"Галерия от шедьоври" на българската живопис от колекцията на Националната художествена галерия беше открита в Арт галерията на Националния дворец на културата по инициатива на Националния музей на българското изобразително изкуство и НДК, предаде репортер на БГНЕС.
"Бих нарекла тази прекрасна експозиция втората силна вълна на българския модернизъм от 70-те и 80-те години на миналия век", обясни изпълнителният директор на Националния музей на българското изобразително изкуство Бисера Йосифова. "Това е експозиция, която е галерия от шедьоври - едни от най-блестящите български художници на съвременната ни класика с едни от най-прекрасните постижения в своето творчество", добави Йосифова при откриването на изложбата.
Изложбата показва творби на българската живопис от 70-те и 80-те години на XX век като акцентира върху някои от основните тенденции в нейното развитие. Включени са 38 платна от музейния фонд на националната художествена галерия, а избраните автори са сред най-утвърдените имена в изкуството ни от този период и са представители на различни творчески поколения. Всяко от тях се отличава с подчертано индивидуален пластичен възглед и ярко присъствие в националната художествена традиция - от експресивната живопис на Генко Генков, през творбите с монументално значение на Атанас Яранов, Петър Дочев и Светлив Русев, до фотореалистичните композиции на Димитър Буюклийски. Периметърът от стилови и тематични търсения е разширен от сдържаната естетика в платната на Иван Вукадинов, Магда Абазова и Емил Стойнев.
Целта на изложбата е да представи една от възможните гледни точки към съвременната живопис от фонда на галерията, обясни заместник-директорът на Националната художествена галерия Николай Ущавалийски. По думите му, изложбата в никакъв случай няма амбицията да разкрие цялата сложност на големите процеси и художествените факти в тяхната пълнота, нито да прави опити за радикални изводи в рамките нечие индивидуално творчество или художествено направление. "По-адекватният в случая подход трябва да бъде базиран на определени контрапункти и дори опозиции, които биха разкрили вътрешната динамика и сложност в художествената реалност на времето", обясни Ущавалийски.
Времевият диапазон за създаване на тези произведения, а именно 70-те и 80-те години на миналия век е интересен, плодотворен и сложен период от развитието на българското изкуство, който наред с всичко останало е пресечна точка на разнопосочни търсения, на преплитане на различни, често противоречиви по своята същност творчески концепции, заяви той. "За някои като Найден Петков, Георги Баев, Генко Генко и Светлин Русев това е време на творческа зрялост. За други като Атанас Яранов, Емил Стойчев, Димитър Казаков-Нерон и Петър Дочев, това са години на утвърждаване на постигнатите позиции и движение във вече установени стилистични рамки. За трети като Димитър Буюклийски и надежда Кутева – възможност за налагане на собствен глас в изкуството", подчерта Ущавалийски пред гостите на откриването на изложбата.
Характерно за двете декади и особено за 80-те години е отсъствието на единна стилова детерминираност, обясни още той. "Това е време на различни, често противоречиви художествените процеси; време на относителна артистична независимост, на ярки творчески индивидуалности, като се налага извода, че българският художник от позицията на своята лична естетическа платформа, се стреми да излезе от конкретиката както по отношение на визуалния обект, така и на фабулно ниво и да потърси нови пътища към универсализиране на пластическите и философски послания", добави Ущавалийски и заключи, че ако трябва да осмислим и назовем общото, което прави този период и неговите най-ярки представители толкова важни за българското изкуство, това е мощното усещане за една освободена творческа енергия и художествена воля, резултатите от които бележат художествената продукция на времето.
