В цялата оперна литература тетралогията на Рихард Вагнер ( 1813- 1883 ) „Пръстенът на нибелунга" e най-мащабното музикално произведение. Отделните опери в него : „Рейнско злато", „Валкюра", „Зигфрид" и „Залезът на боговете" имаха в София премиери за първи път в България и на Балканите през 2010, 2011, 2012 и 2013 година. През 2013 г. цялата тетралогия се показа за първи път пред българската и чуждестранната публика.
Това се случва и то с певчески състав, известен в света с италианския си репертоар.
За тетралогията на Вагнер, режисьорът Пламен Карталов казва: „Базирана на митове, „Пръстенът на нибелунга" е политическа парабола за разрушението на човешкото общество, история на мрачен сблъсък и кървави борби между кланове, разказана в четири вечери. Началото е дадено още с първата, с „Рейнско злато". То е символ на богатство, откраднато поради алчност, користолюбие и борба за могъщество и власт. От един свободен свят на всемирната хармония на природата се ражда злият дух на разрушението, завистта, насилието и алчността за власт.
Вагнеровите герои могат да са между нас, да са за съжаление наши съвременници, да са напъхани в нашето общество и в класови борби, познати ни толкова добре. Затова най-съвременният прочит на Вагнер днес е политически".

През 2014 година, на родна сцена за втори път, в рамките на една седмица, ще бъдат последователно изпълнени "Рейнско злато" ( 23.07. от 18 ч. ), "Валкюра" ( 24.07. от 18 ч. ), "Зигфрид" ( 26.07. от 16 ч. ) и "Залезът на боговете" ( 29.07. от 18 ч. ).

Усилието за поставянето на такъв мащабен и амбициозен проект и то с изцяло български изпълнители е немислимо за много чуждестранни състави, подчерта акад. Карталов. Значението на това постижение се подчертава и от засиления международен интерес към българската интерпретация на Вагнеровия епос, хвален в редица материали на издания като Das Opernglass, Opernwelt, L'Opera, хърватския "Вечерни лист" и руския "Белканто", някои от които го изтъкват дори пред спектаклите на Ла Скала и нюйрокската опера "Метрополитън".
Диригентството на оркестъра в "Залезът на боговете" е на германеца Ерих Вехтер. Във вокалния състав участват 52 солисти на Операта, голяма част от които изнесоха целия досегашен репертоар на отделните части от "Пръстенът на нибелунга".

За подбора и подготовката на състава през четирите години работа над проекта голяма заслуга има и музикалният консултант и корепетитор за Вагнер - Рихард Тримборн от Баварската опера. Той е привлечен от акад. Карталов специално за "Пръстенът на нибелунга" в София, макар самият Тримборн в началото да не вярва, че само в рамките на България може да се открие цял състав, достоен и готов да отговори на свръхчовешките вокални изисквания в творбата на Вагнер.

"Когато човек се потапя в този мощен поток на духа на гения, пред него стоят два изхода - или да се провали, или да се научи да плува и да преживее. Ние никога не стигаме до края. Винаги сме постоянно в положението на поклонник, който преминава отделни отсечки от големия път. Този път ние извървяхме с огромното въодушевление на целия ансамбъл, оркестър, техника, директора и всички други, които участвахме. Знаехме, че изходът на този път може да е живот или смърт, но ние все още сме живи", сподели Тромборн.

Известният германски репетитор на преклонна възраст, надхвърляща 80 години, сподели още: "Бях попитан дали съм доволен. Ясният отговор веднага и спонтанно беше "не". Един друг умен човек тогава ми каза, че Джакомети - известният италиански скулптор, е казал, че човек на изкуството, който е доволен, се намира в най-голяма опасност за живота, защото той е стигнал края."

Билети за "Пръстенът на нибелунга" се предлагат на касите на „Врабча" №1.

В Софийската опера и балет пристигат и гости от цял свят. Вагнерианци от Америка, Великобритания, Южна Африка, Холандия и др. държави, искат да гледат българската постановка на тетралогията на Вагнер. Така София се превръща в Байрот – факт, който е повод за национална гордост.
„Ние даваме тон на световната цивилизация от нашите земи" - споделя днес Маестро Пламен Карталов , на среща пред чуждестранни кореспонденти, режисьор на грандиозния проект „Пръстенът на нибелунга".