Дали оптимистът е отнесен мечтател? А песимистът – само едно мрънкало? Дали чашата е наполовина пълна, или наполовина празна? На тия въпроси отговаря „Книга на оптимиста/песимиста“ на Найъл Едуърти и Петра Кремзи. Брилянтно съставена, тя предлага изобилие от аргументи и за двете страни във вечния спор. Разнообразните теми се простират от приключения до скука, от гениалност до политика, от изкуство до спорт. „Книга на оптимиста/песимиста” е забавен, хитроумен и ободряващ сборник с две лица. Две книги в едно книжно тяло – истинско вдъхновение за оптимиста и действаща противоотрова на всеки песимист! „Книга на песимиста” е за хората, които винаги очакват най-лошото. Ако се притеснявате, че има вероятност метеорит да удари Земята, най-вероятно ще се насладите – ако това е правилната дума - на песимистичната половина от тази книга. Съставена от стотици черногледи факти, поговорки и цитати, тя ще донесе утеха на всеки мрачен реалист, който вярва, че светът отива по дяволите. Ако сте оптимист, не се отчайвайте! Просто обърнете книгата! Препълнена с вдъхновяващи цитати и карикатури, „Книга на оптимиста” е за всеки утопист, убеден, че светлото бъдеще е зад ъгъла – без да споменаваме, че всеки от 80-те % от населението вярва, че е по-добър шофьор от останалите. Найъл Едуърти е всепризнат автор на двайсет книги, което го прави герой в очите на много хора по целия свят. Според критиците е въпрос на време той да обере всички литературни награди и да стане милиардер и виден филантроп. Петра Кремзи има зашеметяваща кариера – организира изложби, издава списания, редактира книги, пише сценарии… и така прави света по-пъстър. Благословена с деца, тя живее в идиличната провинция. И е убедена, че утре всичко ще бъде още по-прекрасно. Животът през погледа на оптимиста Няма друго богатство освен живота. Джон Ръскин Заспах и сънувах, че животът е радост. Събудих се и видях, че животът е дълг. Запретнах ръкави и проумях, че дългът е радост. Рабиндранат Тагор (1861-1941 г.), носител на Нобелова награда за литература Дори усещането, че живееш, е достатъчно голяма радост. Емили Дикинсън (1803-1886 г.), американска поетеса ...Харесват ми много холандски картини, които високомерните хора презират. Откривам извор на сладостно разбирателство в тези правдиви изображения на монотонното битово съществуване, съдба на повече мои смъртни събратя, отколкото е животът в разкош или в крайна бедност, в трагично страдание или в подвизи със световно значение. Без да трепна, се извръщам от родени от облаците ангели, от пророци, гадателки и воини герои към старица, надвесена над саксия или над самотната си вечеря, а върху бонето й пада дневната светлина, може би омекотена от листака, и докосва ръба на чекръка й, глинената й стомна и всички онези евтини и обикновени предмети, които са скъпоценни и нужни в живота й... Джордж Елиът (1819-1880), „Адам Бийд” (1859 г.) Животът е... чист пламък, а ние живеем благодарение на невидимо слънце вътре в нас. Сър Томас Браун (1605-1682 г.) Ценете живота си. Експерименти, проведени от психолози позитивисти, показват, че ползата от това да се замислите над блажените дарове в живота си е значителна. Създайте си навика всекидневно – дори само за няколко минути – да благодарите мислено за нещата, които ви правят по-здрави, по-добри, по-успели, по-големи ценители и оптимисти, по-щастливи. Опитайте се да го правите в продължение на един месец и ще усетите разликата. Удоволствието е началото и целта на щастливия живот. Епикур, гръцки философ (341-270 г. пр.Хр.) Не се чуди, живей и се труди целта си да постигнеш. На ближния в беда помагай, за себе си подкрепа не дири. Животът пуста суетня е, но два са камъка побити: към чужда болка имай добрина, своята със смелост посрещни. Адам Линдзи Гордън (1833-1870), австралийски поет. Строфа, изписана върху надгробната му плоча Нищо хубаво не е прекалено? Очакваната продължителност на живота на праисторическия човек е била 18 години. В развития свят в началото на миналия век очакваната продължителност на човешкия живот е била към петдесет години, а в края на века – 75-80 години, и непрекъснато се увеличава. Някои хора са убедени, че благодарение на напредъка в медицината вече се е родил първият човек, който ще живее хиляда години. Други вярват, че е възможно постигането на вечен живот. Ако не бихте се отказали от неограничена продължителност на живота, посетете интернет адрес www.imminst.org на Института по безсмъртие – организация, посветена на най-новите технологии и философии в мисията „да преодолеем нещастието на принудителната смърт”. О, прелест! Обичам дълголетието повече от смокини! Уилям Шекспир (1564-1616 г.), „Антоний и Клеопатра” (1606 г.) ... и на песимиста В живота на човека има само три събития: раждане, живот и смърт. Той не усеща кога се ражда, умира в болка и забравя да живее. Жан дьо ла Брюер (1645-1696), френски есеист За какво ви напомнят баните? За нещо мазно, за пот, за мръсна вода и всякакви отвратителни неща. Ето такъв е животът във всички свои части, такова е и всяко материално нещо в него. Марк Аврелий (121-180 г.), римски император Светът е воденичен камък, а животът е носът ти. Фред Алън (1894-1956 г.), американски комик Тоз живот е само една нещастна движеща се сянка, актьор бездарен, който се явява, измъчва и излъчва своя час на сцената и след това изчезва. История, разказана от