Райко Байчев


С поредната доза ЛСД в тялото 25-годишният студент по художествено писане Кенет Киси халюцинира грамаден индианец, представяйки се за „вожда Бромдън“. По това време Киси участва в програма на правителството, тестваща ЛСД, кокаин, мескалин в болницата в Менло Парк. Киси е доброволец в експериментите. По-късно казва „един вид вземах наркотици патриотично“.
„Осем часа, всеки вторник сутрин, докторът ме оставяше в една малка стая с хапчета или чашка с горчива течност и затваряше вратата. Идваше след 40 минути да види дали съм още жив, да направи тестовете си, задаваше ми въпроси. Аз пък си прекарвах времето, изучавайки вътрешността на черепа ми – и също наблюдавах пациентите в лудницата“, разказва Киси. ЛСД тогава се тества като инструмент за изтръгване на признания от военнопленници. Кой би си помислил, че след години ще стане част от менюто на хипи поколението, заедно с марихуаната, „Бийтълс“, дългите коси.
След експериментите Киси постъпва на работа в болницата. Студентът се сприятелява с пациентите и открива, че лудостта им всъщност е поддържана – те не са ненормални, но атмосферата и халюцигените, с които ги упояват, постепенно вземат власт над тях. Киси обаче не е психиатър, а писател. Водил си е записки през цялото време. Записките са две неща: това, което е видял, и това, което е халюцинирал. А Киси никак не подценява второто.
Да обясняваш гениалността на писател само с алкохол или наркотици обаче е глупаво: дори и това да е Кенет Киси. Освобождаването на мозъка е важно; но освен с ЛСД трябва да си тъпкан с талант и познания. Киси учи художествено писане в Станфорд. Силно повлиян е от Достоевски, Ницше, Керуак, Улиям Бъроуз, Хемингуей. Написал е два романа още като студент, „Зоопарк“ и „Края на есента“, но те са останали непубликувани. Запален е по контракултурата. В училище и колежа, впрочем, е шампион по борба.

Плакатът, рекламиращ партитата на Киси

Макмърфи срещу Старшата

„Полет над кукувиче гнездо“ излиза през 1962 г. Романът става абсолютен хит, нещо като лична библия на младежите в САЩ. Епохата е изключително интересна: Америка е в икономически подем, започнала е войната във Виетнам, говори се и за началото на консуматорската култура, а срещу нея тръгва антиконформистки фронт на хиляди младежи, ненавиждащи войната и улегналия начин на живот. Наркотиците, сексът, постоянните пътувания са оръжията на тази съпротива. Перфектният момент за появата на „Полет над кукувиче гнездо“.
Противосистемен, анархичен, бунтарски роман, „Полетът“ е една жестока метафора за природата на властта. Лудницата, управлявана от Старшата, е видяна от вожда Бромдън като огромна паяжина, в центъра на която стои тя, плетяща правилата, изискваща подчинение. Вождът нарича това Системата. Тогава Кенет Киси внедрява в Системата чуждия елемент – Рандъл Патрик Макмърфи – комарджия, авантюрист, пройдоха, но и човек, който схваща механизмите, предизвикващи лудостта.
Макмърфи улавя онова, с което останалите са свикнали: че дисциплината на Старшата не се стреми само към един миниатюрен свръхподреден свят, а че това е дисциплина, целяща да те отслаби. Да изсмуче волята, да изпомпа силите ти; да те накара да повярваш, че си луд, въпреки че не си. Да източи енергията ти като с катетърните тръбички, закрепяни към най-тежките случаи в лудницата – Хрониците. Макмърфи разбира, че пациентите са чувствителни и раними и че Старшата се възползва от това в груповите терапии – тя ги кара да разказват и описват слабостите си. Пациентите дълбаят в раните си, разнищват ги, разказват постоянно за тях. Груповите терапии Макмърфи нарича „птичи погром“ и дава пример: птиците в ятото винаги изкълвават до смърт тази, която кърви. Макмърфи казва, че единственото спасение е да сложиш черна превръзка на очите си – тоест, да спреш да мислиш за недостатъците си. Но пациентите са твърде отслабнали – и новакът в лудницата решава да ги спаси. Има своя рецепта. „Превръзката на Макмърфи“ включва хазарт, алкохол, риболов на кораб, две проститутки, отказ да си вземе хапчетата и т.н., и т.н. Макмърфи има своя терапия – терапията на неподчинението. Анархия, която лекува.
Историята се разказва през погледа на вожда Бромдън. Индианецът чистач, преструващ се на ням, усеща, че откакто Макмърфи е в лудницата, всички се променят. Макмърфи се опитва да прехвърли своята сила на тях. И успява. „Полетът“ завършва със смъртта на бунтаря, опериран до унищожаване на разсъдъка по заповед на Старшата. Вождът удушава безпомощното му тяло, но Макмърфи вече се е пренесъл върху всички. Пациентите напускат лудницата, а вождът Бромдън разбива мрежата на сградата с огромния блок от бетон, който дори Макмърфи не успява да повдигне.

