Долорес Витанова 55 платна показа снощи художникът Енчо Пиронков в столичната галерия „Райко Алексиев“. Става дума за нова среща с магнетичния творец след почетното му участие в есенните изложби в Пловдив миналата година. Пиронков отново демонстрира, че е един от най-живописните и експресивни майстори на четката в съвременното българско изкуство, самороден нешколуван талант, доказателство за всеобхватния и неспокоен гений на българина. В представените платна авторът не изневерява на стила, който познаваме - интуитивно нанесените слоеве боя и интензивно наситените тонове. Новото е в разчупването на фона - в него са включени основни геометрични форми, с което живописецът с лекота доказва, че не съществува табу за комбиниране на геометричното и фигуралното начало. Хора, музикални инструменти, катедрали, коне и птици гледат от 55-те платна. Кризата няма място в творчеството на Пиронков, той триумфално преминава през различни етапи на художническата изява с поразяваща яснота. Последните му платна показват високо ниво на цветова чувствителност, богатство на живописна материя и перфектна оркестрация на цялото, винаги водена от неизменно присъстващата памет за оригиналността на традицията в изкуството. Платната му са като красиви видения - с размити контури, събрали в палитрата си цветовете на дъгата. Те сякаш разкриват най-съкровените желания на майстора на четката. "Не ме питайте дали имат име, то не значи нищо“ , категоричен е Пиронков. За влиянието на творбите му смело можем да цитираме неговите думи: "Вие мислите, че общуваме чрез очите си, но в действителност ние си обменяме енергия". Роденият през 1932 г. в село Розовец, Пловдивско, Енчо Пиронков сам открива своя път в изкуството. Не е завършил никакво художествено образование. Първата му самостоятелна изложба е през 1965 г. Оттам нататък – само възход! Картините му бързо надхвърлят границите на България, за да получат висока оценка в Будапеща, Варшава, Прага, Братислава, Берлин, Кьолн, Болоня, Хихон, Вашингтон, Лондон, Париж, Никозия, Рим, Милано, Генуа, Виена, Копенхаген, остров Тенерифе. От 2006 г. в Стария град в Пловдив е открита постоянната експозиция на Енчо Пиронков в къща "Аполония". Авторът има опит в монументалното изкуство и драматургията. Негови са декорите за филма "Сватбите на Йоан Асен". Художникът за себе си: В картините се оглежда душата ми - Трудно ли подбрахте точно тези 55 картини, които да представите на вашите почитатели? - Бях подбрал 70 творби, но след внимателна селекция, която направихме с моя приятел и колега Светлин Русев, останаха 55 платна. - Част от картините ви са в студени тонове, а в другите преобладават огнените цветове. Различни ваши периоди ли представят те? - Не, по-скоро показват различни мои състояния. Всяка една от тях издава моите чувства и настроения по време на работата ми. Когато съм напрегнат, това личи в произведенията ми - те са сякаш по-нервни, по-динамични. Платната са огледало на изживяванията ми, на душевните ми терзания. В картините ми наистина доминират червеният и синият цвят. Мисля, че онези, които са в небесен нюанс, носят в себе си повече духовност и хармония и от тях лъха спокойствие и увереност. Докато червените и оранжевите платна са наситени с жизнерадост и настроение. - Един традиционен въпрос – имате ли любима творба? Нормално е човек да има някакви предпочитания - дори към собствените си произведения. - Любимата ми творба е винаги последната, защото в нея съм събрал всичките си преживявания, цялата си житейска мъдрост и може би всичките си възможности. Не съм ревнив към творбите си, напротив предпочитам картините ми да отидат при хората, които наистина разбират и обичат живописта. Мисля ,че най-голямата награда за един художник е творбите му да попаднат в колекциите на истинските ценители на арт изкуството. - Коя е любимата ви тема, върху която работите от години? - Ползвам няколко теми, които преповтарям, въртя ги в различни варианти. Вероятно моите почитатели са ги усетили – вълнуват ме чувства и състояния като самотата, любовта, щастието... Обичам да рисувам коне, защото те са волни и чрез тях можеш да изразиш своя порив за свобода и разкрепостеност. Темата за саможертвата в името на хората също ми е интересна. Затова и в различни платна присъства божият син на кръста. - Как върви пазарът на картини днес? - Така както върви от 20 години насам. Държавата абдикира от изкуството, тя не купува творби, не се интересува от тях. Пазарът на художествени произведения го има благодарение на галериите и ценителите. Последните ревниво следят търговете, за да дообогатяват колекциите си. - Кризата, според вас, ще бъде ли фатална за хората на изкуството? - За самото изкуство не. В момента у нас има страшен глад за духовност. Тази липса кара хората да се обърнат към изкуството и в него да намерят утеха. Изкуството е много по-различно от житейските, икономическите, социалните и други проблеми, защото е вид силна положителна енергия. А кой не се нуждае от нея! Със сигурност обаче настъпващата криза ще се отрази негативно на търговията на картини у нас. - Днес има ли условия за младите таланти у нас? - Бих казал, че в изкуството няма такова разделение по възрасти, няма млади, няма стари. И със сигурност липсват добри условия за всички творци, въпреки че има потребност от техните произведения. - Когато разбрахте, че синът ви Петър също желае да стане художник, не се ли притеснихте, че ще остане във вашата сянка? - Не, защото в изкуството няма сянка или правиш нещо или не. Никога не съм се притеснявал, че синът ми ще подражава на моя почерк, дори съм го насърчавал, защото едно е почеркът, друго е духовността. Дарбата е в нея, важно е как ще усетиш света и по какъв начин ще го пресъздадеш върху платното. Там всеки художник влага своите мисли, енергия, потенциал, своята индивидуалност. Така че няма опасност да подражава на друг... - След тази изложба накъде? - Не съм мислил. Съсредоточих се за днешното представяне, има време да помисля какво да правя след това. Едно е сигурно – ще продължа да рисувам.