луд, със много шум и бяс, в която няма ни капка смисъл… Уилям Шекспир (1594-1616 г.), “Макбет” Има само една вродена грешка и това е схващането, че съществуваме, за да бъдем щастливи... Докато продължаваме да го поддържаме, светът ни изглежда изпълнен с противоречия. Защото на всяка стъпка, за всяко голямо и малко нещо неизменно усещаме, че светът и животът със сигурност не са устроени така, че да правят съществуването щастливо... поради което по лицето на почти всеки възрастен човек е изписано онова нещо, наречено разочарование. Артур Шопенхауер (1788-1860 г.) Когато нямаш пари, храната е проблем. Когато имаш пари, проблем е сексът. Когато имаш и двете – тогава проблем е здравето. Джеймс Патрик Донлийви, ирландски писател О, колко всекидневно нещо е животът! Жул Лафорж (1860-1887 г.), френски поет символист Какво е животът? Шемет. Какво е животът? Илюзия, сянка, фикция. И най-голямото добро няма почти никакво значение, тъй като целият живот е сън, а сънищата са си сънища. Педро Калдерон де ла Барка (1600-1681 г.), испански драматург Животът: ...е евтино table d’hote в доста мръсен ресторант, като времето раздига чиниите, преди да си вземеш достатъчно от всичко. ...навсякъде е състояние, в което трябва много да понасяш и на малко да се радваш. Самюъл Джонсън ...дълъг процес на трупане на умора. Самюъл Бътлър (1835-1902 г.) ...просто едно проклето нещо подир друго. Елберт Хъбард (1856-1915 г.), американски писател и философ Не е вярно, че животът е едно проклето нещо подир друго – той е едно проклето нещо отново и отново. Една Сейнт Винсънт Милей (1892-1950 г.), американска поетеса Казват, че времето е велик учител. За жалост то убива учениците си. Ектор Берлиоз (1803-1869 г.), френски композитор Какво е всичко, ако не мравешки вълнения в сиянието на милион милион сътворения? Лорд Алфред Тенисън (1809-1892 г.) Ако всички ние не бяхме така обсебено заинтересувани от себе си, животът щеше да е толкова безинтересен, че никой от нас не би бил способен да го изтърпи. Артур Шопенхауер (1788-1860 г.) Кой би дръзнал да поеме на житейското пътуване, ако е заставен да го започне от края? Франсоаз Ментенон (1635-1719 г.), съпруга на Луи ХІV Животът не дава ни много комай – няколко хубави тека и край. Томас Потър, “Есе за жената” (1755 г.) Жените и мъжете в очите на оптимиста.... Срещу самопрезрението, болест, присъща на мъжете, най-сигурното средство е те да бъдат обикнати от някоя умна жена. Фридрих Ницше, „Човешко, твърде човешко” (1878 г.) На всеки мъж, който се е издигнал, му се иска да вярва, че го е постигнал сам, а съпругата му се усмихва и не възразява. Това е единствената ни шега. Всяка жена го знае. Сър Джеймс Бари (1860-1937 г.), „Какво знае всяка жена” (1908 г.) Трябва да освободим половината човечество - жените, за да ни помогнат да освободим и другата половина. Емелин Панкхърст (1858-1928 г.), суфражестка Ние не молим за върховенство, защото вече го имаме, просто се стремим към равенство. Нанси Астор (1879-1964 г.), първата жена, член на Британския парламент Мъже Една машина може да свърши работата на петдесет обикновени мъже, но нито една машина не може да свърши работата на един необикновен. Елбърт Хюбард, американски писател и философ (1856-1915 г.) Мъжете са като виното – с времето някои се превръщат в оцет, но най-добрите стават още по-добри. Папа Йоан ХХІІІ, „Добрият папа” (1881-1963 г.) ... и на песимиста Пъкълът е нищо в сравнение с жена, която си презрял. Жената, особено ако има нещастието да поназнайва това-онова, трябва да го прикрива възможно най-добре. Джейн Остин (1775-1817 г.) Преди жените имаха време да правят пайове с месо и да симулират оргазъм. Сега се справяме с оргазмите, но трябва да симулираме пайовете с месо. Алисън Пиърсън (р. 1960), британска писателка Няколко съвета на лорд Честърфийлд към сина му: Така че жените са просто по-големички деца: бърборят забавно и понякога духовито, но през живота си не съм познавал ни една, която да притежава стабилно и разумно здравомислие или която да разсъждава и да действа последователно двайсет и четири часа подред. Единствено мъжкият интелект, замъглен от половия нагон, може да нарече индивиди с нисък ръст, тесни рамене, широк ханш и къси крака нежния пол. Артур Шопенхауер (1788-1860 г.), “За жените” (1851 г.) Има два вида добри мъже: мъртвият и нероденият. Мъжете, скъпи мой, са много странни животни – смесица от конска нервност, магарешки инат и камилска злоба. Т. Х. Хъксли (1825-1895 г.), английски учен Едно-единствено изречение е достатъчно да опише съвременния мъж: той развратничи и чете вестници. Албер Камю (1913-1960 г.) Мъжът е две личности – той самият и членът му. Мъжът винаги води приятеля си на забава. От двамата приятелят е по-симпатичен, защото повече умее да показва чувствата си. Берил Бейнбридж (р. 1934), британска писателка Повечето мъже посвещават по-голямата част от живота си на това да направят оставащите си години нещастни. Жан дьо ла Брюер (1645-1696 г.) Мъжът, избавил се от лошия мирис на тялото и от лошия дъх, научил френски, за да изненада келнера, и усвоил умението да свири на саксофон, за да развлича компанията, може да установи, че хората все още го избягват, понеже не го харесват. Хейуд Браун (1888-1939), американски журналист Колкото повече опознавам мъжете, толкова повече ми харесват кучетата. Приписва се на френските жени през ХVІІІ в.