Проф. Любомир Халачев е завършил ВГИК в Москва. От 1975 г. работи в студия „Време" като оператор и режисьор на документални и научнопопулярни филми. Бил е декан на Факултет екранни изкуства, ръководител на катедра „Филмово и телевизионно операторство и фотография". Специализирал е в Италия и Франция.
Автор е на повече от 100 документални филма, а за „Образ невъзможен", посветен на Г. С. Раковски, става носител на „Златна роза" от фестивала във Варна. Други негови ленти също са отличени на различни фестивали: в Минск, Тренто (Италия), Унгария, Берлин, Краков, „Златна ракла". Филмът му „Благослов" е продаден в САЩ, Полша и Швейцария, а „Духът на българина" е номиниран за наградата „Еразмус Евро Медиа". Напоследък нашумя с документалния филм „Поучителната история за живота на братя Прошек". Като ректор на НАТФИЗ проф. Халачев е силно ангажиран с реализацията на младите актьори и режисьори.
Проф. Халачев, наближава кандидатстудентската кампания в НАТФИЗ. Вярно ли е че през последните години интересът към академията чувствително расте?
Интересът към образованието в НАТФИЗ наистина е голям, средно по 5 кандидати за 1 място. При актьорите – по 8-9 души се борят за едно място. Не е тайна, че бг-сериалите добре повлияха на амбицията на младите хора да се занимават с кино, театър и телевизия
През последните 10 години броят на кандидат-студентите е относително стабилен, което означава, че младите хора в България, които имат желание да се занимават с изкуство, намират пътя към нашата академия. Очаквам и тази година интересът да се запази, въпреки, че влизаме в един демографски колапс. Правим възможното, за да разпространим идеята за кандидатстване в НАТФИЗ не само между тийнейджърите, които искат да станат актьори. Ето защо напоследък развиваме интересни програми и нови специалности. Тази година пускаме съвършено нов учебен план за специалностите филмова режисура, монтаж и операторство. Той е съобразен изцяло с начина, по който се преподава във всички европейски и американски училища. Първата година всички студенти учат заедно абсолютно всичко, втората се разделят и профилират така, че да могат да бъдат много добре подготвени практически.
Бихте ли направили сравнение между образованието, което дава НАТФИЗ и другите ВУЗ-ове, където се преподават сценични изкуства?
Разликата между образованието, което ние даваме на нашите студенти и това, което се преподава в някои университети, е принципна. Не че другите университети са лоши, просто е налице принципно различие. В университета можеш да учиш кино или театър, като в повечето случаи слушаш лекции, а понякога имаш възможно и за нещо практическо. При нас е обратното – от първия ден залагаме на практиката, нашите студенти започват подготовка за професията още в първите седмици в академията. Тук студентите могат да придобият ясни и конкретни практически умения във всичките 15- 16 бакалавърски програми. И в двата факултета – театър и кино – имаме достатъчно интересни специалности, които дават възможност на младите хора да изберат това, което им трябва. В катедрата по кинознание решихме да разширим малко профила – тоест приемаме не само хора, които са ориентирани към така наречената киноведческа наука - науката за кино и анализи. Прибавихме така наречените екранни изследвания и журналистика – тоест приемаме един широк профил от млади, амбициозни и умни хора, които след като завършат, могат да работят на много места . Още в академията сме ги ориентирали не само към кинотеорията, но и към журналистиката, към телевизията, към правене на шоу програми, към участие във всякакъв тип културни дебати. Това способни млади хора, подготвени да работят навсякъде в областта на културата. В тези дисциплини кандидатстват много силни ученици, част от тях след това ги подготвяме за нашите магистърски програми. Бих казал, че нашите бакалавърски програми са абсолютно достатъчни за да може младият човек да започне да работи. Но ако иска да ръководи процеса, трябва да мине през магистърска програма. От десетина години при нас имаме магистърски програми по мениджмънт, тоест по ръководство на процесите в културата. Магистрите при нас идват от различни специалности – и наши възпитаници, и чужди. Готвим ги не само за производители на художествения продукт, но и за неговото администриране – за продуценти, които ще организират работата в киното и театъра и ще я ръководят.
НАТФИЗ продължава да бъде висшето учебно заведение с най-добър ресурс за обучение на актьори и режисьори?
Материалната ни база наистина е добра - помещения, техника, телевизионни студия, павилиони, сцени - всичко е събрано на едно място. Не е тайна, че при нас преподават най добрите преподаватели в областта на киното и театъра. Миналата година пресметнах – над 70 процента от преподавателите при нас са активно изразени професионалисти – тоест те работят, в киното, в театъра, в телевизията, те поставят, снимат, рисуват, фотографират.. Нашите студенти държат техният преподавател не само да е добър като учител, но да има и изявена практическа биография.
Къде ще намерят реализация тия млади хора, които завършват в академията новите специалности?
Проблемите в нашата култура произтичат не само от липса на пари но и от липса на адекватно политика на управление. Надяваме се, че тия млади хора, които завършват тук магистратура, постепенно ще се влеят в ръководствата на телевизиите, на министерствата, на общините, които имат огромна нужда от подготвени кадри за да управляват културните проекти. Ако щете и в министерския съвет, и в народното събрание. Имаме амбицията да изпращаме хора в европейските институции, така както всички държави изпращат – наши възпитаници да влязат в европейските културни институции, да се явят на конкурси и да заемат места в различните културни комисии, за да имат отношение към управлението на парите - там, в Европа, и тук, в България. .
