Ивайло Харалампиев, специално за „Класа“

Пещерата Ел Соплао в автономната област Кантабрия в Северна Испания спечели наградата „Златната ябълка 2009“. Призът се присъжда всяка година от Международната федерация на журналистите и писателите по туризма /ФИЖЕТ/ и за него се състезават страна, град, личност, обект или организация, които са допринесли за суперкачество в туризма. Сред досегашните носители са Сицилия, Краков, остров Лансароте, Сплит. През 1980 г. „Златната ябълк“а е присъдена на Рилския манастир. Основана през 1954 г., ФИЖЕТ обединява над 1000 членове от 40 страни и минава за най-голямата оперативна журналистическа асоциация в света.
Ел Соплао, известна като Сикстинската капела на подземния свят, заслужи наградата в качеството си на безпрецедентен в световен мащаб иновативен туристически продукт. Разположена на 540 метра височина в планината Сиера де Арнеро, на 65 км от автономната столица Сантандер, пещерата е открита благодарение на действалата до 1978 г. мина за олово и цинк. Сега тази част от историята е инкорпорирана към комплекса, превърнал се след гигантска инвестиция в едно от най-посещаваните места на Иберийския полуостров.
Eл Соплао е дълга 30 километра. В момента пеша за около час се посещават 1200 метра, напълно оборудвани и за хора със затруднена подвижност. Стереоуредби и локализирана илюминация подсилват усещанията на посетителите, а магията е гарантирана от почти хипнотизиращата класическа музика. Има и по-дълъг и авантюристичен маршрут от три километра, за който е необходима специална спелеоложка екипировка, която се дава на мераклиите на място. И тази част обаче спокойно може да бъде извървяна, без да са необходими никакви особени приготовления или опит. Туристическата атракция е подсилена от миньорско влакче като във филм за Индиана Джоунс, което вози от входа на някогашната мина до началото на пещерата.
Ел Соплао обаче комбинира перфектно наука и развлечение. Тя представлява на практика и изследователски център за учени от цял свят. Въпреки огромните усилия те все още не успяват да открият истината за произхода на ексцентричните образувания, с които пещерата се слави в света. За разлика от сталактитите и сталагмитите тези форми растат в различна посока и нямат стабилно научно обяснение и до днес. Ел Соплао е и екопроект – специална супертехника следи всички биоклиматични параметри, а при необходимост цялата инсталация може да бъде демонтирана, без да навреди на подземното чудо.

Българска творба пред прословутата пещера

Българската артистка Дора Стефанова попадна във финалната селекция от няколко съвременни творци, избрани да допълнят внушителния екстериорен пейзаж на Ел Соплао. Нейният проект Muro de mina /“Минна стена“/ грабна журито с поетичната интерпретация едновременно на историята на мястото като някогашна мина и на най-стабилната тема в арттраекторията на Дора - яйцето като безпогрешен символ на генезиса.
Едно от най-зрелищните културни изяви в пещерата са концертите в една от подземните галерии. Специфичните микроклиматични условия налагат необходимостта от строг контрол. От влагата музикалните инструменти бързо губят настройката си, а човешкият глас не може да издържи дълго в такава атмосфера. И все пак много са музикантите, които искат поне веднъж да се изявят на подобен уникален терен. Дори и световното мецосопрано Тереса Берганса е пяла на ексклузивната подземна сцена.
Иначе Кантабрия се радва на зашеметяваща колекция от над 6500 пещери. Най-известната от тях несъмнено е Алтамира с първата художествена проява на човечеството. Миналото лято ЮНЕСКО добави към съкровищницата си още 17 пещери от кантабрийския корниз, в които има палеолитно творчество. Това е до момента и най-мащабната признавана някога колекция от праисторическо изкуство на планетата.