Джак Никълсън играе Макмърфи във филма на Милош Форман.

Merry Pranksters

След успеха на романа самият Кенет Киси започва да играе ролята на своя герой. Купува училищен автобус, боядисва го в червено и го рисува в пъстри цветове. Заедно с Нийл Касиди, Алън Гинзбърг и още куп артистични откачалки Кен Киси започва да обикаля страната и да прави онова, което е научил от правителството – да предлага ЛСД на хората. Бандата нарича себе си Merry Pranкsters (Веселите шегаджии). ЛСД е все още законно.
Шантавото автобусче става легендарно в цяла Америка. „На буса съм“ се превръща в нарицателно за това колко здраво си се надрусал. Кенет Киси кани приятелите си на грандиозни партита, на които провежда т.нар. ЛСД тестове. Партитата се обявяват с плакати „Можеш ли да минеш теста?“ Цялата работа е микс от наркотици, силна музика и алкохол до смърт.
Полицията открива в дома на Киси внушително количество марихуана. За да не го арестуват Кенет Киси инсценира самоубийство. Моли негови приятели да закарат колата му близо до една скала и оставя прощално писмо. В същото време бяга с други негови приятели в Мексико. След време обаче не издържа и се връща. Арестуват го и прекарва 6 месеца в затвора. Нишката на лудориите свършва тук – след затвора Киси се оттегля в семейната си ферма и живее там до края на живота си. Пише няколко книги, най-известна от които е „Песента на моряка“.
В същото време „Полет над кукувиче гнездо“ трупа популярност. Играе се постановка на Бродуей – Кърк Дъглас в ролята на Макмърфи. 13 години след книгата Милош Форман обира пет оскара с екранизацията на романа. Джак Никълсън изиграва Макмърфи блестящо. Въпреки това самият Киси не е въодушевен от филма. Истината е, че той разказва историята с толкова образен език, че не ти е нужно да я гледаш на филм. Например, че смехът на Хардинг е тънък и пронизителен „като звук от гвоздей, изтеглен от дъска“. Или, „думите на Макмърфи изплющяха като шамар“. Или „санитарчетата ругаят Безмозъчните и им разширяват устните със завъртане на лъжицата, сякаш дълбаят гнилото на ябълка“. Изобщо Киси е написал книгата така, че протича в главата ти като филм. Образите са ярки, представяш си всичко.
Направо те вкарва в лудницата.

Бусът на Merry Pranksters

Цитати


Из цялата страна съм ги виждал – хора, които се опитват да те направят слаб, за да те накарат да спазваш нормите, да следваш техните правила, да живееш така, както те искат. И най-добрият начин да постигнат своето, да ти превият врата, да те отслабят, е като те настъпят там, където най-много те боли.

Не можеш да бъдеш истински силен, докато не видиш смешната страна на нещата. Загубиш ли смеха си, губиш опората си.

За да надвиеш Системата, трябва да я побеждаваш всеки път, когато се сблъскваш с нея, а не два от три или три от пет пъти. Само да отслабнеш бдителността си, само да изгубиш веднъж, и тя печели завинаги.

Напоследък си спомням баща ми под кедровите дървета, ослепял от пиенето, и когато доближаваше бутилката до устата си, не той смучеше от нея, а тя смучеше от него.