Константин Чудовски ще дирижира трите галапредставления на "Борис Годунов" на площад "Св. Александър Невски". Премиерата е на 27 юни. Чудовски е завършил Московската консерватория в класа на н.а. Генадий Рождественски. От март 2004-та работи в Хеликон опера в Москва. В опера „Маси" в Париж дирижира „Лейди Макбет Мценското уезда" на Шостакович. Негово дело са постановките „Севилският бръснар", „Моцарт и Салиери", и др. Като главен художествен ръководител на Филхармоничния оркестър в Сантяго прави две постановки, които го превръщат в знаменитост – „Борис Годунов" и „Лебедово езеро" . Говори бързо и на моменти заеква, защото мисълта изпреварва думите. Владее испански, английски и италиански. Носи костюм и синя риза, леко разкопчана около врата. Вятърът роши русата му грива, а бялото му лице е порозовяло от слънцето.
Константин Чудовски разбива на пух и прах традиционната представа за диригент – не използва ни палка, ни партитура, защото има свое неповторимо излъчване. Признава, че е не е учил музика от най-ранна детска възраст, както се случва с повечето класически музиканти.
- Маестро, в чилийската столица Сантяго бяха изумени, че не използвате палка и партитура?
- По-лесно е, нищо не забравям и съм в непрекъснат контакт с музикантите. Направих си сметка, че ако дирижирам с палка, те ще свирят много по-силно защото движенията са ми много енергични.
- Какво правите в свободното си време?
- Нямам свободно време, защото уча партитури, заради дирижирането наизуст. Ако ми остане време, ходя да плувам. Плуването ми допада, нали знаете, че ние, руснаците, имаме един обичай – къпем се посред зима, пробиваме дупка в леда и влизаме във водата. Здравословно е.
- От театъра в Сантяго, на площад „Св. Александър Невски" в София. Как се чувствате?
- Превъзходно. Не възприемам задълженията си като работа, а като удоволствие. Наслаждавам се на гледката на прекрасния храм, на оркестъра, на хора и на прекрасните гласове на солистите. Проектът на академик Пламен Карталов е удивителен и ме увлича. Не всеки има шанса да дирижира под звука на камбаните на „Св. Александър Невски". Много ми харесва как е решена сцената с коронацията, допада ми идеята Пимен да седи на руската вишка като хроникьор на събитието. Мисля, че „Борис Годунов" на пл. „Св. Александър Невски" дълго ще се помни.
„Борис Годунов" ви носи късмет. Дебютът ви в Чили е точно с това заглавие?
- Беше зашеметяващо, защото направихме постановката с руски певци, с които се познавахме. Режисьор бе аржентинецът Уго де Ана, добре познат в София, който дойде да ни види какво правим на пл. „Александър Невски". Репетиционният период бе много приятен – с веселие, с вицове и анекдоти. Живеехме като едно голямо семейство. В ролята на Борис се изяви прочутият италиански бас Роберто Скандиуци, който прави световна кариера, после ролята бе поета от Алексей Тихомиров, мой много добър приятел от Москва. Присъединиха се Михаил Губский и Виталий Белий. Спектакълът стана чудесен, получихме наградата за най-добро представление за годината, а после мен ме ангажираха за главен диригент на филхармоничния оркестър.
Странно ли е за един млад европеец да работи в Латинска Америка?
Почти нищо не знаех за Чили, струваше ми се краят на света. Бях опитвал само лютата чушка чиле, която се оказа че не вирее там, а в съседни страни. Прекрасен театър, прекрасен оркестър и много сърдечна и отзивчива публика, която умее да цени музикантите. Спектаклите на „Борис Годунов" бяха девет, всичките билети – предварително разпродадени, залата се пукаше по шевовете. Плачеха, аплодираха, крещяха ... Същото се случи и с „Лебедово езеро". Руската музика сякаш взривява душите на тези хора, опиянява ги.
- А как преживяхте земетресението в Чили?
За щастие Сантяго е далече от зоната, обхваната от земетръси – над 300 километра. Но всички бяхме много притеснени. Преживяхме и вълните цунами, и пожара във Валпарайсо. Затова сега много съчувствам на пострадалите от наводненията във Варна и в другите български градове.
Постановката на „Борис Годунов" е посветена на трима големи български баси. Какво знаете за тях?
По възрастови причини не съм могъл да общувам с Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Трима колоси, които познавам от записите. Те ще останат в историята. Но не само те са певческата слава на България, която и сега има гласове, с които да се гордее.