Работим много с професионалните театри. Още като абсолвенти нашите възпитаници са добре приети в професионалните театри.. Правим коопродукции – още в четвърти курс студентите работят съвместно с професионални актьори и режисьори извън НАТФИЗ. Имаме сътрудничество с театрите във Велико Търново, Пловдив, Благоевград, Варна. Имаме подписани договори и с различни институции – със студията Ню Имидж в Бояна, сега подписваме с фирмата Дрийм Тийм, за да могат нашите студенти да работят и да практикуват там, за да получат много сериозен практически опит още докато учат. По този начин младите хора спокойно ще влязат в този европейски кръговрат на средства и ще могат да го ползват, както го правят студентите в други европейски страни. В Евросъюза се въртят много средства за култура, реално е и ние да станем техни ползватели. Европа е един пазар, който трябва да овладеем. Студентите ни много пътуват, докосват се до чужди култури. Все повече млади хора владеят добре английски и осъзнават колко е важно това, за да могат да успеят да се реализират. Въпросът е не само да продаваме на Европа домати и чушки, ако ги имаме, но и добре обучени млади хора, които могат да влязат в културните индустрии. Нашите възпитаници трябва да живеят като техните приятели и връстници в Европа. Защото в НАТФИЗ подготвяме изключително качествени млади специалисти, които могат да се реализират в Западна Европа не по-лошо от техните връстници в чужбина..
Всеизвестен факт е, че НАТФИЗ подготвя най-добрите кукленици в Европа. Проявяват ли интерес от чужбина към тази специалност?.
В театралния факултет имаме две катедри – драматични и куклени актьори. Куклените артисти са много добре поставени, оказва се, че с годините в Европа като цяло почти са изчезнали институтите, които подготвят куклени актьори. С нашите преподаватели захранваме целите Балкани – те непрекъснато ходят за поставят в съседни страни. Един от най-големите китайски драматични институти иска да направи обучение по куклено изкуство и се обърна към нас за сътрудничество. Проучили са ни, че сме добри и искат помощ. Имаме преговори с тях да им продадем нашето образователно ноу-хау. Опитваме се да ги привлечен тук, в София, но те предпочитат да вземат нашите мозъци там и те да обучават техните студенти. Това е полезно и за нашите преподаватели, и за академията като цяло, този обмен е важен и от финансови съображение.
От години си говорим за подготовката на програми, които да се водят на английски език в НАТФИЗ. Имаме запитване от Индия, Китай, Украйна, Русия, Турция. През 60-те и 70-те имахме традиция да обучаваме чужди студенти в академията - идваха тук и една година учеха български. И го научаваха, и после завършваха успешно академията.. Сега вече младите предпочитат да им се преподава на английски у нас, след като си плащат. Постепенно ще пуснем програми на английски, може би ще започнем с една магистратура по кинорежисура. Това никак не е лесно, защото не е достатъчно да имаш само професор, който говори английски. Трябва да умее и да преподава на английски.
Какво ви очаква наесен?
Ще участваме, както винаги, на фестивала във ВГИК в Москва, който е филмов и театрален. През ноември ще имаме силна програма в академията. Ще бъдем част от Со Индипендънт, кинофестивала, организиран от нашата актриса Жана Караиванова, която живее в САЩ. Миналата година за първи път съвместно направихме така наречената независима академия. Част от преподавателите в нея са американски професионалисти в киното – между тях имаше и двама българи – идват тука и в продължение на три дни споделят своя опит пред нашите студенти. През ноември ще имаме и една тридневна среща с един от най-добрите разпространители на монтажен софтуер, който е за постпродукция за кино и телевизия. Пак през ноември е нашият форум хонорис кауза – преглед на цялото филмово творчество на академията през годината – публично обсъждаме видяното, а това е много важно за студентите. Така че есента ни е запълнена с интересни събития. .
НАТФИЗ си оставя мястото, където са събрани най-много студенти по изкуствата. Достатъчно е че могат да общуват, да се срещат, да обменят мнения – това е изключително ценно. Те имат на разположение и нашата прекрасна библиотека – най голямата в България в областта на киното и театъра. Ето защо присъствието в института е много важно за всички млади хора, които са избрали сценичните и екранните изкуства за своя съдба. Често ме питат няма ли да въведем дистанционна форма на обучение, както е модерно сега – не, няма да въведем. Защото е много важно за хората, които ще правят изкуство, да се познават, да общуват, да присъстват на упражнения, лекции, да режисират, да играят. Творчеството е процес взаимен, той се овладява в процеса на общуването.
Ще има ли нов доктор хонорис кауза на НАТФИЗ?
Имаме интересна идея в тази насока, но се въздържам да я споделя. Догодина празнуваме 110 години от първата прожекция в България, затова ще се обърнем към един заслужил творец в киното и може би ще обявим един нов Доктор хонорис кауза, който е българин. След Ищван Сабо,Карлос Саура, Иржи Менцел идва ред и на един многозаслужил българин.
