„Класа“ Чалгата – обичана или мразена? Колоритно пъстра или вонящо мръсна? През всичките години на прехода бяхме неволни свидетели и съучастници на сложния процес, в който един маргинален и подтиснат музикален жанр се превърна в печеливша индустрия. Нещо повече – в стил на живот за мнозина, които определят самите себе си като вип! За всичко това по уникален и особено атрактивен начин разказва експозицията „Чалга изкушение“, открита снощи в Софийската градска художествена галерия. Проектът е на Светлана Куюмджиева и Весела Ножарова, които си позволиха да свалят тежката преграда между чалга и култура и да потърсят реакциите на съвременните български художници към тази толкова активна среда. В нейното развитие по удивително откровен начин са възпети характерните особености на родния манталитет. Еуфорията, пропита с любов и сълзи, стимулира една постсоциалистическа балканска сексуална революция, загърби норми и предразсъдъци. В селекцията попадат първите привлечени от чалгата артисти в най-динамичния й период от средата и края на 90-те години - Георги Тушев, Даниела Костова, Борис Мисирков/Георги Богданов, Аделина Попнеделева. Пищната визия и силните преживявания провокират в следващите години още утвърдени автори като Алла Георгиева и Красимир Добрев. Част от тези автори участват и с нови работи, правени специално за този проект. Редом с тях са двама български художници, които са познати повече на световната артсцена, отколкото на родната - Константин Божанов и Ергин Чавушоглу. В работите си те предлагат един външен и по-дистанциран поглед към чалгата тук или към нейните еквиваленти по света. Не по-малко изкушени са и представителите на новото поколение в съвременното българско изкуство - Боряна Венциславова, Светозара Александрова, Станимир Генов, Викенти Комитски, Орлин Неделчев. Специално участие в изложбата има DJ JORO-BORO от българския бар в Ню Йорк, главен герой във видеото на Даниела Костова. Важна част от експозицията е хронология на чалга културата в България, съпоставена с някои важни политически и социални събития. Хронологията е изготвена от д-р Венцислав Димов от Института по изкуствознание към БАН. Един москвич руина, накичен провинциално с волани, символизира падението на духа и нравите. Бедняшко легло, покрито с кувертюра от обяви за компаньонки и прочие жрици, напомня, че точно чалгата се свързва с проституцията. Афишите и картините пък показват лица, които всекидневно ни атакуват драстично от екрана. Авторките на проекта са потърсили нарочно връзка с някои от идолите на попфолка и са получили ценен експонат – изкуствените мигли на Азис. Една много забавна колекция от обложки на демокасети от 90-те години, снимки и колажи, доста примитивно направени на ръка, отразяват възлови моменти от историята на България през последните две десетилетия. Чалгата присъства в изложбата като съвкупност от музика, визия, текст, история, атмосфера, конкретни събития и места. Откъдето и да го погледнеш – интересно! Изложбата, която се занимава с чалгаризацията на България през последните години, ще продължи до края на месец май.