ИК УНИСКОРП представя "Пътят на коприната", роман от автора на световния бестселър "Харем" Колин Фалконър. 

1260 година. Рицар тамплиер с тайнствено тъмно минало, фанатичен монах доминиканец, екзотична дъщеря на татарски хан и много исторически личности оживяват в напрегнато пътуване по Пътя на коприната. Заснежени планини, огнени пустини и враждебни номади ги съпровождат към неизвестното. Монахът е пратеник на папата, рицарят трябва да му съдейства в изпълнението на сложната задача да уговори важен съюз и да посее християнството сред непознати народи, а от жената воин се изисква да ги преведе през Покрива на света.
Политика, сблъсъци, противоречия между героите, добро и зло, любов и омраза, грях и доброта в увлекателен разказ за епични приключения от Светата земя до Монголската империя. Тамплиерите, Чингис хан, Хубилай хан и Монголската империя са популярни теми в историческите романи, но "ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА" ги кара да оживеят в драматичен сблъсък.
Колин Фалконър е роден през 1953 г. в Северен Лондон. Амбицията му да стане професионален футболист през 1974 г. го отвежда в Австралия, където е нает от местен отбор. Първоначално работи като журналист на свободна практика. Живее в градче в Западна Австралия. От 1990 г. пише трилъри, исторически романи и детски книги. Автор е на сатирични произведения, телевизионни, радио сценарии и публицистика. Романите на Колин Фалконър са преведени на 20 езика и са публикувани в 23 страни. Българските читатели го познават от неговия световен бестселър ХАРЕМ.

* * *
Лион, Франция
В 1293 година от рождението на нашия Господ

ОТКРИХА ГО В ПОКРИТАТА ГАЛЕРИЯ на манастирския
двор. Лежеше по гръб, по брадата му имаше лед. Замаяно
бълнуваше за някакъв рицар тамплиер, за възложена от па-
пата тайна мисия, за красива жена, яздеща бяла татарска ко-
била. Събратята му монаси го отнесоха в килията му и го
положиха на твърдото и тясно легло, което беше негово през
последните двайсет години. Вече беше стар човек и нямаше
какво да се направи. Очите му светеха със студения блясък
на смъртта. Един от монасите отиде да потърси абата, за да
може старецът да направи последната си изповед.
В помещението беше кучешки студ. Абатът коленичи до
стария монах. Някъде в гората елов клон рухна шумно на
земята под тежестта на снега. Очите на стареца се отвориха
при шума и жълтеникавият пламък от свещта се отрази в зе-
ниците му. Дишаше на хъхрещи пресекулки и абатът се намръ-
щи от неприятния мирис на дъха му.
Старецът неясно изшептя някаква дума, вероятно име.
– Уилям – тихо рече абатът, – вече съм готов да чуя изпо-
ведта ти.
– Моята изповед ли?
– Ще ти бъдат опростени всички грехове и тази нощ ще се
представиш пред светия си Създател.
Уилям се усмихна с призрачна усмивка, която смрази аба-
та до дъното на душата му. Старият монах се беше появил
при тях, обвит в мистерия, и беше на път да си иде по същия
начин.
– Вода...
Абатът повдигна главата му и навлажни устните му с во-
дата от дървената купа. Толкова студено беше тук. Дъхът на
Уилям се издигаше към тавана като тънка мъглица, сякаш
напускаше тялото му.
– Няма да се представя през светия си Създател.
– Трябва да се изповядаш – повтори абатът, нетърпелив
да го направи, преди душата да напусне тялото му.
– Ще се представя пред Дявола. Той вече нажежава желя-
зото за мен.
При споменаването на Звяра по гърба на абата плъзнаха
студени мравки.
– Ти води благочестив живот. Защо ти е да се страхуваш
от Велзевул?
Уилям вдигна ръка от леглото и докосна ръкава на абат-
ското расо.
– Приближи се – рече той. – Приближи се и ще ти разка-
жа... точно... от какво се страхувам.