градчето и решава да натрупа богатство. Не е виждал лицето й цели пет години. Но през това време е отказал да направи най-естественото – да забрави една любов и да я замени с друга. Вместо това героят на Фицджералд се вкопчва в огромната липса и болка, зейнали у него, усуква ги в лъч светлина и с някаква невероятна мечтателност подчинява живота си на една цел – да спечели отново момичето от миналото. Да рестартира любовта, която е изгубил.
Нужни са му пари. Влиза в бизнеса с лекарства и петрол, а хората започват да говорят, че се занимава с контрабанда и че търговията му не е чиста. Но любовта оправдава средствата: Гетсби знае, че богатството ще му помогне да спечели Дейзи. Тя впрочем е вече женена и с дете. Но това не го спира. Той купува скъпо имение близо до нейната къща и организира грандиозни партита. Без да се показва на никого, сам на терасата или зад прозорците, втренчен в дивата тълпа от непознати, дошли да празнуват и пият, Гетсби очаква да зърне момичето, което е обичал толкова години.
Двамата се срещат, любовта сякаш ще се разгори отново и Гетсби ще осъществи мечтата си. Тя му казва, че го обича, и че винаги го е обичала. Но след това се появява колебанието - мъжът й, дъщеря й... В крайна сметка Гетсби не успява да си я върне. Струящата болка от книгата е в жестокото разминаване между мечтата на Гетсби и реалността. И истината, че Дейзи - това са две жени. Първата Дейзи е онази в ума на Гетсби: влюбеното нежно момиче, в което е вярвал, съхранявайки образа й с фанатична обич. И втората, истинската Дейзи: онази, която е женена, с малка дъщеричка, онази, придърпаната от действителността, овързана с ремъци към земното, за разлика от въздушния Гетсби.
Славата на романа не успява да вкара в релси живота на Скот и Зелда. Когато е на 30, Зелда постъпва в психиатрия. Диагнозата е шизофрения. Лекува се в клиники в Швейцария и Франция. Не успява да се възстанови до края на живота си. Фицджералд я използва за прототип в другия си голям роман - „Нежна е нощта“. Здравето му обаче се разкапва, пие ожесточено и на 40 е съвършен алкохолик. Понякога е пиян със седмици, злоупотребява и с наркотици. Получава два поредни инфаркта. В един момент решава да спре водката и твърдия алкохол. Спира я наистина – само че започва да пие по каса бира на ден. Финансовите проблеми го засипват. Зелда е постоянно в психиатрии и санаториуми, а издръжката й е скъпа. Скот работи за кратко в Холивуд, пише киносценарии. В последните години двамата се отчуждават – изтощителната им любов, горяща повече от 15 години, утихва. Фицджералд умира от масиран инфаркт на 44, а Зелда умира 4 години по-късно – в болницата, в която е настанена, избухва пожар, в който изгарят 8 жени, сред които и тя.
Скот и Зелда, като името на втория роман на Фицджералд (The beautiful and damned), остават красиви и прокълнати. А под имената им, издълбани в общата надгробна плоча в Роквил, стоят последните думи от „Великият Гетсби“ :
„Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото.“

---

Цитати:

---

"Аз съм един от малкото честни хора, които съм познавал."

"Покажете ми герой и ще ви напиша трагедия."

"На 18 години убежденията ни са хълмове, от които гледаме; на 45 са пещери, в които се крием."

"Първо ти искаш питие, после питието иска питие, после питието иска теб."

"Схващането, че за да накараш някого да работи, трябва да размахваш злато пред очите му, не е аксиома. Просто правим така от толкова отдавна, че сме забравили за другите начини."

"Светът не е за момчета и момичета. Светът е за мъже и жени."