Ню Йорк – София
Не съм и предполагала, че пиесата ми „Христос и Магдалена” ще види бял свят в Ню Йорк. Публикувана в книгата “Мистерии”, илюстрирана от Невена Коканова, (Издателско ателие „Аб“, София, 2006), пиесата очакваше звездния си час и го намери... на хиляди километри от родината.
Спектакълът “Av@tar” по “Христос и Магдалена” бе представен на място, известно като светилище на авангардния театър в Ню Йорк - Judson Memorial Church. Всички билети с цена 20 долара бяха продадени. И на двете премиерни представления в залата нямаше свободни места.
Най-неочакваната изненада за мен дойде преди втората премиера, когато забелязах , че зрителите, които влизат за представлението, превъзбудено споменават името на президента Барак Обама. Оказа се, че на около 80 метра от нас той и семейството му са влезли в ресторант да вечерят. Тутакси излязох и видях много полицейски коли и хора, които чакаха да видят Обама. Трябваше веднага да се върна, защото само след десетина минути представлението започна.
Постановката е забележителна. Силно впечатление прави мултимедията киноекран вместо декори, с диалог, данс театър, оперно пеене и жив оркестър. Един от черните музиканти, Фредерик Джонсън, е свирил с Арета Франклин, Чик Кърия, Майлс Дейвис.
Българката Антония Катранджиева - познато име в театралните среди
Зад успеха на представлението безспорно стои режисьорката д-р Антония Катранджиева. - енергична, волева, талантлива млада жена, с отлично театрално образование. Стремежът й е да популяризира българската култура. И това съвсем не е случайно, защото е родена в София. Като дете на български дипломати е израснала и учила в Китай и Малта. Завършва НАТФИЗ “Кр. Сарафов” през 1991 г. в класа по актьорско майсторство и режисура за пантомимен театър на доц. Васил Инджев. Занимава се с модерен танц – прочутата Греъм техника при Албена Атанасова към Школата за развитие на таланта на Красимира Колдамова. Антония учи бойни изкуства при Александър Илиев, занимава се и с йога. Голямо изкушение за нея е Балийската мистерия - изучава я в State college of the Art в Денпасар на остров Бали, където преди години френският театрален реформатор Антонен Арто прави своите експерименти. През 1999 г. Антония защитава дисертация към Катедра „Основи на сценическото движение” на НАТФИЗ „Кръстю Сарафов. Темата й е „Интуитивният жест – елемент от психо-физическата подготовка на актьора на XXI век”. Не след дълго специализира в Театрално-танцовата академия в Цюрих, където овладява техниките на Рилийз, Лимон, Хортън, Греъм, Буто. От 2002 г. живее и работи в Ню Йорк, където оглавява своята частна танцово-театрална трупа „Оувърграунд” като режисьор и хореограф. Преподава физически театър, обединяващ танца, мимиката, музиката, контактната импровизация, тай-чи, йога. Антония е ценена и уважавана в театралните среди в Ню Йорк, особено сред младите творци.
Как американците изразяват възторга си от това, което са видели? По начин, непознат у нас - милваха лицето ми с длани, усмихваха се, неспирно благодаряха. Не съм била свидетел на подобни жестове в България.
Гостувах на колегите от нюйоркското списание Ameriсan Theatre, срещнах се и разговарях с главния редактор и ръководството на списанието. Разменихме си списания, аз им подарих летописа на българското сп. „Театър” и специализираните броеве, посветени на Йежи Гротовски и Дюренмат. Бяха впечатлени, а аз получих разрешение да препечатваме техни публикации. В Ню Джърси в „Алфа арт галерия”, която е на едно българско семейство, бе представен откъс от постановката, проведе се разговор за българския театър, а самата галерия беше наградена от градската управа на Ню Джърси за дейността й.
131 долара за билет за „Фантомът на операта“
Да попаднеш на театрално представление в Ню Йорк, може само ако предварително са ти осигурили билети – разпродават ги месеци напред. Затова трябваше да се задоволя с насладата да мина покрай великолепните артсредище Линкълн център, Карнеги хол, Рейдио сити мюзик хол.
