Спектакли с дъх на узряло грозде

Напоследък по столичните сцени се появиха няколко много добри спектакли, които заслужават внимание. “Тихи,невидими хора”, нова пиеса на младата Яна Борисова в постановка на Десислава Шпатова в Младежкия театър, е динамично представление, изключително съвременно и като текст, и като стилистика, и като актьорска игра.
Красимира Василева Напоследък по столичните сцени се появиха няколко много добри спектакли, които заслужават внимание. “Тихи,невидими хора”, нова пиеса на младата Яна Борисова в постановка на Десислава Шпатова в Младежкия театър, е динамично представление, изключително съвременно и като текст, и като стилистика, и като актьорска игра. Шпатова е разработила с гост-актьора Владимир Пенев неговото смазващо втурване в средата на търсещите изява в рекламата. Това втурване е знаменателно, разтърсващо и омерзително, но в никакъв случай не е еднозначно. Темата засяга и съвременната ни масова култура, и манталитета на определен кръг хора, препитаващи се с тъй наречения рекламен бизнес . ”ОООО Сънят на Гогол”- авторски спектакъл на Маргарита Младенова и Иван Добчев в театрална работилница “Сфумато” разкрива богатството на двамата творци в областта на театралната фантазия, както и вникването в същността на автора. Излишно е да говорим за величината Гогол и огромните измерения на неговото творчество. Тук четирима мъже и четири жени на сцената, чрез майсторско съчетание от Гоголеви произведения, съумяват с голяма режисьорска помощ да създадат високо професионален,много интересен, забавен и смешен авторски спектакъл. Прави впечатление ансамбловата игра, точната конструкция на спектакъла, препратката към житейски случки из живота на Гогол. Така зрителят лесно навлиза в света на голямата литература, театрализиран с творческо умение, познаване на материала и перфектно сценично изпълнение. ”Как се научих да кормувам” от Пола Вогъл на сцена 49 в театър “София“ ознаменува първата стъпка на новия директор Ириней Константинов. Опитният режисьор Николай Поляков е разработил детайлно твърде сложния текст, в който време и място непрекъснато се преплитат или сливат, водени от спомените на главната героиня. Етажирано построената сценография на Красимир Вълканов, костюмите с преобладаващо тъмночервено на Мария Диманова в стила на епохата допринасят за успеха на постановката. Елен Колева, Пламен Манасиев Ириней Константинов и двете Десислави създават любопитно театрално зрелище, допълнено от режисьора дори с гръцки хор в малкото сценично пространство. Независимо от сложността на драматургията, спектакълът се е получил, той е стилен, актьорите играят майсторски и с финес, а режисурата е потънала неуловимо в тях и предлага на зрителите най-доброто в това трудно съчетание. Тези спектакли са като дъхави узрели гроздове, напоени с творческа свежест и носещи аромата на новото и изобретателността. Няма да се спирам на слаби постановки като “Глупаци” от Нийл Саймън в театър “София” в постановка на младия Григор Антонов, където са хвърлени най-добрите актьорски сили на театъра, на ”Сухи сладки за черен следобед” от Елизабет Стрикланд в Малък театър “Зад канала” - постановка на Бина Харалампиева, неуспешна криминална закачка с чудесни костюми и петима добри актьори. А младата Диана Добрева разочарова своите вече спечелени от “Медея” и „Макбет” почитатели с “Казанова” в театър “Сълза и смях”. Там впечатляващата визия на разкошни костюми, преплетени голи тела, живо куче, ориенталска и руска сцена, черно и златно не можа да компенсира недостатъчната литературна основа, на която е построен спектакълът. Този малък преглед на най-новите заглавия на столичната сцена говори за динамично движение в театралните среди и в никакъв случай - за криза!

Станете почитател на Класа