Гледах три представления на Бродуей и едно в световноизвестния експериментален театър „Ла Мама“. Там се случи нещо изненадващо. Преди представлението на Asclepius с реж. Елън Стюарт на подиума в инвалидна количка излезе самата легенда Елън. Тя поведе откровен диалог с публиката, споделяйки, че театър „Ла Мама“ има сериозни финансови проблеми и се тревожи за съдбата му. Публиката я посрещна с възгласи и сълзи. На Бродуей гледах Joe Turner’s come and gone от А. Уилямс - представление, решено в традиционен стил, К“ралят умира” от Йожен Йонеско с изключително силната актриса и суперзвезда Сюзан Сарандън, от която взех автограф, и хитовото заглавие на Андрю Лойд Уебър и Чарлз Харт “Фантомът на операта”. Мюзикълът беше с впечатляващи визуални ефекти и шеметна за нас, българите, цена на билета - 131 долара.
В България театрите ни в техническо отношение са на доста семпло ниво, за да се състезават с нюйоркските. Но пък ние си имаме Маргарита Младенова, Иван Добчев, Явор Гърдев, Александър Морфов, Теди Москов, Лилия Абаджиева, а те ги нямат и това личи!
Добър урок за бивши, настоящи и бъдещи кметове
И Бойко Борисов, и преди него Стефан Софиянски са били в Ню Йорк. Как нашите столични кметове не са забелязали визуалната нравственост и високата улична култура на този осемнадесетмилионен град, за да я пренесат и в София! Аз не можах да видя в Ню Йорк нито една реклама с жена с по-дълбоко деколте. Да не говорим за красавици по бельо или пък мъже и жени в предизвикателни пози, с които е накичена и опошлена София. Не искам да вярвам, че американците са пуритани. Има ги и порното, и проституцията, и пошлото – но всичко е там, където трябва да бъде – в подземието. Понеже имах възможност да отида и до Ниагарския водопад, по този дълъг път не видях една стояща и очакваща проститутка, не бях свидетел на нито едно дивашко и свирепо изпреварване, които тук в България ни смразяват от ужас. Там нарушиш ли пътните правила, плащаш висока глоба заедно с документ, на който пишеш, че си виновен. Ако не пишеш, че си виновен, не ти приемат парите и те пращат на съд. Изобщо през тези мои дни в Съединените щати доста мислех за България. Единствената ни реалистична надежда е Европейският съюз. Другото са безплодни нашенски бленувания.
Какво написаха американските вестници за „Христос и Магдалена“
„НЮ ЙОРК ТАЙМС”
Свръхсъвременна театрална синестезия, умело вплела в себе си традиционни и модерни средства на театралната магия... Една проникновена творба, вълшебно поставена и майсторски изиграна, достигаща до „дигитално Богоявление”.Истински съвременен ултраавангард, скъсващ с овехтелите традиции на театралната дидактика и прокламиращ естетиката на мултимедийното изкуство...
Дебора ДЖОВИТ, театрален критик
„НЮ ЙОРК ПОУСТ”
Дълбока, ефирна, неконвенционална творба, декодираща по пленителен начин мистерията за Мария Магдалена чрез съвременен танц, ритуални химни, видео и театър. Силно и интелигентно сътворено произведение, което грабва и разтърсва. Истински театрален катарзис, „Христос и Магдалена” събира танцьори, певци, актьори, дизайнери и музиканти от Русия, Холандия, Мароко, Корея, Япония и България в световно шоу на театрално-танцовия авангард на XXI век.
ЛИНДА СТЕЙСИ, театрален и телевизионен критик
„АЙ ЕМ НЮ ЙОРК”
Провокиращ танцово-театрален колаж, надхвърлящ дързостта на Пина Бауш. Прозорливи решения и пророческо звучене. Интересна сплав между екзистенциалното и епичното, брилянтно решение на темата и образите, вплетени с визуална драматичност в пластическата канава.”
АСАКО МАДЖИСАНО, танцов критик,
директор на Сити център за изкуствата, Ню Йорк
.jpg)
Автограф от Сюзан Сарандън
Judson Memorial Church е предпочитано място за феновете на авангардния театър в Ню Йорк.